Решение № 29 от 17.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001012 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Агенция по вписванията срещу Решение № 8321/05.12.2019год. , постановено по гр.дело № 6415/2019год. по описа на СГС, с което Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на „ Банка Пиреос България“ АД на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 46 342.25 лева , представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди , произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията Удостоверения за вещни тежести с изх.№ 5070/02.06.2008год. и с изх.№ 5355/10.06.2008год., издадени от Служба по вписвания при Районен съд-гр.Велико Търново, представляваща сбора от сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публична продан на :

Апартамент № 24 с идентификатор ***, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 с площ от 46.81 кв.м. , груб строеж и Изба № 16, с площ от 3.98 кв.м. със съответните идеални части по изп. д.№ 20097250400246 по описа на ЧСИ Д.

Б., Ателие № 2 с идентификатор ***, находящо се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 , на партерен етаж, с площ от 24.35 кв.м. със съответните идеални части и Ателие № 3 с идентификатор ***, находящо се в гр. Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6, на партерен етаж, с площ от 21.73 кв.м. със съответните идеални части по изп.дело № 20167250401181 по описа на ЧСИ В. Г. , които 1 суми ищецът би получил ако посочените удостоверения имаха съдържание , съответстващо на отразеното в книгите по вписванията досежно съществуващите вещни тежести върху имотите към датите на издаване на удостовереният и с което Агенцията по вписванията към министерство на правосъдието е осъдено да заплати на „ Банка Пиреос България“ АД разноски по делото в размер на 3 773.96лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо , неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изложени са доводи за постановяване на решението при липса на абсолютна процесуална предпоставка относно съществуването на правото на иск , водещи до неговата недопустимост ,като по същество са наведени доводи за липса на основания за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията по чл.49 от ЗЗД. Сочи се липса на пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните вреди от „ Банка Пиреос България“ АД и издаденото удостоверение за вещни тежести,като се твърди , че правото на ищеца е погасено по давност. Поддържа се необоснованост на обжалвания съдебен акт, предвид липсата на изложени мотиви относно начина на определяне на размера на присъденото обезщетение и на доказателства за реално претърпени материални вреди. Присъдената сума се сочи като прекомерно завишена .Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и при условията на евентуалност- за отмяната му като неправилно и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици.

В постъпил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор с въззиваемата страна- „ Юробанк България“ АД се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа се, че обжалваното решение е допустимо и правилно и се прави искане за потвърждаването му и присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Излагат се доводи за допустимост на обжалваното решение като постановено при наличие на пасивна процесуална легитимация на ответника, както и за неговата законосъобразностпри правилна преценка за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД .В тази връзка се посочва, че издадените от служители на Агенция по вписванията удостоверения са с невярно съдържание и въз основа на тях, приемайки че са налице условията по предоставяне на обезпечение по кредита банкатаищец е отпуснала кредита и впоследствие,след разпределението, е претърпяла вреди,тъй като не е било налице друго имущество, от което да се удовлетвори. Твърди се ,че правото на иск не е погасено по давност , поради което възприетото в този смисъл в обжалваното решение не е извършено в нарушение в на процесуалните правила. Оспорва се твърдението за липса на изложени съображения в обжалваното решение във връзка с размера на обезщетението и се сочи като правилно обвързването на този размер с извършеното разпределение на сумите,постъпили от публична продан на имотите , за които са издадени двете удостоверения за вещни тежести.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира първоинстанционното решение за валидно като по отношение 2 на допустимостта му е налице произнасяне на ВКС в Решение № 60187/08.10.2021год. , постановено по г.д.№ 527/2021год. Предвид на това следва да бъде осъществена преценка относно законосъобразността му в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което настоящият състав намира следното :

СГС е сезиран с иск по чл.49 от Правилника за вписванията вр. с чл.49 от ЗЗД предявен от „ Банка Пиреос България „ АД против „ Агенция за вписванията към Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 46 342.25 лева представляваща обезщетение за вреди , произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията издадени Удостоверения за вещни тежести с изх.№ 5070/02.06.2008год. и с изх.№ 5355/10.06.2008год.,които вреди представляват сбора от сумите , разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публична продан на : Апартамент № 24 с идентификатор ***, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 с площ от 46.81 кв.м. , груб строеж и Изба № 16, с площ от 3.98 кв.м. със съответните идеални части по изп. д.№ 20097250400246 по описа на ЧСИ Д. Б., Ателие № 2 с идентификатор ***, находящо се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 , на партерен етаж, с площ от 24.35 кв.м. със съответните идеални части и Ателие № 3 с идентификатор ***, находящо се в гр. Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6, на партерен етаж, с площ от 21.73 кв.м. със съответните идеални части по изп.дело № 20167250401181 по описа на ЧСИ В. Г. , които суми „ Банка Пиреос България“ АД би получила , ако горепосочените удостоверения бяха с вярно съдържание.

Ищецът твърди ,че на 09.06.2008год. бил сключил с „ Глобал Трейдинг“ ЕООД договор за банков кредит № 653/2008 г. за сумата от 32 000 евро с цел оборотни средства за кредитополучателя. Твърди се, че страните са били постигнали договореност за обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит да бъде учредена първа по ред ипотека върху следните недвижими имоти: Апартамент № 24 с идентификатор ***, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 с площ от 46.81 кв.м. , груб строеж и Изба № 16, с площ от 3.98 кв.м. със съответните идеални части, Ателие № 2 с идентификатор ***, находящо се в гр.Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6 , на партерен етаж, с площ от 24.35 кв.м. със съответните идеални части и Ателие № 3 с идентификатор ***, находящо се в гр. Велико Търново, ул.“ Иван Хаджидимитров“ № 6, на партерен етаж, с площ от 21.73 кв.м. със съответните идеални части сключване на имуществена застраховка върху ипотекираното имущество в полза на банката при конкретен застрахователен брокер и поемане на задължения за поръчителство или солидарна отговорност при условията на договора за кредит от лицето Р. С. К. в качеството му на поръчител. Сочи ,че в чл.15 от договора за кредит било предвидено , че кредитът се предоставя само и единствено след представяне на удостоверение от Службата по вписванията за вещни тежести, от което да е видно ,че вписаните обезпечения върху гореописаните имоти са първи по ред, както и че полагайки грижа на добър търговец е поискал и му е издадено на 02.06.2008год. от Агенция по вписванията при РС- гр. Велико Търново Удостоверение, в което било удостоверена липсата 3 на вещни тежест по отношение на процесните имоти. Сочи , че на 09.06.2008год.с „ Глобал Трейдинг“ ЕООД били подписали нотариален акт за договорна ипотека върху имотите ,с който била учредена първа по ред ипотека за обезпечаване на вземанията на банката по договора като ипотеката била учредена от П. М. Н. и И. Н. Н. в качеството им на ипотекарни длъжници.

Ищецът сочи ,че на 10.06.2008год. е и издадено от Службата по вписванията към Агенция по вписванията при РС-гр. Велико Търново Удостоверение с изх.№5355/10.06.2008год. в уверение на това ,че в нейните регистри по отношение на недвижимите имоти, предмет на учредената ипотека единствената вписана вещна тежест е била учредената в полза на „ Банка Периос България „ АД ипотека , но в издадените на 19.11.2009год. три броя удостоверения за вещни тежести за всеки един от имотите било посочено,че преди вписването на учредената в полза на „ Бнка Пиреос Блгария“ АД ипотека са учредени предходни такива в полза на „ Първа инвестиционна банка „ АД, „ МКБ Юнионбанк“ АД и Банка ДСК“ АД. Поради неизпълнение по кредита била обявена предсрочната изискуемост на задълженията по него , като банката се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д № 543/ 2010 год. ,като въз основа на последния било образуано изп.дело при ЧСИ В. Г. ,което било прекратено на основание чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК., а в последствие е образувано и изп.дело № 20167250401181 при същия съдебен изпълнител.

Твърди се от ищеца ,че гореописаните имоти били предмет и продадени на публична продан по няколко изпълнителни дела - изп.дело № 2009725040046 и изп.дело № 20167250401181, по които „ Първа инвестиционна банка“ АД била присъединена като взискател на основание чл. 460 от ГПК и като ползваща се с привилегията по чл.136 , ал.1 ,т.3 от ЗЗД при разпределение на сумите постъпили от продажбата е получила следните суми: 24 851.83лева за продажната цена на апартамент № 24, 9 972.22лева –за ателие № 2 и 11 518.20лева –за ателие № 3 .Подържа се, че при издаване на удостоверение, което вярно да отразява наличните тежести върху имота към момента на сключването на договора за кредит този кредит не би бил отпуснат или биха били предоставени при учредяване на друго обезпечение. Ищецът сочи, че ответникът следва да отговаря по чл.49 от Правилника за вписванията като твърди , че вредата за банката се съизмерява със сбора от сумите , разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публичната продан на имотите в общ размер н 46 342.25лева . Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сочената сума като обезщетение за претърпените имуществени вреди от неотговарящо на книгите за вписвания удостоверение за вещни тежести. Претендира разноски.

Ответникът Агенция по вписванията оспорва иска, като твърди, че същият е недопустим като предявен срещу ненадлежен ответник. Поддържа, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и поведение на служители на Агенция по вписванията, като вредите са резултат от недобросъвестното поведение на кредитополучателя и ипотекарните длъжници. Прави възражение за погасяване на иска по давност ,сочейки 19.11.209год. като 4 начален момент на погасителната давност. Съобразно сочения начален момент подържа ,че към датата на предявяване на иска -15.05.2019год. е изтекла приложимата се в настоящия случай обща погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.При отхвърляне на иска претендира присъждане на разноски , включително и юрисконсултско възнаграждение .

Така предявения иск е уважен изцяло с обжалваното в настоящото производство решение.

За да уважи иска първоинстанционният съд е приел , че са налице кумулативните предпоставки за това визирани в чл.49 от ЗЗД. Приел е , че издадените от Агенцията за вписвания удостоверения от 02.06.2008год. и 10.06.2008год. за вещни тежести на процесните имоти не съдържат информация за действителното положение на вписаните вещни тежести, респ. са несъответни на отразеното в регистрите и че въз основа на тях банката-кредитор е приела , че са налице условия за отпускане на кредита, което е и сторила. Приел е също така , че в резултат на невярното удостоверяване на поредността на вписаните ипотеки и при извършено разпределение на сумите, постъпили от публична продажба на имотите, банката не е получила сумите , които би получила като ипотекарен кредитор с вписана първа по ред ипотека и че тази вреда не би настъпила при вярна отразена тежест върху имотите, тъй като в такава хипотеза банката не би отпуснала кредита . Счита и е обосновал , че искът не е погасен по давност, тъй като давностният срок по чл.110 от ГПК е започнал да тече на 04.07.2016год., който е най-ранният момент на проявление на вредите и той не е изтекъл до датата на предявяване на иска-15.05.2019год.