Решение № 332 от 01.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Варна, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900722 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 21000/19.10.2021 г. от Л. П. ХР., ЕГН ********** и ИЛ. ПЛ. ХР., ЕГН **********, двамата с местожителство в ************************************ за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД

ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, № 5, да заплати на всеки от тях с у м а т а 40000.00 лв., застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Н.П. П., брат на първата ищца и вуйчо на втория ищец, настъпила при ПТП, на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., на път II-74, в района между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, по вина на С.Р., водач на л.а. „Ауди А7“, ДК № ******, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 08.10.2018 г. – датата на завеждане на застрахователна претенция до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендират се разноски.

Ищците заявяват следния механизъм на настъпване на ПТП: На посочената дата, час и място при сухо, слънчево и с добра видимост време, водачът С.Р., управлявайки л.а. „Ауди А7“, ДК № ****** застигнал маркировъчна машина „Хофман“, ДК № *******, която се движела с 5 км/ч, в средата на пътното платно. На платформа в задната част на машината стоял Н.П., който поставял конуси по осевата линия. Застигайки машината Р. предприел маневра изпреварване отляво, но се наложило да прекрати маневрата, тъй като забелязал, че пред нея има непрекъсната линия и изпреварването не било разрешено. За целта предприел намаляване на скоростта и престрояване зад маркировъчната машина. Поради недостатъчна надлъжна дистанция между машината и лекият автомобил възникнал сблъсък, който бил челен за автомобила и заден за машината. В резултат на удара П. паднал върху пътното платно с разчленен от тялото долен ляв крайник и 1 впоследствие починал. Като причина за проишествието се сочи нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП като водачът Р. не реагирал своевременно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре и по непредпазливост причинил смъртта на П..

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Р. автомобил при ответника като произшествието попада в границите на периода на валидност.

Първата ищца твърди, че между нея и починалият й брат били налице отношения, които надхвърляли нормалната връзка между брат и сестра. От ранна детска възраст тя и брат й били изключително близки, отгледани в задружно семейство като станали още по-близки след смъртта на баща им.

След тежък развод ищцата и децата й заживели в едно домакинство с починалият й брат и тяхната майка като поч. П. полагал фактическа и финансова грижа за ищцата и нейните деца и бил глава на семейството. Тази специална и силка връзка била разрушена от смъртта на брат й.

Вторият ищец твърди, че връзката с починалият му вуйчо била изключително силна особено след развода на родителите му, когато неговият вуйчо бил силният мъжки образ, който помагал на детето да премине през трудния период. Грижата на починалият му вуйчо замествала до голяма степен липсата на бащина грижа и опора и загубата му се отразила изключително трудно и все още пази спомена за човека, който се грижил за него.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение, сключено със собственика на лекия автомобил „Ауди А7“, ДК № ******.

Оспорва правото на двамата ищци да получат застрахователно обезщетение като излага, че не са налице критериите посочени в ТР № 1/2016 г., а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и обичайни взаимоотношения между брат и сестра и брат и детето на неговата сестра.

Оспорва твърдяния от ищците механизъм на настъпване на произшествието като твърди, че водачът на л.а. “Ауди А7“ не се е движил с превишена за пътния участък скорост. Отделно от това твърди, че маркировъчната машина се е движила на заден ход, участъкът от пътя не е бил надлежно обозначен във връзка с извършваните ремонтни работи, което било ограничило възможността за реакция на водача на застрахованото МПС.

Още сочи, че е налице съпричиняване във вредоносния резултат от страна на постр. П., който в нарушение на всякакви правила и норми е седял на платформа в задната част на машината и е поставял конуси на пътното платно, без да е обезопасен по никакъв начин.

В случай, че са налице основания за присъждане на обезщетение на ищците, заявява че те следва да бъдат определени в рамките на въведения с пар. 96, ал. 1 ПЗРКЗ, лимит до 5000.00 лв. Оспорва се претендираното обезщетение за забава с начална дата – 08.10.2018 г., както и се прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва, съобразно разпоредбата на чл. 111 ЗЗД. Поддържа се, че ответникът не е в забава, тъй като ищците не са представили всички необходими документи за установява 2 предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което и неоснователно се претендира законна лихва от датата на смъртта на пострадалото лице.

В границите на срока по чл. 372 ГПК , ответниците депозират допълнителна искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорват възраженията на ответника, наведени в отговора, в т.ч. и възражението за съпричиняване. Изразяват становище по доказателствените искания на ответника.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат твърденията и възраженията си, изложени в исковата молба, допълнителната такава и отговора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди А7“, ДК № ******; че на 10.11.2016 г., около 13:30 ч., е настъпило ПТП, на път II-74, в района между с. Дралфа и разклона за с. Подгорица, в посока – гр. Търговище, при което е пострадал и впоследствие починал Н.П. П..

За настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица от 10.11.2016, който е представен по делото. В протокола е отразено, че при произшествието настъпило на същата дата е пострадал Н.П. П., който е починал.

За ангажиране наказателната отговорност на виновния за произшествието водач на л.а. „Ауди А7“, ДК № ****** – С.Д. Р. е водено нохд № 64/2017 г., на ТОС, което е прекратено поради настъпила смърт на подс. Р. в хода на производството.

За установяване на твърдяните родствени връзки между ищците и починалия Н. П. е представено удостоверение за родствени връзки № *************** г.

По делото са представени писмени доказателства (л. 21), от които се установява, че ищците са отправили писмена застрахователна претенция спрямо ответника, достигнала до него на 08.10.2018 г. Не са налице данни по претенцията да е налице произнасяне или да е постановяван отказ.

По делото е представен Притокол № 5101-03-260#4/14.12.2016 г. на НОИ, ТП – Варна за резултатите от извършено разследване на злополуката станата на 10.11.2016 г. с Н.П. П., както и приложения към него. (л. 170-180).

От представеното Удостоверение № ********** от Община Варна се установява, че административния адрес

************************************ към датата на ПТП е регистриран като постоянен, респ. настоящ на двамата ищци и на поч. Н. П..

За установяване на твърдяните болки, страдания и изключителна близост, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на страната на ищците – С.Ж.С., без родствени връзки с ищците и И.Н.П. брат на първата ищца и вуйчо на втория.

Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на 3 непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приетите за установени факти и обстоятелства. Показанията на св. П.а се ценят при отчитане на родствената й връзка с ищците.

По делото е назначена СМЕ, чието заключение неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата по делото и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото на 10.11.2016 г. ПТП на Н.П. са причинени тежни и множество травматични увреждания, довели до остра кръвоизливна анемия и смърт при наличие на пряка причинно-следствена връзка.

За установяване механизма на настъпване на ПТП и във връзка с релевираните възражения за съпричиняване, е назначена автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се установява следния механизъм на ПТП: На 10.11.2016 г., около 13:30 ч., на територията на община Търговище, на път II-74, между селата Дралфа и Подгорица, в землището на с. Подгорица, непосредствено преди железопътнияп релез е настъпило ПТП между пътно-строителна машина „Хофман“, рег. № ******** и л.а. „Ауди А7“, ДК № ******, управляван от С.Р. като лекият автомобил, заемащ дясна пътна лента е застигнал и блъснал с предна централна част, задната централна част на маркировъчната машина. Към момента на удара машината се намирала над осевата линия с оглед полагане на втора ляво странна прекъсната линия в посоката за движение на автомобила. Вследсвтие на застигащия удар с предна част на автомобила, спрямо задна част на машината, била причинена смъртта на Н. П., намиращ се в задната част на машината, на рампа предназначена за полагане на конуси и наблюдаване на работния процес на бояджийския апарат.

Експертът посочва, че основна причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила, който не е съобразил скоростта си за движение с извършваната от машината дейност и предписаната временно скорост за движение. При извършване на заобикаляне на машината, водача на автомобила не е съобразил минималната странична дистанция от машината със скоростта си на движение, в резултат от което не е имал възможност технически да предотврати настъпване на ПТП.

Изнасянето в ляво над осевата линия към момента на удара не е било технически необходимо, тъй като заобикалянето отдясно на машината е било при по-голяма странична дистанция в границите на пътното платно.

Автомобилът е имал възможност да използва и пътния банкет, застрал с чакъл и разположен на нивото на пътното платно.

Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на л.а. „Ауди А7“, преди настъпилия сблъсък, е била не по-ниска от 90 км./ч., а тази на машината около 6 км/ч, с оглед работния процес по полага на маркировка всредата на пътното платно. Експертът посочва, че в района на пътния участък в огледния протокол е описано наличие на временно поставени двупосочно, знаци обозначаващи пътна отсечка в ремонт и въведена временна максимална скорост за движение на автомобилите от 40 км/ч. Така при движение със съобразена за пътния участък скорост, водача е имал 3 пъти по-голяма техническа възможност за предотвратяване на произшествието, за сметка на избраната скорост не по-ниска от 90 км/ч.

Експертът посочва, че в случай, че пострадалият не се е намирал на 4 рампата в задната част на машината, то той не би понесъл конкретните тежки наранявания.

При разпит в с.з. експертът пояснява, че технологичният процес по полагане на маркировка изисква наблюдаване на изчертаваната черта зад машината, което не може да бъде осъществявано от водача на машината.