Решение № 1482 от 23.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1690/2022
- Вид
- Решение № 1482
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Мая Недкова, мл. с. Ивелина Чавдарова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 1482 гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая Недкова
Членове:
Константин Д. Иванов мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501690 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 40012/14.06.2022г., уточнена с молба вх. № 44935/01.07.2022г., депозирана от С. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Приселци, община Аврен, област Варна, ул. „Пенчо Славейков“ № 21, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.
Д. от ВАК, срещу Решение № 1384/12.05.2022г. по гр. д. № 5677/2021г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между въззивника С. Т. Т. и „Енерго-про продажби” АД, че С. Т. Т. д ължи на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 883,51 лв., представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер 0100307147, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 37, вх. Б, ап. 6, за период на потребление от 06.07.2019г. до 05.09.2019г., за което са издадени фактури за периода от 20.08.2019г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 116,53 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, 1 начислени за периода от падежа на всяка фактура до 05.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261238/17.02.2021г. по ч.гр. д. № 2246/2021г. по описа ВРС, 50 състав и С. Т. Т. е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Конкретно се оспорва като неправилен изводът на районния съд, че процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ е спазена, доколкото по делото липсват доказателства процесният констативен протокол № 1045129 от 26.08.2019г. да е изпратен до абоната, съобразно изискването на ал. 4 на чл. 49 ПИКЕЕ, както и доколкото СТИ е предадено за изследване в БИМ едва на 14.10.2019г., т.е. извън предвидения в ал. 5 на чл.
49 ПИКЕЕ 14-дневен срок от датата на проверката. Наведени са възражения относно използваната методология за начисляване на процесното количество ел. енергия. Оспорва се и наличието на законово или договорно основание за ищцовото дружество да извърши корекция на сметката на абоната. Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави се възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемото дружество, в случай че същият надвишава минималния такъв по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, действащо чрез пълномощника си адв. Л.М. от АК – Велико Търново, е депозирало отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че корекцията е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, вр. с чл. 39 от ПИКЕЕ, като е приложен метод на изчисление максимално благоприятен за абоната, а разпоредбите на чл. 49, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ са неотносими. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Ц. Д., който поддържа въззивната жалба, съотв. оспорва депозирания по нея писмен отговор и моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от адв. Х. И., който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения от дружеството писмен отговор и моли за потвърждаване на атакуваното решение на ВРС. Претендира разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
2
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 5677/2021г. по описа на ВРС, 50ти състав, е образувано по предявени от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691, срещу С. Т. Т., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 883,51 лв., представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер 0100307147, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 37, вх. Б, ап. 6, за период на потребление от 06.07.2019г. до 05.09.2019г., за което са издадени фактури за периода от 20.08.2019г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 116,53 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура до 05.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261238/17.02.2021г. по ч.гр. д. № 2246/2021г. по описа ВРС, 50 състав.
По твърдения на ищеца в исковата молба, страните по делото се намират в облигационни отношения по договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.
Сочи се, че съобразно ОУ на дружеството, в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната ел. енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверката или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, като средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година. Излага се, че на 26.08.2019г. от представители на „Електроразпределение Север" АД е извършена проверка на електромер в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк" бл. 37, вх. Б, ап. 6, с абонатен № 0100307147 и клиентски № 1100266353, при която е констатирана неизправност на средството за търговско измерване, в резултат на която на дисплея не се визуализират количествата електрическа енергия, преминали през СТИ. Посочената повреда е наложила подмяната на СТИ с фабричен номер 9101331 с ново изправно СТИ с фабричен номер 1127021904354719 и с начални нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Сочи се, че за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1045129/26.08.2019г., видно от който процесното СТИ е с повреда в броителния механизъм. Предвид това същото 3 било демонтирано, поставено в плик, пломбиран с пломба и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Такава била извършена на 17.10.2019г., като при нея било констатирано, че дисплеят на СТИ е тъмен, излъчвателят не свети, не може да се измери точка 4., налице е повреда, както и че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Излага се, че предвид липсата на данни за измереното количество електрическа енергия са приложени разпоредбите на чл. 39, ал. 6 от ПИКЕЕ и за периода от 06.07.2019г. до 05.09.2019г. са използвани заместващи данни за консумацията в обекта през аналогичен период, поради което за същия е начислено количество електроенергия в размер на 4381 кВТч. На 20.08.2019г. „ЕнергоПро Продажби" АД е издало фактура № 0284002170/20.08.2019г., с която е определена цената на електрическата енергия за периода 06.07.2019г. до 05.08.2019г. на стойност 526,39лв. на база отчетени показания и предвид наличието на тъмен дисплей. Сочи се, че на 20.09.2019г. „Енерго-Про Продажби" АД е издало фактура № 0285183623/20.09.2019г., с която е определена цената на електрическата енергия за периода 06.08.2019г. до 05.09.2019г. в размер на 357,12лв. на база отчетени показания и предвид липса на отчет на демонтиран електромер. Твърди се, че корекционната процедура е законосъобразно извършена с оглед предвидената в ОУ, ПИКЕЕ и ЗЕ възможност за това. Излага се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд, съотв. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като поради постъпило от длъжника възражение по нея и с оглед дадените от съда указания в този смисъл, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В депозирания в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в периода 01.05.2017г. – 01.05.2019г. процесният имот – обект на потребление е отдаван под наем на лицето Ивайло Илчев Русинов, а в периода 01.05.2019г. – 05.09.2019г. жилището е било необитаемо. Сочи, че преди прехвърляне на партидата поискал информация от служители на ищцовото дружество относно извършената корекция, след което депозирал възражение. Оспорва претендираното за заплащане количество ел. енергия да е потребено в процесния обект на потребление за процесния период, респ. оспорва дължимостта на претендираните суми. Настоява се, че разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от ПИКЕЕ е неприложима към случая и е неотносима към битовите потребители. Оспорва възможността на ищцовото дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на ел. енергия за минал период. Излага, че в ОУ на дружеството не се съдържа ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Подчертава, че СТЕ е собственост на ищеца и той е длъжен да го поддържа в изправно състояние. Счита, че е недопустимо 4 служебно начисляване на ел. енергия при липса на виновно поведение на абоната и реално потребление в обекта.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива. Исковото производство е образувано след успешно проведено заповедно производство и подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение, като в указания му от РС – Варна едномесечен срок ищецът е предявил настоящата претенция за установяване на вземанията си по заповедта. Поради това решението е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.