Определение № 182 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000493 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по две молби за изменение на решение № 403/22.12.2025 година, постановено по в.т. дело № 493/2025 година на Апелативен съд – Пловдив в частта за разноските.

Молба вх. № 1287/10.02.2026 година е подадена от адвокат Д. Д. в качеството му на процесуален представител на Х. А. Ю. и М. Х. Ю..

Искането е да се измени решението в частта, с която на двамата молители, в качеството на жалбоподатели срещу първоинстанционното осъдително решение по исковете на „Термал Интернейшънъл“ ООД, е присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на по 6000 лева и да им се присъди такова в пълния договорен и заплатен размер от по 12360 лева за всеки от тях.

Оспорени са изводите на въззивния съд за основателност на направеното от процесуалния представител на „Термал Интернейшънъл“ ООД възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че възражението е бланкетно и е неоснователно, както и че възнаграждението се доближавало до това на процесуалния представител на другата страна, без той да е извършил повече процесуални действия от тези на 1 адвоката на двамата молители. Прекомерно, според молителите, би било възнаграждение, надхвърлящо това на насрещната страна, но в случая не било така. Поддържа се, че възнаграждението за въззивната инстанция следвало да бъде в същия размер като това за първата инстанция. Ставало дума за два субективно и три обективно съединени иска, предявени срещу молителите, които били отхвърлени изцяло и за всеки от тях следвало да се определи самостоятелно възнаграждение съобразно изхода на спора. Твърди се също, че претендираното адвокатско възнаграждение е в пъти по-ниско от минималните размери по Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа.

Искането е да се измени постановеното решение в частта му за разноските и да се осъди „Термал Интернейшънъл“ ООД да заплати на Х. Ю. и М. Ю. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на по 12360 лева / или допълнително по още 6360 лева/.

Срещу тази молба по чл. 248 от ГПК е подаден писмен отговор от адвокат С. Д. като процесуален представител на „Термал Интернейшънъл“ ООД, с изразено становище за неоснователност. Посочено е, че претедираното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено, поради което правилно е уважено от въззивния съд възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитирано е решението от 25.01.2024 година по дело С-438/22 година на СЕС и се поддържа, че размерите по Наредба № 1 не обвързват съда, а възнагражденията следва да бъдат определени съобразно обема на действително извършената работа. Изброени са и примерни критерии, посочени в съдебната практика, които съдът следва да съобрази при възражение за прекомерност на разноските на адвокат. Твърди се освен това, че процесуалният представител на Х. Ю. и М. Ю. е договорил адвокатско възнаграждение поотделно за двамата, макар че процесуалните действия са извършвани общо и с идентично съдържание по отношение на двамата ответници. По този начин се претендирали възнаграждения за двете инстанции в размер на около 20% от цената на исковете. В отговора е изразено становище за злоупотреба с права, тъй като претендираните адвокатски възнаграждения не били заплатени реално, а ставало дума за оказана безплатна правна помощ.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално 2 допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаване на молбата е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира искането за изменение на въззивното решението в частта за разноските, касаещо разноските за заплатено адвокатското възнаграждение на адвокат Д. Д. за въззивното производство, за неоснователно.

На първо място следва да се посочи, че в случая става дума за адвокатско възнаграждение, претендирано от ответниците Х. Ю. и М. Ю. като разноски, тъй като е договорено и реално заплатено от тях, а не за адвокатско възнаграждение, присъждано от съда на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, както се твърди в отговора на „Термал Интернейшънъл“ ООД.

Двата договора за правна защита и съдействие между Х. Ю. и М. Ю. от една страна и адвокат Д. Д., с договорено възнаграждение в размер на по 12360 лева и отразяване, че е заплатено напълно и в брой при подписването им, са приложени на стр. 56 и 58 от въззивното производство. В този случай е необходимо възражение на насрещната страна за размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което трябва да е нарочно и направено в съответния преклузивен срок, до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая процесуалният представител на „Термал Интернейшънъл“ ООД е направил такова възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в преклузивния срок – в проведеното на 26.11.2025 година открито съдебно заседание. Действащата към този момент разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК / преди изменението, обнародвано в ДВ бр.

17/2026 година/ не изисква възражението да е мотивирано, поради което доводите в молбата по чл. 248 от ГПК за липса на мотиви са неоснователни.

Въззивният съд е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намалявайки го до по 6000 лева за всеки един от двамата ответници.

При произнасяне по възражението за прекомерност съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска 3 работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/, съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на СЕС. С решението на СЕС е прието, че чл. 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е също, че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

След цитираното решение на СЕС, в практиката на българските съдилища, включително на ВКС, непротиворечиво се приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която при прекомерност не може да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който препраща към размерите по цитираната наредба, не съответства на правото на ЕС, респ. не следва да се прилага.

Преценката на съда за прекомерност на адвокатското възнаграждение се основава на вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и на фактическата и правна сложност на делото. Извършвайки тази преценка, въззивният съд е намалил разноските за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция до по 6000 лева, като в решението си е изложил подробни мотиви за липсата на нови доводи и възражения пред тази инстанция и провеждането на само едно съдебно заседание.

С оглед значителния обем на извършената работа от процесуалния представител на Х. и М. Ю. в първоинстанционното производство – голяма продължителност на делото, с 18 насрочени открити съдебни заседания, множество доказателства и голяма фактическа и правна сложност, обусловена и от обективното и субективно съединяване на няколко иска, 4 въззивният съд е приел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения от по 12360 лева за първоинстанционното производство и ги е присъдил в пълен размер с оглед изхода на спора.

Съпоставяйки обема на работа в първоинстанционното и тази във въззивното производство, съдът е направил извод, че работата на адвоката във въззивното производство е значително по-малка по обем и сложност, без нови доказателства и възражения и с проведено само едно съдебно заседание, поради което е намалил възнагражденията до размер от по 6000 лева за всеки един от двамата ответници. Липсва основание за промяна на изводите му в настоящото производство, поради което молба вх. № 1287/10.02.2026 година по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Втората молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 1524/16.02.2026 година, е подадена от адвокат С. Д. като пълномомощник на „Термал Интернейшънъл“ ООД. Първата група доводи и първото искане, формулирани с нея, са за намаляване на размера на разноските за адвокатски възнаграждения на Х. Ю. и на М. Ю. за първоинстанционното производство, поради тяхната прекомерност с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и защитавания интерес. Поддържа се, че фактическата и правна сложност не са големи и че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1, като е цитирано решението от 25.01.2024 година по делото С-438/22 година на СЕС. Твърди се освен това, че адвокатът е договорил двоен хонорар, дължим му от всеки един от ответниците по главните искове, въпреки че те отговаряли солидарно и процесуалните действия били идентични за двамата.

Отново са изложени доводи, че адвокатското възнаграждение за двете инстанции е в размер на около 20% от цената на исковете и че става дума за злоупотреба с права, насочена към неоснователно обогатяване за сметка на дружеството –ищец, още повече че се касаело за безплатно осъществена правна помощ, без да са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Второто искане в молба вх. № 1524/16.02.2026 година е за изменение на постановеното от въззивния съд решение, като се присъдят на „Термал Интернейшънъл“ ООД разноските за двете съдебни инстанции поради отхвърляне на предявените от Х. Ю. и М. Ю. насрещни искове. Поддържа се, че заплащането на адвокатското възнаграждение от неучастващо по делото 5 лице – Термал Серамик, Турция, не е пречка за присъждането му като разноски, тъй като платецът бил свързано лице с „Термал Интернейшънъл“ ООД и дружеството-платец се явявало дружество – майка на българското и подпомагало финансово дейността му през годините. По отношение на неприсъденото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство с оглед отхвърлянето на насрещните искове се твърди неправилност на изводите на въззивния съд. Поддържа се, че видно от приложения договор за правна защита и съдействие, той съдържал и правомощия по насрещните искове, включително цялостно процесуално представителство до окончателното приключване на делото, което включвало и защита по насрещните искове, като липсата на допълнително договорено възнаграждение след тяхното предявяване било въпрос на лична преценка на страните по договора за правна защита. При липса на допълнително договорено възнаграждение, хонорарът за процесуално представителство следвало да бъде присъден с оглед цялостния материален интерес по делото по предявените главни и насрещни искове.

В писмения отговор на Х. Ю. и М. Ю., чрез процесуалния им представител адвокат Д. Д., е изразено становище за неоснователност на молба вх. № 1524/16.02.2026 година и е формулирано искане за оставянето и без уважение. Изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на процесуалния представител на „Термал Интернейшънъл“ ООД.