Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 167 от 11.03.2024, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 65/2024
Вид
Определение № 167
Подписан
11.03.2024
В сила
11.03.2024
Състав
РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пещера, 11.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20245240100065 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Б. Д., чрез адв. М. М., против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени следните искове: 1 ) иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1251,12 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна и като заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК; 2) иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 300,0 0 лв. - недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 1200,00 лв., за срок от 14 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) от 48,413 %. Общата сума, която ищецът следвало да върне по заема била в размер на 2772,00 лв. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от Договора за заем е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1251,12 лв., ако ищецът не предостави договореното в чл. 6 от Договора обезпечение.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка в процесния Договор за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл.

1

146, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че дължимата по Договора неустойка не е включена в ГПР и поради това ГПР не съответства на реално прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Излага, че посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.

Изтъква, че чрез нарушаване на принципа на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че поради нищожността на неустоечната клауза, неустойката по посочения Договор за заем е недължимо платена от ищеца.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди между страните е сключен Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. за сумата в размер на 1200,00 лв., за срок от 14 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР от 48,413 %, както и че заемната сума е изцяло усвоена от ищеца. Сочи, че ищецът е направил плащания по Договора за заем в общ размер на 2525,83 лв., с които е заплатена главница в размер на 1200,00 лв., възнаградителна лихва в размер на 253,46 лв., неустойка в размер на 1071,64 лв. и наказателна лихва в рамер на 0,73 лв. С така извършените плащания в общ размер на 2525,38 лв. кредитът е бил изцяло погасен. Възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната неустоечна клауза е недействителна на посочените в исковата молба основания. Развива подробни съображения за законосъобразност на клаузата за неустойка в процесния Договор за заем.

Оспорва твърдението на ищеца, че действително приложения ГПР не съответства с посочения в Договора за заем размер на ГПР.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

2

П о установителния иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК :

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата, от които произтича, че процесната неустоечна клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. е нищожна на заявените в исковата молба правни основания.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 300,00 лв. като неустойка по сключения между страните Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г., както и всички онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителна клауза за неустойка по договор за паричен заем.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между ищеца А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1200,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, както и че договорената между страните неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. не е включена в ГПР по този Договор за паричен заем.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния Договор за потребителски кредит.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Ищецът е направил доказателствено искане да бъде задължен ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по делото справка за извършени плащания от ищеца по процесния договор за заем. В отговора на исковата молба се съдържа информация в табличен вид за броя и размера на направените от ищеца плащания по Договора за заем и за начина на разпределянето им по пера (главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка) по процесния Договор за заем. Поради това съдът намира, че не е необходимо да се изисква от ответника да представи отново такава справка по делото.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за 3 доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 11.04.2024 г. от 10,00 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ между страните, че между ищеца А. Б. Д. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1200,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца, както и че договорената между страните неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 126302/11.02.2021 г. не е включена в ГПР по този Договор за паричен заем.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от определението да се връчи на страните.

На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5