Определение № 713 от 27.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Шумен, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500456 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба с рег. № 6500/26.10.2023 г. депозирана от К. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. Н.... срещу разпореждане № 1704/19.10.2023г. по ч. гр. д. № 20233620101024 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Т. Х. с ЕГН ********** от гр. К..

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, поради съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост и моли съда да го отмени. Излага, че на 21.11.2022г. е сключен договор за посредничество между него, в качеството му на изпълнител и Г. Т. Х. в качеството и на възложител, с предмет на договора: посредничество при извършване на продажба на недвижим имот, собственост на възложителя за цена от 100 000лева, като за посредническата дейност, съгл. чл. 7 от договора, възложителя се е съгласил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 3% от цената на имота. В чл. 12 от договора, било предвидено, че възложителят е длъжен да извърши продажба или замяна или други сделки с имота само чрез изпълнителя, като при нарушаване на това задължение, възложителя заплаща на изпълнителя неустойка в размер на 5% върху обявената договорна цена. Счита, че така договорената неустойка не е неравноправна, както е приел първоинстанционния съд, а цели да обезпечи изпълнението на задължението на продавача да заплати уговореното възнаграждение на посредника в размер на 3% и да обезщети последния в случай, че в срока на договора за посредничество продавачът продаде имота на друг купувач. По начина по който е уговорена, неустойката съответствала на вида на неизпълнението, макар и да надхвърляла с 2% възнаграждението от продажната цена.

1

Сочи, че не е налице несъответствие на неустойката с изискването за добросъвестност и, че същата не води до значително неравновесие между правата на търговеца и на потребителя и не е необосновано висока. Отделно от това излага, че след като съда е преценил, че неустойката е прекомерна, то би следвало да намали същата, а не да приравнява прекомерността на неустойката с неравноправна клауза, което в случая накърнявало правото на защита на заявителя и същото се явявало недопустимо и в разрез с процесуалния закон.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20233620101024 по описа на РС – Нови пазар, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подадено от К. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. Н. срещу Г. Т. Х. с ЕГН ********** от гр. К. за вземане в размер на 5000 лева – главница, 414.50 лева – мораторна лихва за периода 08.02.2021г. до 11.10.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за направените разноски в размер на 100.00 лева – държавна такса и 1160.00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за посредничество от 21.11.2022г. и предвидената в него неустойка в размер на 5% от договорената продажна цена в размер на 100 000лева. Изложил е, че възложителят е прехвърлил имота без негово участие на 08.02.2023г., поради което претендира договорената в договора неустойка за неизпълнение. С разпореждане № 1657 от 13.10.2023г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден тридневен срок, в който да представи договора за посредничество или друг договор във връзка с него. В даденият срок, заявителя е изпълнил указанията на съда, като е представил договорът за посредничество въз основа на който се претендира вземането за неустойка в размер на 5000 лева и мораторна лихва в размер на 414.50 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, съдът е отхвърлил изцяло заявлението, тъй като е приел, че клаузата за неустойка, договорена в чл. 12 от договора, въз основа на която се претендира вземането за главница, е неравноправна по см. на чл. 143, ал.

2, т. 5 и т. 19 вр. ал. 1 от ЗЗП и следователно нищожна. Същата не била уговорена индивидуално и в размер на 5%, надвишаващ размера на договореното възнаграждение от 3%, с което потребителя се задължавал да заплати необосновано високо обезщетение, при неизпълнение на неговите задължения, като по този начин неустойката излизала от присъщите й по чл. 92, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, обезщетителна и санкционна функция и имала за цел единствено облагодетелстване на посредника. С оглед отхвърляне на главното вземане, като неоснователно е отхвърлил и акцесорното вземане за мораторна лихва и за разноските в производството.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в 2 договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за посредничество, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора. При извършената служебна проверка за противоречие на искането за издаване на заповед за изпълнение, със закона и с добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в представеният договор за посредничество, съдът констатира, че действително клаузата за договорената неустойка в размер на 5 000 лева, противоречи с морала и добрите нрави и е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение за неустойка.

Съдебната практика еднозначно приема, че добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК и мн. др.

Видно от приложеният договор за посредничество, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя неустойка при неизпълнение на задълженията си по договора в размер на 5 000 лева – представляваща 5% от обявената цена на продавания имот – 100 000лева, при положение, че ако сделката беше осъществена с участието на изпълнителя възнаграждението, което същия би получил щеше да е в размер на 3000 лева равняващи се на 3% от обявената продажба цена. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора, а не към момента на предявяване на иска, поради което така договорената неустойка в посочения размер, излиза извън границите й, на признатите от закона обезпечителна и санкционна функции, тъй като същата е договорена в изключително висок размер, несъразмерен с вредите, които би претърпял изпълнителя от неизпълнението на договора и по скоро е източник за неоснователно обогатяване на изпълнителя.

3

Ето защо, като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, първоинстанционния съд е процедирал правилно и в съответствие с процесуалния закон и обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Шуменският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1704/19.10.2023г. по ч. гр. д. № 20233620101024 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на К. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Т. Х. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш. за сумата от 5 000 лева – главница, 414.50 лева – мораторна лихва за периода от 08.02.2021г. до 11.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2023г., както и за направените разноски за държавна такса в размер на 100 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4