Решение № 6324 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6324 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110148866 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу С. Б. С., А. К. С. и Б. К. С. кумулативно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, при условията на разделна отговорност помежду им, следните суми: 14,76 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:

[адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,46 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, които суми се разпределят между ответниците, както следва: за С. Б. С. 4/6 части от общите задължения или сумата от 9,84 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3,64 лева лихва за забава; за А. К. С. и Б. К. С. – по 1/6 част от общите задължения или сумата от по 2,46 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й изплащане и 0,91 лева лихва за забава.

Ищецът твърди, че през процесния период от м. май 2019 г. до м. юли 2020 г. между него и ответниците С. Б. С., А. К. С. и Б. К. С., като собственици на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че процесният имот е придобит от ответницата С. Б. С. и приживе от К.Х. С. по силата на договор за покупко-продажба от 06.06.1988 г., впоследствие разпоредили се с него, както и, че ответниците са наследници на лицето К. С.. Поддържа се, че през процесния период [фирма] е доставило до имота топлинна енергия, като ответницата 1 не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми, както следва: 14,76 лева – главница за доставена топлинна енергия и сумата от 5,46 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., от която според правата си върху имота, ответницата С. С. дължи 4/6 части, а ответниците А. С. и Б. С. – по 1/6 част всеки. Намира за дължима и претендира присъждане и на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

По делото е подадено писмено становище от 20.12.2023 г. от ответниците С. Б. С., А.

К. С. и Б. К. С., с което заявяват, че са погасили изцяло процесните суми, в т.ч. за законна лихва и за разноски в размер от 100 лева, чрез заплащането на каса на ищцовото дружество на сума в общ размер от 120,63 лева. С оглед на така осъщественото плащане отправят искане да не се назначават поисканите от ищеца експертизи, а производството по делото да бъде прекратено, предвид и плащане на следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение. Към становището е приложен фискален бон от 28.11.2023 г.

Във връзка с дадена от съда възможност за становище, по делото е подадена писмена молба от ищеца от 17.01.2024 г., чрез юрк. А., в която се посочва, че по делото е извършено плащане в размер от 120,63 лева, с което са погасени претендираните суми за главници, лихви и съдебни разноски. Отправя се искане за постановяване на решение съобразно извършеното плащане, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото с поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях – при съответните квоти, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

2

2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 12.02.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на възражения от страните, с оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна и наведените от същата твърдения като безспорни и ненуждаещи се от доказаване са отделени обстоятелствата, че през исковия период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот с адрес: [адрес] при посочените квоти, който през този имот е бил топлоснабден, както и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност, а с това и наличието на всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главница и лихва за забава.

За притежавани от ответниците права върху процесния недвижим имот и техния обем свидетелстват и данните от приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба на жилище от 06.06.1988 г., сключен по реда на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при МНО с рег. № 157, том XXI между поделение 33420, представлявана от началника на отделението и началника на отделение „финансовосчетоводно“ от една страна и лицата К.Х. С. и С. Б. С., от друга страна, по силата на който последните са закупили новопостроено жилище № 22, находящо се в жилищна сграда-блок № 1/123/805П, вход А, етаж 7 в местност Люлин VIII м.р., състоящо се от три стаи и кухня с площ от 104.95 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение № 22 и 3,326 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В т. 6 от договора е отразено, че същият има силата на нотариален акт за собственост съгласно Указ № 852 от 01.06.1979 г.

Изяснява се също, че с молба – декларация с вх. № ОП-5543/19.10.2001 г. ответницата С. С. е отправила искане до ищцовото дружество за откриване на партида а имот с адрес:

[адрес] с абонатен № ***. В декларацията е отразено, че домакинството на декларатора се състои от двама членове.

Установява се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2019 г., обективиран в Нотариален акт № 174, том IV, рег. № ****, дело № 668/2019 г. по описа на нотариус И.Н. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, С. Б. С. – лично и като пълномощник на А. К. С. и Б. К. С. – Т., от една страна като продавачи, прехвърлят на третите за процеса лица И.Л.И. и М.В.И., като купувачи, процесният съсобствен между продавачите недвижим имот. Съгласно клаузите на т. 2 и т. 3 от договора продавачите следва да предадат на купувачите владението върху имот в срок до 1 месец от получаване на продажната цена, като всички консумативни разноски, свързани с ползването на имота до датата на предаване на владението са за сметка на продавачите. В нотариалния акт е удостоверено, че сред представените документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота са договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО от 06.06.1988 г. и удостоверение за наследници на К.Х. С., издадено от район Люлин на 27.12.2018 г.

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени и съобщение към фактура № ********** от 31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. с получател С. Б. С. във връзка с начисления по партидата на процесния имот с общо дължима сума по фактура от 54,89 лева с вкл. ДДС и извлечение от сметка за процесния абонат с отразени дължими суми в размер от 14,76 лева за главница и 5,46 лева за лихва за забава съгласно документ № **********/31.07.2020 г.

По делото е безспорно, че в хода на настоящото производство, образувано по искова 3 молба с вх. № 244538/01.09.2023 г. – на 28.11.2023 г. ответниците са заплатили на каса в полза на [фирма] сума в общ размер от 120,63 лева за погасяване на вземанията, предмет на процесните искови претенции.

Посоченото обстоятелство е изрично признато и от ищеца с депозираната по настоящото дело молба от 17.01.2024 г., както и от процесуалния му представил в проведеното открито съдебно заседание на 18.03.2024.

Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието по делото заверено копие от фискален бон от 28.11.2023 г., установяващ заплащането в полза на топлофикационното дружество на сумата от 120,63 лева, включваща следните вземания: главница в размер от 14,76 лева; мораторна лихва в размер от 5,46 лева, съдебни разноски в размер от 100 лева и 0,41 лева законна лихва. В документа е отразено, че се касае за плащане по съдебно дело за имот на адрес: [адрес], инсталация № ***.

Съдът, съобразявайки съвпадащите твърдения на двете страни в процеса и съпоставяйки размера на процесните вземания, възлизащи на общо 20,22 лева (главница от 14,76 лева и лихва за забава в размер от 5,46 лева) и законна лихва за забава, начислена върху размера на главницата за период от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до плащането на 28.11.2023 г., с този на платените в полза на ищеца суми, намира, че процесните искови претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на процеса на претендираните вземания.

По отговорността за разноски: