Решение № 3479 от 07.10.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 486/2026
- Вид
- Решение № 3479
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- Габриела Христова-Декова
Други актове по делото
- Определение № 1901 от 10.06.2026 · Даниела Дилова
- Разпореждане № 1931 от 11.06.2026 · Габриела Христова-Декова
- Определение № 2036 от 19.06.2026 · Габриела Христова-Декова
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.267 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143, ал.1, т.3 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143, ал.1, т.3 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.158, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181а, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181а, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.190, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33, т.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.3, т.1 и т.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.3, т.1 и т.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.3, т.1 и т.2 и ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- §1, т.23 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.10, ал.1 · Наредба за командировките в страната
РЕШЕНИЕ
№ 3479
Плевен, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА административно дело № 20267170700486 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.181а от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано по жалба на К. И. Г. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [улица], ***, подадена против Заповед № 316з-2482 от 29.05.2026г. на Директор на ОДМВР Плевен. С оспорения акт жалбоподателят е командирован за срок от 30 дни за периода 01.06.2026г. – 30.06.2026г. вкл. в Гранично полицейско управление Свиленград към РД „Гранична полиция“ Елхово при ГДГП-МВР.
Оспорващият претендира нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, който няма правомощия да командирова служители на ръководни длъжности в друга структура на МВР, а компетентността за това е единствено на министъра или оправомощено от него длъжностно лице от министерството. Излага, че освен изменение на мястото на работа са изменени и служебните му задължения, което е допълнително основание за нищожност поради липсата на командироване в истинския смисъл. Алтернативно излага доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществено нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Сочи, че липсват мотиви и фактическа обосновка за твърдяната “служебна необходимост”, както и че е налице противоречие с принципа по чл.6, ал.1 от АПК. Иска отмяна изцяло на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски, както и определяне на възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна помощ.
В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея основания и излага доводи по съществото на спора, моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените разноски.
Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорения акт. Моли за прекратяване на производството, тъй като за целия период на командироване служителят е бил в отпуск по болест и заповедта не е породила правен ефект. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че старши инспектор К. И. Г. към момента на издаването на оспорената заповед е заемал длъжността Началник на Първо районно управление Плевен при Областна дирекция на МВР Плевен (заповед на л.29 и акт за встъпване в длъжност на л.30).
С процесната заповед № 316з-2482/29.05.2026г. на ВПД Директор на ОДМВР Плевен (л.15), на основание чл.43, ал.3, т.1 и т.2 и ал.4 и чл.181а от ЗМВР, чл.18, ал.1, т.1 и т.7 и ал.3 от Правилника за устройството и дейността на МВР във вр. с т.2 от Заповед № 8121з-232/26.02.2026г. на министъра на вътрешните работи и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, както и на основание докладна записка с рег. № 3282р-8158/11.03.2026г. на директора на ГД „Гранична полиция“ главен инспектор К. Г. е командирован за срок от 30 дни, за периода от 01.06.2026г. до 30.06.2026г. включително, в Гранично полицейско управление Свиленград към РДГП Елхово при ГДГП-МВР. Като фактически основания за командироването в заповедта са посочени възникнала служебна необходимост по повод създалата се извънредна оперативна обстановка на територията, обслужвана от ГПУ Свиленград, за ограничаване на очакваното засилване на миграционния натиск поради военния конфликт в Близкия изток. Отбелязано е, че е с цел гарантиране на сигурността и за подпомагане функциите по организация и ръководство на силите и средствата по противодействие на престъпността и охрана на българо-турската граница.
Служебната необходимост е обоснована с докладна записка рег. № 3282р-8158/11.03.2026г. на директора на ГДГП (л.16), в която е посочено, че във връзка с подобряване на организацията на работа по линия на охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция и във връзка с разширяващия се конфликт в Близкия изток и очаквано засилване на миграционния натиск, има необходимост от командироване на служители с опит по линия на охранителната и оперативно-издирвателната дейност (включително ръководни служители), за подобряване на организацията на охраната на българо-турската граница.
Към административната преписка освен описаните доказателства са представени още Заповед № 8121з-232/26.02.2026г. на министъра на вътрешните работи (л.17), с която той е упълномощил главния секретар на МВР и редица ръководни служители на дирекции и структури да командироват служители в МВР съгласно чл.181а от ЗМВР и чл.10, ал.1 от Наредбата за командировките в страната; Заповед № 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, заповеди за изменението й и самия класификатор (л.38-96); длъжностна характеристика за длъжността Началник на районно управление към ОДМВР, заповедта за утвърждаването й и протокол за запознаване (л.31-37); два броя протоколи за индивидуална оценка на резултатите на ръководителите на структурни звена в ОДМВР Плевен (л.98-100), както и докладна рег.№ 316р-15493/23.04.2026г. от гл. инспектор К. Г. до Директора на ОДМВР Плевен за оперативната обстановка на територията на ГПУ Свиленград при предходното му командироване в тази структура (л.101).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок (оспорената заповед е връчена лично на К. Г. на 01.06.2026г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 03.06.2026.).
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за прекратяване на производство, тъй като поради ползване на отпуск по болест от служителя заповедта не е породила правен ефект. Правото на държавните служители в МВР за ползване на отпуск поради временна неработоспособност е прогласено в чл.190, ал.1 от ЗМВР, като това право не следва да се тълкува във вреда на лицето, независимо че в случая оспорващият е бил в такъв отпуск за целия период на командироване. И към момента заповедта не е отменена или оттеглена от издателя й, поради което поражда последиците, разпоредени с нея, и не отрича правото на К. И. Г. да я оспори пред съда по отношение нейната валидност и законосъобразност. При евентуална отмяна на заповедта за него би възникнало правото на обезщетение за претърпени вреди, ако такива са възникнали. Доводите на ответника касаят изпълнението на акта (чл.267 и сл. от АПК), което няма връзка с проверката за неговата валидност и законосъобразност.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, който не притежава правомощия да командирова държавни служители в различни дирекции (структури) на МВР. Правомощието е предоставено по силата на закона на министъра на вътрешните работи или надлежно оправомощено от него длъжностно лице от състава на министерството. Съгласно чл.33, т.7 от ЗМВР е въведено законово правомощието на министъра на вътрешните работи да управлява човешките ресурси, както и да създава и закрива звена извън тези, създадени със закона. Предвид нормата на чл.158, т.1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители на висши ръководни или ръководни длъжности в МВР, поради което същият или оправомощено от него лице притежава правомощието да ги командирова. А в основните структури на МВР по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗМВР са включени главните дирекции и областните дирекции. Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 6-9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
В случая правомощие за командироване за директора на ОДМВР Плевен на служители в ГДГП, РДГП Елхово, ГПУ Свиленград, не възниква от Заповед № 8121з-232/26.02.2026г. на министъра на вътрешните работи, тъй като в нея изрично е посочено, че на директорите на ОДМВР се предоставят правомощия да командироват служители „в съответната структура“ на МВР. Съдът намира, че не следва да се разширява обема на заповедта за упълномощаване чрез прибавяне на правомощието да се командироват държавни служители на ръководни длъжности в различни структурни звена на МВР. По този начин биха се упражнявали правомощия на министъра на вътрешните работи, без наличие на изискуемото от ЗМВР изрично оправомощаване.
Независимо от позоваването на чл.181а от ЗМВР и наличието на заповед за делегиране на правомощията от министъра към директорите на дирекции, същите са с определен структурен обхват, видно от посочването „в съответната структура“. Това именно уточнение ограничава директора на ОДМВР Плевен да командирова служители единствено в рамките на тази структура, а не и в различна, каквато съгласно чл.37 от ЗМВР е Главна дирекция „Гранична полиция“. Ето защо съдът намира, че при липса на компетентност ответният административен орган е командировал служител на ръководна длъжност от структурата на ОДМВР Плевен в структурата на РДГП Елхово, ГПУ Свиленград – две различни структури по смисъла на закона, намиращи се в различни дирекции. Порокът е съществен и води до нищожност на издадената заповед.
Допълнителен довод в подкрепа на горното е и съдържанието на т.3 от Заповед № 8121з-232/26.02.2026г., с която се делегира правомощие на директорите на конкретно посочени дирекции (непосочени в т.2) да командироват държавните служители по чл.143, ал.1, т.3 и 6 от ЗМВР в ръководените от тях дирекции. Видно е, че правомощията на директорите се разпростират само за командироване на служителите в съответните дирекции. В т.2 от заповедта съдържанието и правомощията са аналогични, но е използван израза „в съответната структура“, тъй като правомощията са предоставени не само на директори на дирекции, а и на ръководители на други структурни звена (Националния институт по криминалистика, Института по психология, Академията на МВР), като командироването следва да е само в съответната структура, а не и в други структури на друго подчинение, както неправилно тълкува заповедта ответника. Правомощието за командироването от една структура в друга може да притежава единствено органът, на който са подчинени и двете структури.
Отделно от изложеното, съдът намира, че заповедта е немотивирана. Същата не отговаря на изискванията за форма, доколкото не съдържа конкретни фактически основания за издаването й. Заповедта представлява акт за командироване по чл.181а, ал.1 от ЗМВР, съгласно която норма, при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за срок до 30 календарни дни, без да се изисква тяхното съгласие. Дефиницията за служебна необходимост е дадена в §1, т.23 от ДР на ЗМВР. Изложените фактически обстоятелства в акта за създалата се извънредна оперативна обстановка на територията, обслужвана от ГПУ Свиленград, за ограничаване на очакваното засилване на миграционния натиск поради военния конфликт в Близкия изток, гарантиране на сигурността и за подпомагане функциите по организация и ръководство на силите и средствата по противодействие на престъпността и охрана на българо-турската граница, са твърде общи и не почиват на конкретни фактически данни по административната преписка, които отговарят на определението по §1, т.23 от ДР на ЗМВР за „служебна необходимост“ като извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред. По делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на посоченото обстоятелство. Единствения документ е докладна записка рег.№ 3282р-8158/11.03.2026г. на директора на ГДГП-МВР, в която отново общо е формулирана служебната необходимост, без никаква конкретика, обосноваващи служебната необходимост по смисъла на закона.
Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f6010f1-2fba-4f11-ac7a-a33385b61c15