Решение № 36 от 05.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Свиленград , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200395 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. А.Х. с ЕГН *************** от град ****************, се оспорва Електронен фиш ( Е Ф ) серия Г №

***********на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ ) и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1 , т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно (постановен в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения) и неправилно (не била извършила инкриминираното нарушение, поради наличие на валидна Застрахователна полица към датата на деянието) издаване на ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. А. Х., не се 1 явява. С Писмена молба излага доводите си по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт, които са идентични с тези посочени в Жалбата, като допълнително сочи за липса на субективния елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза не се ангажират нови писмени доказателства, извън тези находящи се в преписката.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 15.03.202 1 година в 12.09 часа на първокласен път № 8, при км.

360+300, до разклона за село Сива река, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока град Любимец моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Голф” с транзитен регистрационен номер *********** (получен от ОДМВР – Пловдив), регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР). От 01.04.2021 година процесното МПС е с държавен регистриран номер Х 39 99 КТ, поради регистрация в ОДМВР – Хасково (в този смисъл е Свидетелство за регистрация, част II). След обработване на информацията от заснемането, от 2

ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № ************* на името на жалбоподателя А. А. Х. в качеството й на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, за това, че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата година 20 21 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл.

461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 24.04.2021 година (, видно от Справката за нарушител и отразеното в Жалбата).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 15.03.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 15.03.2021 година, времето (10.40 часа до 12.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 360+300, до разклона за село Сива река, на територията на община Свиленград, област Хасково, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с транзитен регистрационен номер *************** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на 3 посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български я институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят Х. прави Писмено възражение в срока по чл. 189, ал. 6 от Закона за движението по пътищата ( ЗДвП), вр.чл.

647, ал. 3 от КЗ, като представя доказателствата си в подкрепа на факта, че няма извършено нарушение предвид наличието на валидна Застрахователна полица към датата на инкриминираното деяние и иска да бъде анулиран издадения й ЕФ. В предвидения 7-дневен срок от постъпването на Писменото възражение Директорът на АНО не го разглежда (видно от Писмо с рег.№ 351000-3422 от 02.06.2021 година на РУ – Свиленград), поради което жалбоподателят Х. обжалва ЕФ в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр.чл. 647, а л . 3 от КЗ пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има няколко административни наказания „Глоба”, наложени с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 4 от ЗДвП и чл. 647, а л . 3 от КЗ видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя А.Х. според даденото му описание в ЕФ се изразява в несключване на Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за притежаваното от нея МПС – посочено с вид, марка, модел и регистрационен номер, и е квалифицирано като такова по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В случая неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от притежателя на процесното МПС е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение (тип TFR 1-М № 656/14) по време на управлението на автомобила.

Според чл. 638, ал. 4 от КЗ , когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.

Видно е от посочената разпоредба е, че изпълнителното деяние по същата се изразява в управление на МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Очевидна е отликата с наказуемото по чл.

638, ал. 1, т. 1 от КЗ деяние, за съставомерността на което е без значение дали автомобилът се управлява или не, и чийто състав се изчерпва с несключване н а Застраховката от лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

5

В случая фактически обстоятелства относно управлението на процесното М П С , за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не са обективирани в ЕФ, т.е. не е описан съществен елемент от състава на административното нарушение. Действително от приложения снимков материал се установява движение/управление на МПС, но е недопустимо съставомерните признаци на нарушението да се извличат от доказателствата по делото. Същите следва да са ясно и точно описани в санкционния акт, с оглед гарантиране възможността на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и съответно да се защитава срещу него. В този смисъл са Решение № 77 от 25.03.2021 година, постановено по КАНД № 158/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение № 36 от 23.02.2021 година, постановено по КАНД № 1058/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 56 от 25.02.2021 година, постановено по КАНД № 1127/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева и др.

Предвид така констатираното, настоящия Съдебен състав приема, че при съставянето на оспорения Е Ф е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава неговата незаконосъобразност , респ. отмяната на обжалвания ЕФ.

2. На следващо място следва да се посочи, че инкриминираното деяние не е извършено от страна на жалбоподателя А.Х., тъй като видно от Писмото на Гаранционния фонд, ведно със Справка от базата данни на Информационния център към Фонда, към датата на деянието за процесното МПС е била налична валидна и действаща полица за Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл са и Справката от интернет-страницата на Гаранционния фонд и Застрахователната полица с № BG/30/121000706549, ведно с Анекс към нея. Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, извън посоченото погоре допуснато съществено процесуално нарушение.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

6

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,