Определение № 646 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Варна, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20213100900144 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище гр.

София, чрез процесуален представител, против Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 29 161.98 лева, включваща главница в размер на 25 723.45 лева, /включваща четиринадесет вноски по кредита за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г. след преобразуването му в анюитетен/; договорна лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г.

– 09.10.2018 г.; наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2017 г. – 28.05.2019 г.; месечни такси за периода 04.2018 г. – 05.2019 г. в размер на 1950 лева; такса за вписване на удостоверение в размер на 25 лева, както и наказателни лихви върху посочените такси за периода 30.04.2018г. – 28.05.2019 г. в размер на 395.38 лева, дължими по Договор за овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ДАНИ-2002“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Д. СТ. ИВ. и Виолета И.а Йорданова, в качеството им на солидарни длъжници, след преобразуване от страна на банката на кредита в анюитетен на основание чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора за срок от 30 месеца, и за които вземания е издадена Заповед № 601/20.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК (поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС - Провадия, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /17.06.2019 г./ до окончателното й изплащане.

С разпореждане № 3183/06.08.2021 г. съдът е постановил преписи от 1 исковата молба и уточняващите молби, ведно с приложенитe към тях доказателства да се изпратят на ответника.

С оглед констатиране на предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК с определение № 275/18.02.2022 г. съдът е назначил адв. Е.Г. за особен представител на ответника.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Д. СТ. ИВ., чрез назначения по делото особен представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Обективира доказателствени искания.

Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа изискуемите по чл. 127 и 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице процесуални пречки и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен договор за предоставяне на кредит - овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ДАНИ2002“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Д. СТ. ИВ. и Виолета И.а Йорданова, в качеството им на солидарни длъжници, за вземанията по който е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 601/20.06.2019 г. (поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС Провадия. При служебна справка по приложеното ч.гр.д. № 902/2019 г. на ВРС е видно, че срещу посочената заповед в преклузивния срок е постъпило бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника Д. СТ. ИВ., чрез назначения му в изпълнителното производство особен представител – адв.

Кремена Катева, като в изпълнение указанията на съда заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявил исковете за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Сезиран е компетентен съд, който приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Предвид започнатата процедура по размяна на книжа по реда на чл. 131 2 от ГПК и липсата на възражения за реда, по който следва да се разгледа спора, производството подлежи на разглеждане по общия ред.

С оглед изричното позоваване на потребителската закрила, уредена в ЗЗП от страна на ответника в депозирания чрез назначения му особен представител отговор на исковата молба, съдът намира за уместно да укаже на страната, че предвид естеството на предявените искове и целта на предоставяне на процесния кредит (оборотни средства), по който кредитополучател е юридическо лице - търговец, а ответникът (едноличен собственик на капитала и управител в дружеството към датата на отпускане на кредита) е солидарен длъжник, последният в случая няма качеството потребител.

За обосноваване качеството потребител, съответно приложението на потребителската закрила, (в който случай съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор на основание чл.

7, ал.3 от ГПК), е необходимо ответникът да проведе пълно обратно доказване на законовата презумпция, уредена в чл. 286, ал. 3 от ТЗ, а именно, че процесната сделка не е свързана със занятието, което търговецът, (който ответникът е представлявал), е упражнявал. На ответника следва да бъдат дадени указания в тази насока.

По доказателствата:

Съдът намира представените от ищеца с исковата молба и уточняващите молби доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати, като по прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Съдът намира за относимо и допустимо искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи в исковата и отговора на искова молба, служебно допълнени от съда, поради което искането следва да бъде уважено.

Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 374 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, против Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че 3 ответникът Д. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр. Варна, дължи на ищеца сума в общ размер на 29 161.98 лева, включваща главница в размер на 25 723.45 лева, /включваща четиринадесет вноски по кредита за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г. след преобразуването му в анюитетен/; договорна лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018г.; наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2017 г. – 28.05.2019 г.; месечни такси за периода 04.2018 г. – 05.2019 г. в размер на 1950 лева; т а к с а за вписване на удостоверение в размер на 25 лева, както и наказателни лихви върху посочените такси за периода 30.04.2018г. – 28.05.2019 г. в размер на 395.38 лева, дължими по Договор за овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., сключен между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ДАНИ-2002“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Д. СТ.

ИВ. и Виолета И.а Йорданова, в качеството им на солидарни длъжници, след преобразуване от страна на банката на кредита в анюитетен на основание чл.

4.2 и чл. 6.1 от договора за срок от 30 месеца, и за които вземания е издадена Заповед № 601/20.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК (поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 457/01.06.2020 г.) по ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС - Провадия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /17.06.2019 г./ до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по делото:

Сочи се в исковата молба и уточняващите молби, че по силата на сключен договор за кредит № 056-1002774/28.03.2014 г. банката е предоставила на „Дани-2002” ЕООД овърдрафт в размер на 50 000 лева за оборотни средства, усвоен от кредитополучателя съгласно чл. 1 от договора С подписване на договора ответникът се е задължил да отговаря за задължението като солидарен длъжник. Крайната дата на погасяване е 04.04.2024 г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-малко от 9% на годишна база.

За първия дванадесет месечен период размерът на EURIBOR е фиксиран към 26.03.2014 г. в размер на 0.4190%. На основание чл. 4.2. и чл. 6.1. от договора и чл. 29 от ОУ и след извършен финансов мониторинг, банката е взела решение за преобразуване на овърдрафта в анюитетен кредит със свободен погасителен план за срок от 30 месеца, считано от 09.04.2016 г., при лихва 6месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.

Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.10.2018 г.

Решението на Кредитния съвет на ищцовото дружество е взето поради трайна тенденция за влошаване на финансовите показатели на дружеството 4 кредитополучател – увеличаване на кредитната експозиция, липса на оборотни средства в края на активния сезон на търговския обект, увеличаване на задълженията към доставчици, отрицателен собствен капитал, генериране на допълнителен кредитен ресурс, просрочване на задължения по кредити.

Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл. 415 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от съдебно установяване на вземането.

С уточняващи молби ищецът излага, че претендираната непогасена главница в общ размер на 25 723.45 лева, се състои от просрочена главница за периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г., в която се включват 14 вноски (№ 17-30) съгласно изготвения след преобразуването на кредита погасителен план.

Претендира се договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 56.83 лева за периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г., която се дължи за вноските с № 29 и 30 по изготвения погасителен план. В претенцията са включени и вземанията на банката за такси, от които: сумата от 1 950 лева, представляваща 13 месечни такси (по 150 лева всяка) по Тарифата на банката, стр. 3, за периода 04.2018 г.

– 05.2019 г., за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор; 25 лева – такса за вписване на удостоверение. Претендира се и наказателна лихва върху посочените суми за такси в размер на 395.38 лева за периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. съгласно т.11 от ОУ за кредитиране.

Отделно се претендира и наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева за периода 15.08.2018 г. – 28.05.2019 г. на основание чл. 11 от ОУ. Началната дата на дължимост на наказателната лихва е датата, на която се възстановява процедурата по начисляване на лихви по задължения, които са в просрочие, тъй като банката не е начислявала лихви за целия период на просрочието.

Крайната дата на периода съвпада с момента на изготвяне на извлечението от счетоводните книги.

Претендира се признаване дължимостта на посочените суми, както и присъждане на сторените в производствата разноски.

Ответникът Д. СТ. ИВ., чрез назначения особен представител, с писмен отговор, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за кредит. Tвърди, че правото по чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора и чл. 29 от ОУ на банката не е надлежно упражнено, като оспорва твърдените от ищеца предпоставки за едностранно трансформиране на кредита и че към 11.04.2016 г. са настъпили неблагоприятни изменения във финансовото състояние на кредитополучателя. Сочи, че дружеството кредитополучател е имало положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност, 5 като е обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит. Твърди, че трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на ответника като солидарен длъжник, не е произвело действие спрямо него, следователно приложение между страните намира първоначално уговореният от тях падеж – 04.04.2024 г., който към момента не е настъпил.