Решение № 1929 от 18.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1929 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Д. Ж. К. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100113226 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът В.Т. твърди, че с присъда от 16.11.2018г. по НОХД № 3817/17г. на СпНС, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 ял.2 т.1 вр ал.1 НК и чл.354а ал.1 пр.4 и пр.5 от НК. Посочва, че по време на воденото досъдебно производство е бил задържан под стража за срок от 6 м. в ареста на НСлС, през което време здравословното му физическо и психическо състояние се влошило. Дори и след промяната на мярката за неотклонение на „домашен арест“ здравословното му състояние не се подобрило. Посочва, че заради наложените му мерки за неотклонение загубил работата си, останал без препитание и средства, не можел да си намери работа, за да издържа себе си и семейството си. Посочва, че наказателното производство срещу него продължило 11 г. – от 15.04.2009г. до 30.06.2020г. През това време, освен влошеното здравословно състояние, ищецът страдал, чувствал се разочарован, било опетнено името му, бил съсипан живота му.

Предявява иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за търпените от неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.

Ответникът П.НА Р.Б. оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че липсват доказателства в подкрепа на същите. Оспорва твърдението на ищеца за търпени неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е останал без работа, че се е влошило здравословното му състояние, че се е ползвал с добро име сред близки и познати и съответно че то е било засегнато от обвинението. Оспорва твърдението, че наказателното производство е протекло извън разумните срокове. Оспорва датата, на която се твърди, че оправдателната присъда е влязла в сила. Посочва, че ищецът вече е получил обезщетение за неимуществени вреди по същото наказателно производство /за вреди от задържането му/ по гр.д.№ 3076/12г. на СГС. Моли съда да отхвърли иска.

Алтернативно, оспорва размера на предявения иск като завишен, несъответен на практиката 1 на ЕСПЧ и на националните съдилища, както и на икономическите условия в страната.

Счита, че оправдателната присъда предоставя морално обезщетение и компенсира до известна степен негативните последици от незаконното обвинение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

От приложеното НОХД № 3817/2017г. на СпНС се установява, че на 15.04.2009г. по ДП № 832/2009г. на 7 РУ-СДВР, пр.пр.№ 2761/09г. на СРП ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 т.1 вр. ал.1 от НК като ръководител на организирана престъпна група създадена с цел разпространение на наркотици. С привличането му не е взета мярка за неотклонение. В същия ден, с постановление от 15.04.2009г. на прокурор при СГП, ищецът, в качеството му на обвиняем, е задържан за срок от 72ч., считано от същия ден, 10.00ч. , когато му е повдигнато обвинението. С определение от 18.04.2009г. по ЧНД № 1622/2009г. на СГС съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдено с определение от 28.04.2009г. по ВНЧД № 164/2009г. на САС. С определение от 08.10.2009г. по НЧХД № 4166/2009г. на СГС, мярката му за неотклонение е била изменена в „домашен арест“. С определение от 22.12.2009г. по ч.н.д.№ 5522/2009г. на СГС, потвърдено с определение от 29.12.2009г. по ВНЧД № 462/2009г. на САС съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на взетата му мярка за неотклонение „домашен арест“. С постановление от 21.04.2010г. на прокурор при СГП мярката за неотклонение на ищеца е изменена в парична гаранция в размер на 5000лв. Същата не е внесена и по отношение на ищеца е продължила да действа мярката за неотклонение „домашен арест“. С определение от 29.07.2010г. по ВНЧД № 281/2010г. на САС мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв. е отменена и на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, поради изтичане на срока по чл.63 от НПК. По време на досъдебното производство ищецът е бил разпитван три пъти, всеки път непосредствено след привличането му като обвиняем /обвинението срещу него е било прецизирано три пъти/.

На 07.10.2011г. СГП е внесла в СГС обвинителен акт срещу ищеца. По образуваното НОХД № 4688/2011г. СГС е провел три съдебни заседания – на 14.11.2011г., на 29.11.2011г. и на 16.01.2012г. С определение от 16.01.2012г. в съдебно заседание СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил на Специализирания наказателен съд, с оглед измененията в НПК и създаването на специализираните съдилища. След повдигната по делото препирня за подсъдност , ВКС е приел, с определение от 28.03.2012г. по н.д.№ 525/12г., ІІІ н.о., че компетентен да разгледа делото е СпНС. С определение от 11.04.2012г. по НОХД № 442/12г. СпНС е прекратил производството по делото и е върнал делото на досъдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Досъдебното производство е било наблюдавано от Специализираната прокуратура и разследвано от ГДБОП. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 8.05.2013г.

В същия ден е разпитан. Няма данни по досъдебното производство да са извършвани други процесуални действия освен прецизиране на обвиненията на осемте обвиняеми лица, между които и ищеца. Впоследствие, единият от обвиняемите е починал.

На 10.02.2017г. Специализираната прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу ищеца и 6 други подсъдими, като по отношение на ищеца обвинението е по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК. По образуваното НОХД № 167/2017г. съдът е провел съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично - на 23.03.2017г. на 25.04.2017г., на 5.06.2017г. не е даван ход, а в заседанието на 5.09.2017г. съдът е одобрил споразумение между прокуратурата и двама от подсъдимите. След одобряване на споразумението, съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото и е бил определен нов докладчик. По образуваното ново НОХД № 167/17г. на СпНС е провел 1 с.з. на 22.11.2017г., на което ищецът се е явил лично. С разпореждане от 7.12.2017г. съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на СпП за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт.

На 15.12.2017г. Специализираната прокуратура е внесла в СпНС обвинителен акт срещу ищеца и още четирима подсъдими. Срещу ищеца е повдигнато и поддържано 2 обвинение по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК за това, че на неустановена дата на м.януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр.София е ръководил организирана престъпна група от 8 лица, създадена с користна цел – държане с цел разпространение на високо рискови наркотични вещества – амфетамин, марихуана и хероин. За това престъпление е предвидено наказание л.св. повече от 3 г. По образуваното НОХД № 3817/17г. съдът е провел 10 съдебни заседания в периода 15.03.2018г. – 16.11.2018г., на които ищецът се е явявал лично. На две от с.з. не е даден ход. В 8 съдебни заседания съдът е провел съдебно следствие и в последното заседание, на 16.11.2018г. е обявил присъдата си, с която е оправдал ищеца Т., и е отменил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“. Оправдани са били и останалите двама подсъдими. Прокуратурата е подала протест само досежно оправдателната присъда на един от тези двама подсъдими, а именно на Т.С.С.. По отношение на оправдателната присъда на ищеца прокуратурата не е подала протест.

По протеста на прокуратурата е образувано ВНОХД № 60/2019г. на Апелативен СпНС. Проведени са съдебно заседания, съответно на 15.04.2019г. , на 12.06.2019г., на 13.09.2019г., на 28.10.2019г., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от 28.10.2019г.

АСпНС е отменил присъдата по отношение на подсъдимия С. и го е признал за виновен частично по повдигнатото му обвинение. По жалба на подс.С. делото е разгледано от ВКС.

С решение от 30.06.2020г. по к.н.д.№ 255/20г. на ВКС, ІІ н.о. присъдата на АСнНС е оставена в сила.

По време на воденото срещу ищеца наказателно производство той е подал иск по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБългария с искане да му бъде присъдено обезщетение в размер на 26 000лв. за причинени вреди от незаконен арест за периода 15.04.2010г. – 29.07.2010г. В исковата молба ищецът е въвел оплаквания , че по време на задържането му под стража в ареста на НСлС здравословното му физическо и психическо състояние се е влошило, развил артериална хипертония, невротично разстройство тип генерализирана тревожност. Посочил е, че е преживял психически срив след като не бил освободен след изтичане на законоустановения срок по чл.63 ал.5 от НПК. Изпаднал в същото тежко психическо състояние, в което се намирал в следствения арест, започнали болките в сърдечната област, задушаване, изтръпване на крайниците, изпотяване, мрачни мисли и тревожност. По образуваното гр.д.№ 3076/12г. СГС е назначил и изслушал две съдебни експертизи. Съдебно медицинската експертиза, изготвена от лекар травматолог е установила, че в момента на образуване на наказателното производство срещу ищеца същият е бил в състояние след отзвучали травматични увреди от преди 2 г. и е бил в нормално телесно здраве за възрастта си. По време на изтърпяване на мярката за неотклонение , на 27.05.2009г. в МИ на МВР е констатирано артериално налягане 160/90, приложена е терапия и лицето е стабилизирано. През 2010г. няма данни за влошено телесно състояние. При изслушване на експертизата в съдебно заседание на 20.05.2013г. нито ищеца, нито неговия защитник са възразили по приемането й. Съдебно медицинската експертиза, изготвена от две вещи лица – лекар психиатър и психолог е установила, че към момента на изготвяне на заключението по отношение на ищеца не са установени клинични данни за психотично разстройство /психоза/. По време на престоя на ищеца в ареста е възникнала невротична симптоматика, диагностично преценена като генерализирана тревожност. По време на домашния арест е започнало компенсиране на симптомите, а след удължаване на срока на домашния арест от 18.04.2010г. до 29.07.2010г. симптомите са обостряни. След освобождаването му от мярката домашен арест, симптоматиката е отзвучала, ищецът е спрял медикаментозната терапия и не е имал оплаквания. Вещите лица са приели, че въз основа на анамнезната информация може да се приеме, че интензифицирането на невротичната симптоматика за периода 18.04.2010г.29.07.2010г. е в причинно следствена връзка с удължаване срока на мярката за неотклонение „домашен арест“. Посочено е, също, че от м.ноември 2012г. ищецът е започнал амбулаторно лечение под контрола на психиатри от ЦПЗ „Проф. Никола Ш.“, което продължавало и до момента /момента на изслушване на вещите лица на 2.05.2013г./. На ищеца е поставена диагностично психиатрична оценка „Генерализирана тревожност“. При изслушване на тази експертиза въпроси не са поставени от страните, нито са постъпили възражения по приемането й. С 3 решение от 19.06.2013г. СГС е осъдил П.НА Р.Б. да заплати на ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за търпени от него неимуществени вреди от незаконен арест за времето от 15.04.2010г. – 29.07.2010г. по ДП № 832/09г. на 7 РПУ СДВР, пр.пр.№ 2761/09г. на СГП, ведно със законната лихва от 29.07.2010г. до окончателното изплащане. В мотивите на решението съдът е обсъдил и приел заключенията и по двете съдебно медицински експертизи. Решението е потвърдено и от САС по гр.д.№ 3372/2013г. В решението си от 30.12.2013г. САС е приравнил мярката за неотклонение „домашен арест“ на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и е приел, че за периода 19.04.2010г. – 29.07.2010г. ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ без законово основание.

Разпечатката съдържа 22 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f5e0fef-0576-4d95-8152-ac99770b1e53