Решение № 20101 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20101 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110165425 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо всеки от ответниците съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № =/2022 г. на СРС, 67 състав, а именно: сумата 531,38 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата 116,93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2022 г., сумата 6,52 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 31.08.2022г. до изплащане на вземането и сумата 1,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент №., находящ се в гр. С., абонатен № ..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите 1 без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват допустимостта на предявените искове по отношение на ответника К. Р., при твърдения, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.

Оспорват наличието на възникнала облигационна връзка с ищеца. Оспорват да е доставена топлинна енергия в твърдяното количество. Твърдят, че претенцията за лихви е нищожна и оспорват да е настъпила изискуемост.

Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Третите лица помагачи “Т.” Е. и “Д.” . не изразяват становища по основателността на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на всеки от ответниците е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Съдът намира, че основателно се явява възражението на ответника К. К.

Р. за недопустимост на производството в частта по предявения срещу него установителен иск за дължима главница за доставена топлинна енергия за следните периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г. – м.08.2018 г. включително, 2

01.09.2018 г. – 31.03.2019 г., м.04.2019 г. – м.10.2019 г. и м.11.2019 г. – м.07.2019 г. По делото са приети Решение № ./03.04.2019 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2018 г., 33 състав, влязло в сила на 26.04.2019 г., Решение № ./31.10.2019 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2019 г., 41 състав, влязло в сила на 22.07.2020 г., Решение № ./17.11.2020 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2019 г., 82 състав, влязло в сила на 23.07.2021 г. и Решение № ./21.07.2021 г. по гр. дело № . по описа на СРС за 2020 г., 169 състав, влязло в сила на 11.08.2021 г. Решенията са постановени по производства, образувани по предявени от ответника К. К. Р. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, като е установена недължимост на обща сума в размер на 1741,01 лева, разпределена както следва: сума в размер на 158,79 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периодите м.04.2018 г. – м.05.2018 г. и м.07.2018 г. – м.08.2018 г. включително; сума в размер на 622,96 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. – 31.03.2019 г.; сума в размер на 368,22 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.04.2019 г. – м.10.2019 г.; сума в размер на 591,04 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.11.2019 г. – м.07.2019 г.

Съгласно чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Предвид изложеното настоящото производство се явява недопустимо в тази му част, като подлежи на прекратяване, тъй като е налице разрешен спор за съществуването му с влезли в сила съдебни решения и формирана сила на пресъдено нещо. Исковата молба следва да бъде върната в частта по предявения срещу ответника установителен иск за дължима главница за доставена топлинна енергия за следните периоди: м.05.2018 г., м.07.2018 г. – м.08.2018 г. включително, 01.09.2018 г. – 31.03.2019 г., м.04.2019 г. – м.10.2019 г. и м.11.2019 г. – м.07.2019 г.

В останалата част исковете се явяват допустими, съответно подлежащи на разглеждане по същество.

3

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден 4 имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период собственик на процесния имот се явява ответницата Д. М. Р.. В тази насока е представен договор за покупко-продажба на жилище №., том ., сключен по реда на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при М., от който се установява, че на 01.06.1989 г. М.В.П. е придобил собствеността върху следния недвижим имот апартамент №., находящ се в гр. С., бл. № 1/.б (..), .. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том ., дело № ./1989 г. се установява, че на 16.10.1989 г. М.В.П. и М.Л.П. са дарили на дъщеря си Д. М.

Р. процесния имот, придобит през време на брака им и представляващ С..

Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между ищеца и ответницата Д. М. Р..

Следва да се посочи, че откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване, с които законът свързва възникване на договорната връзка по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Действително по делото се установява, че при ищеца партида с абонатен № . се води на името на ответника К. К. Р., но същата не обосновава извод за възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация-съгласие на собственика. С оглед гореизложеното, съдът приема, че в случая не се доказва през исковия период ответникът К. К.

5

Р. да е бил титуляр на право на собственост или вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, нито се установяват други обстоятелства, които да обосновават наличието на облигационно отношение между него и ищеца, от което следва изводът, че не е притежавал качеството клиент на топлинна енергия.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Т.” Е. с подизпълнител “Д.” ., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 01.11.2021 г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно ответницата Д. М. Р., в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързана от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.