Решение № 5611 от 08.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5611 гр. София, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110156283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

С искова молба ищецът Г. И. А. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против „КИИБГ“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 1430лв. – главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2013 г. за сумата от 1650лв., предявен за плащане на 13.12.2013 г., ведно със законната лихва от 31.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 128.60 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 08.04.2014 г. в полза на „Би енд Джи Кредит“ ООД по гр.д. № 16838/2014 г., по описа на СРС, 54 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20147840400610 по описа на ЧСИ Йордан Ценов, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 784, поради погасяване на сумите по давност.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата по изпълнителен лист от 08.04.2014 г., издаден в полза на „Би енд Джи Кредит“ ООД по гр.д. № 16838/2014 г., по описа на СРС, 54 състав, сумата от 1430лв. – главница по запис на заповед от 07.11.2013 г., издаден за сумата от 1650лв., предявен за плащане на 13.12.2013 г., ведно със законната лихва от 31.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 128.60 лв. – разноски. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 610/2014 г. по описа на ЧСИ Йордан Ценов, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 784.

Поддържа, че вземането, предмет на изпълнителния лист, е придобито от ответника по силата на договор за цесия от 06.03.2018 г., като последният е конституиран като взискател в изпълнителното производство въз основа на негова молба от 18.04.2018 г. Релевира възражение, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност с довод, че по 1 изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист е недължимо като погасено с изтичането на тригодишен давностен срок. Твърди, че на 18.06.2014г. по делото е връчено запорно съобщение на „ЦКБ“ АД и на работодателя на ищеца, както и че на 14.12.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, като последното е извършено, след като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 18.06.2016 г. Поддържа, че след 18.06.2016 г. не са извършвани годни изпълнителни действия и не е правено искане за образуване на ново изпълнително дело, включително и от ответното дружество, което е придобило процесните вземания по силата на договора за цесия, сключен с първоначалния кредитор на вземанията, поради което счита, че към сезиране на съда не дължи непогасената част от сумите.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че на 07.11.2013г. ищецът сключил договор № 23437 с „Би енд Джи Кредит“ ООД, за вземанията по който е издаден процесният изпълнителен лист.

Твърди, че въз основа на изпълнителния лист на 04.06.2014 г. било образувано изп. д. № 610/2014 г. по описа на ЧСИ Йордан Ценов, поради което давността относно вземанията била прекъсната, както и в хода на производството били извършвани редица изпълнителни действия, включително и били наложени запори по сметки на ищеца на 20.04.2018 г. и на 14.05.2018 г. било изпратено съобщение до работодателя на ищеца, така и били извършвани справки за банкови сметки на длъжника на 11.09.2019 г. и на 17.09.2019 г. била изпратена покана за изпълнение. Въз основа на договор за цесия от 06.03.2018 г. вземанията по процесния изпълнителен лист били придобити от ответника. На 18.04.2018 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „КИИБГ“ ЕАД. Твърди и че на 30.07.2021 г. било направено искане за изготвяне на справка за банкови сметки, както и че на 04.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД. Поддържа, че настъпването на перемпция било без правно значение за прекъсването на давността по отношение на вземанията по изпълнителния лист, като по изпълнителното дело били извършвани множество изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана, така и не било налице бездействие на взискателя. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на праводателя (цедента) на ответника има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 16838/2014 г., по описа на СРС, 54 състав, вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като цесионер) по силата на договор за цесия от 06.03.2018г., така и че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д.

№ 610/2014 г. по описа на ЧСИ Йордан Ценов, рег. № 784 на КЧСИ.

2

От приобщеното по делото заверено копие на изп.д. № 610/2014 по описа на ЧСИ Йордан Ценов, рег.№ 784 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД вх.№ 5904/04.06.2014г., въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2014г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 08.04.2014г., по ч.гр.д. № 16838/2014г. по описа на СРС, 54 състав, с който Г. И. А. е осъдена да заплати БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, сумата от 1430лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 07.11.2013г. за сумата от 1650лв., предявен за плащане на 13.12.2013г., ведно със законната лихва от 31.03.2014г. до изплащане на вземането, и 128.6лв. разноски по делото. В молбата за образуване ЧСИ е упълномощен по чл.18 ЗЧСИ, така и изрично е поискано на основание чл.512 ГПК запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

След образуване на изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия: запорно съобщение до работодател 04.06.2014г. (л.14 от изп.д.) и банкови сметки от 04.06.2014г. (л.17 и сл.). В отговор на запорно съобщение работодателят „БОДУ“ ООД уведомява, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с оглед чл.446 ГПК ще се превеждат 65лв. по образуваното изп.д. (съобразно отбелязване върху гърба на ИЛ са превеждани суми за периода от 28.08.2014г. до 15.09.2015г.). С писмо – отговор на запорно съобщение 14.09.2015г. „БОДУ“ ООД уведомява, че доколкото длъжникът получава минимална работна заплата се спира изплащане на сумите. Следващите изпълнителни действия са както следва: на 14.12.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху банкови сметки в ДСК ЕАД (л.40 от изп.д.); На 18.04.2018г. ответникът е поискал конституирането му като взискател по делото въз основа на приложен от 06.03.2018г. договор за цесия, по силата на който цедентът БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД прехвърлило на ответника, в качеството му на цесионер, вземанията по ИЛ срещу длъжника (ищец), като към молбата има приложено потвърждение за сключена цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД (л.46), пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжника за цесията (л.47) и уведомление за извършената цесия (л.49). На 20.04.2018г. е изпратено запорно съобщение до Алианц Банк България АД за налагане на запор на сметките на ищцата, а на 14.05.2018г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудово възнаграждение в СЕКТОР С ЕООД (л.61). С молба от 11.09.2019г. ответникът, в качеството на взискател, прави искане до ЧСИ Ценов за извършване на справка в ел.регистър на БНБ за наличие на банкови сметки и при установяване на такива – се иска налагане на запор на сметките, така и се иска пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Призовка за принудително изпълнение е изпратена на 17.09.2019г., който съгласно протокол от 07.11.2019г. е отбелязано, че не е извършен насрочения опис поради ненадлежно уведомяване на длъжника. С молба от 30.07.2021г. ответникът прави искане за налагане на запори на банкови сметки на ищцата, за насрочване на дата за опис, оценка и продан на движими вещи. На 04.08.2021г. е изпратено запорно съобщение до ИЗИПЕЙ АД за налагане запор на сметките на ищцата.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.

С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. Предвид наведените основания за недължимост на сумата, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, респ. в тежест на ответника е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е станал титуляр на оспорените вземания по силата на валидно сключени договори за цесия, за които длъжникът е бил уведомен.

Съдът приема, че искът е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му и по отношение на сумите, които са събрани в хода на принудителното производство. Предмет на иска по чл.439, ал.1 ГПК е установяване на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и довели до погасяване правото на принудително изпълнение.

Обстоятелството дали сумите са платени или не в хода на изпълнителното производство е ирелевантно за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, защото съдът в това производство преценява дали е погасено правото на взискателя по отношение на всички суми по изпълнителния титул, доколкото пред съдебният изпълнител длъжникът не може да упражнява правото си на възражение за изтекла погасителна давност. Предявяването на иска по чл.439 ГПК е изрично предвиден способ за защита и не е необходимо ищецът да доказван наличието на конкретен интерес от завеждането му (в който смисъл е и определение № 266638/09.04.2021г. по в.гр.д. № 5580/2020г. на СГС, IV-г състав). Вкл. обстоятелството, че след предявяване на иска ищецът е погасявал чрез плащане задълженията по изпълнителното производство съставляват действия по прекъсване на давността, но доколкото предмет е недължимост на вземането от влизане в сила на изпълнителното основание, то плащането след завеждане на иска не обуславя отпадане на правния интерес. Това е въпрос по същество относно дали е налице хипотеза на признаване на вземане от страна на длъжника. Фактът на плащане след завеждане на исковата молба не се отразява в степен да лишава от правен интерес ищеца от водене на първоначално предявения иск (с оглед последното запорно съобщение от 04.08.2021г., в което е описано вземането по ИЛ, като с оглед предходно наложения запор в периода от 28.08.2014г. до 15.09.2015г. са погасени вземанията за разноските в размер на 128.60лв. по ч.гр.д. № 16838/2014г. по описа на СРС, 54 състав). Правният интерес да бъде 4 съдебно отречено едно парично вземане не отпада в момента, в който вземането бъде погасено поради изпълнение. Какъв вид защита иска да поеме ищеца е изцяло негово правомощие, с оглед застъпеното в гражданския процес диспозитивно начало, което не следва да отстъпва пред принципа за процесуална икономия.

Не се спори между страните, че праводател (цедент) на ответника е разполагал с вземане в претендирания размер срещу ищеца, което е подлежало на принудително изпълнение. По съображенията касателно пороците по уведомяване за цесията – съдът приема, че длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, какъвто не е настоящият случай (Решение № 60256/07.03.2022г. по гр.д. № 3590/2020г. на ВКС ІV-то г.о.), така и е без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга (Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д.