Решение № 222 от 11.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Карлово, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101343 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3, вр. с чл.87 ЗЗД, предявен от „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК: 206292196, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Еленово, бл. 14, вх. А, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя си Г. А. А., чрез адв. В. У., с адрес: гр. Б., ул.

„***“ № ***, ет. ***против „Ц. СК“ ЕООД, ЕИК 203925679, седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Васил Левски“ №48, представлявано от управителя си С. К. Ц..

В исковата молба се твърди, че на 08.02.2024 г. между дружествотоищец и дружеството-ответник бил сключен неформален устен договор за изработка и доставка на готов компонент за сглобяема дървена конструкция тип „Модулор“ М50. Съгласно договора „Ц. СК“ ЕООД - гр. Карлово се задължило да изработи и достави в едномесечен срок на „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, готов компонент за сглобяема дървена конструкция тим „Модулор“ М50. В изпълнение на договорните си задължения дружеството-ищец превело сумата от 5820.00 лева, представляваща авансово плащане по банкова сметка ********************* на дружеството-ответник, преди още ответникът да е изпълнил задълженията си по договора. Доста след авансовото плащане 1 дружеството-ищец получило фактура № 000001513/08.02.2024г., неподписана от представител на „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и изпратена само като копие. Дори нещо повече, във фактурата бил сгрешен и ЕИК на „Г – ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.

От същата фактура ищецът разбрал, че размерът на поръчаната сглобяема дървена конструкция бил объркан и поръчката не била изпълнена точно.

Отделно от това поръчката била изпълнена извън уговорения едномесечния срок, като видно от имейл, получен от ответното дружеството било, че тя е доставена на 21.03.2024 г. В тази връзка по имейл на 31.05.2024 г. ищецът изпратил уведомление, че се отказва от поръчката и кани ответника в 7-дневен срок да възстанови авансово платената от дружеството сума, като счита договора за развален. До датата на подаване на исковата молба не последвало изпълнение и считано от 31.05.2024 г., договорът за изработка и доставка бил развален.

В исковата молба се посочва, че съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на двустранните договори има обратно действие /в случая не се касае за договори с продължително или периодично изпълнение/. Следователно ответникът следвало да върне на ищеца получената сума в размер на 5820 лева, която му била преведена по банков път в изпълнение на посочения неформален устен договор за изработка и доставка. В тази връзка към настоящия момент не бил доставен компонент за сглобяема дървена конструкция тип „Модул“ М 50“, от което било видно, че дружеството ответник приело развалянето на договора.

Въпреки това обаче, получената сума за авансово плащане не била възстановена.

Твърди се, че съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, като в случая не се касае за договор с продължително или периодично изпълнение. Като правна последица на това разваляне ищецът, който бил изправна страна по договора с ответника, имал правно основание по чл. 55, aл. 1, предл. 3 от ЗЗД да иска връщане на даденото по този договор, като дадено на отпаднало основание. Съгласно цитираната разпоредба, на която се основава предявения иск, „който е получил нещо... с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне“. При това следвало да отбележи, че дори посочената сума да е само част от дължимото възнаграждение /представлявайки капаро/, това би било без значение за изхода на настоящия спор и в конкретната хипотеза на разваляне на договора даденото подлежи на връщане.

2

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5820 лева, получена на отпаднало основание и представляваща авансово плащане по сключен между страните на 08.02.2024 г. договор за изработка и доставка на сглобяема дървена конструкция тим „Модулор“ М50, развален считано от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество, представлявано от адв. М. С., оспорва иска.

Твърди, че двете дружества /ищец и ответник в настоящия процес/ създали търговски взаимоотношения през м. януари 2024 г. На 10.01.2024 г.

„Ц. СК“ ЕООД чрез арх. А. П. по ел. поща изпратило оферта към „Г Енерджи“ ЕООД за предлаганите към този момент два модела сглобяема дървена конструкция „Модулор“ с пет прикачени файла, съдържащи подробно описание на предлаганите продукти. След извършените договаряния и постигнато споразумение между двамата търговци, на 08.02.2024 г. от страна на „Ц. СК“ ЕООД била изготвена данъчна фактура №0000001513/08.02.2024 г., в която за вид на стоката/услугата било посочено: „плащане 50% за изработка на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50“ с габаритен размер 6,50x7,20 метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“ за сумата от 5820,00 лв., с включен ДДС. На същия ден от ел. поща на арх. А. П. цитираната фактура за авансово плащане била изпратена на дружеството-ищец, заедно с допълнителни уточняващи елементи на доставката, досежно монтажа и мястото на складиране на готовото изделие, предмет на поръчката. Нямало сключен писмен договор за изработка на изделието. Договорен бил срок за изпълнение 1 /един месец/ след заплащане на първата авансова вноска.

Плащането на тази авансова сума по данъчната фактура №0000001513 било извършено от страна на дружеството-ищец на 28.02.2024 г. по банковата сметка в „УниКредитБулбанк“ АД на дружеството-ответник, което било отразено в банково извлечение №24/29.02.2024 г. В изпълнение на задълженията си по Закона за ДДС „Ц. СК“ ЕООД отразило издадената данъчна фактура в дневник за продажби по ЗДДС /на ред 8 от дневника/ за м.

02.2024 г. и се задължило с посочения данък.

3

След получаване на това първо плащане започнали дейностите от страна на изпълнителя за изпълнение на поръчката в срок до 28.03.2024 г. Част от дейностите били възложени на „Екозид Инвест“ ЕООД с ЕИК 201422501, за което имало издадена ДФ 0000000526/13.03.2024 г., а материалите били предадени на 21.03.2023 г. с приемо-предавателен протокол между „Екозид Инвест“ ЕООД и „Ц. СК“ ЕООД. Закупени и доставени били нужните материали и били извършени всички необходими действия по осъществяване на пълното окомплектоване на готовото изделие, в степен на завършеност – краен продукт, подробно описан в офертата и с посочени габаритни размери в издадения данъчен документ – фактура. За изпълнения договор за поръчка още преди изтичане на срока, а именно – на 21.03.2024 г., арх. П. в 14.34 часа по мобилното приложение Viber уведомил управителя на „Г-Енерджи“ ЕООД Г. А.. Проведената комуникация между двете лица в същия ден касаела уточняващи въпроси по отношение получаването на готовото изделие и преместването му.

На 02.04.2024 г. от „Ц. СК“ ЕООД била изготвена втората данъчна фактура №0000001547/02.04.2024 г., в която за вид на стоката/услугата било посочено: „окончателно плащане за изработка на готов комплект за сглобяема дървена конструкция „Модулор 50 “ с габаритен размер 6,50x7,20метра, състоящ се от дървена рамка, покривни столици, метални планки, болтове+винтове“ за сумата от 5820,00 лв., с включен ДДС.

На същия ден – 02.04.2024 г., в 13,08 часа, цитираната данъчна фактура за окончателно плащане по изпълнения договор била изпратена на управителя на „Г- Енерджи“ ЕООД Г. А. с искане за плащане, преди или в деня на товарене на готовото изделие. В изпълнение на задълженията си по Закона за ДДС „Ц. СК“ ЕООД отразило издадената данъчна фактура в дневник за продажби по ЗДДС /на ред 3 от дневника/ за м. 04.2024 г. и се задължило с посочения данък.

На 08.04.2024год. от страна на дружеството-ответник, чрез арх. П. отново била отправена покана за вземане на стоката, тъй като в мястото на съхранение предстояло събитие, което било препятствано от складирания продукт, поръчан от ищеца „Г-Енерджи“ ЕООД.

На 29.04.2024 г. отново била отправена покана към „Г-Енерджи“ ЕООД за плащане на окончателната фактура, тъй като издателят на същата освен че 4 изпълнил задължението си по поръчката, се бил задължил към бюджета с данъка по ЗДДС.

Едва на 31.05.2024 г. ищцовото дружество „Г-Енерджи“ ЕООД изпратило по ел. поща отказ от поръчка, подписан с ел. подпис. Своевременно бил изготвен отговор на отказа от ответното дружество, подписан от арх. Ц. и изпратен на 03.06.2024 г., в който се излагали основанията за изпълнен договор от страна на „Ц. СК“ ЕООД.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен, като излага следните съображения:

На първо място, в исковата молба било посочено, че ДФ №0000001513/08.02.2024 г. е получена от ищцовото дружество „доста след авансовото плащане“, без да стане ясно кога точно, но пък в пълно противоречие на официалната кореспонденция от 08.02.2024 г. с арх. А. П. на ел. поща, с прикачен файл на оригиналната фактура и с допълнителни уточняващи въпроси, касаещи място на доставката и монтаж на изделието.

Нещо повече, при плащането по банков път от страна на ищеца бил посочен именно този данъчен документ като основание, двадесет дни след издаването му и без да е направено възражение по реквизитите на същия през това време от издаването до плащането му.

Ответникът сочи, че съгласно общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Установяване на съществуването на правоотношението чрез документ било необходимо за доказване на сделката, особено при наличие на спор. В чл.321 от ТЗ било регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това.

Касаело се именно за документ с доказателствено значение. Фактурата същевременно била и счетоводен документ и в това свое качество трябвало да съдържа реквизитите, установени в закона за счетоводството. В чл.6, ал.1 от ЗСч били изброени тези задължителни реквизити, без чието наличие счетоводният документ нямал доказателствена сила.

На второ място ищецът сочел в исковата си молба, че неправилно е посочен ЕИК на дружеството „Г-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, което не отговаряло на истината. Към ищцовото дружество от ответникът „Ц. СК“ ЕООД имал издадени две данъчни фактури, а именно –ДФ№0000001513/08.02.2024 г. за 5 сумата от 5820,00 лв., с включен ДДС и ДФ №0000001547/02.04.2024 г. на стойност 5820,00 лв., с включен ДДС. Реквизитите и по двете данъчни фактури съдържали както ЕИК на получателя, така и идентификационен номер по ДДС. И на двата данъчни документа ръчно били изписано правилно номера на контрагента 206292196 /по два пъти във всеки документ/ и никъде в тези редове не бил посочен, както се твърдяло от ищеца, ЕИК: 206299196.

Съдържанието на документите не било оспорено, по първата фактура имало направено плащане и същата коректно била цитирана в платежния документ.

Независимо от изложеното, релевираните от ответника възражения повдигали и по-общия въпрос за правното значение на правилото на чл.6 от ЗСч спрямо доказването на търговските сделки. Нормата отричала доказателствената сила на един документ като счетоводен, ако той не притежава съответните реквизити. С други думи, този документ не бил счетоводен и не можел да служи като носител на информация за счетоводни цели, без това да означава непременно, че чрез него не може да се установи фактът на сключването на търговска сделка или фактът на получаването на определени стоки или извършени услуги.

В конкретния случай, освен че коректно били издадени двете данъчни фактури, налице било приемане на същите, тъй като било осъществено и плащане, отразени били в счетоводството, а така също и водената кореспонденция потвърждавала изпълнението на сключения договор между двете търговски дружества.