Решение № 260335 от 05.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260335/05.02.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11306 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от

„О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу А.М.В., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 9987,47 лв., представляваща дължима главница по сключен между „Б. Д.” ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от * г. и Допълнително споразумение от 30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата

908,27 лв., представляваща редовна лихва за периода 22.12.2011 г. - 09.08.2012 г., сумата от 223,35 лв., представляваща санкционна лихва за периода 21.05.2012 г. – 09.08.2012 г., както и сумата от 60,00 лв., представляваща неплатена заемна такса, които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно сключен с „Б. Д.” ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2012 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, съединени в условията на евентуалност с осъдителни искове за сумата 7894,42 лв – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща сбор от падежирали вноски по погасителен план към допълнително споразумение от 30.07.2010г. с № 47-107; сумата 186,31 лв. – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща предсрочно изискуема вноска по допълнително споразумение от 30.07.2010г. с № *; сумата 1477,32 лв. – дължима договорна лихва за периода 22.06.2016г. – 22.06.2019г., представляваща дължима договорна лихва по падежирали вноски съгласно допълнително споразумение от 30.07.2010г. с № 71-107; сумата 506,75 лв. – наказателна надбавка за периода 22.07.2016г. – 22.06.2017г.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител – юрк. Тр., излага, че на 20.07.2009 г. между „Б. Д.” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника сумата от 10000,00 лв. Кредитът следвало да бъде погасен до 20.07.2019 г. на 120 месечни вноски с падеж 15-то число на месеца, при годишен лихвен процент 15,95 % и ГПР 16,91 %. Задължението на длъжника било обезпечено с поръчителството на Я. Н.Я. На 30.07.2010 г. страните подписали допълнително споразумение с което приели, че е налице неизплатена главница в размер на 9784,77 лв., редовна договорна лихва в размера на 516,86 лв. и наказателна лихва в размер на 118,21 лв. Бил уговорен гратисен период от 12 месеца, лихвата била фиксирана на 14,95 %, поръчителството било запазено, а падежната дата променена на 22-ро число на месеца. Сочи, че поради забава в плащанията на основание чл.12.2 от Допълнителното споразумение във връзка с чл.20.2 от Общите условия, на 24.02.2012 г. кредитът станал предсрочно изискуем и банката е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като е инициирала заповедното производство по чл.

417 от ГПК. Посочва, че длъжникът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, поради което моли съдът да приеме, че това е сторено с получаването на препис на исковата молба от ответника. Твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012 г. между „Б. Д.” ЕАД като цедент и „О.Ф.Б.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил вземането на банката по процесния кредит, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. Излага, че ответникът не е получил уведомителното писмо по чл. 99 от ЗЗД, като моли същият да се счита за уведомен с връчване на исковата молба. Сочи, се че санкционната лихва се начислява на основание т. 20.1 от ОУ. Излага се, че сумата от 60,00 лв. представляваща заемна такса за обслужване на кредита се дължи на основание т.12 от Приложение № 5.1. от Тарифата на „Б. Д.“ ЕАД за таксите и комисионнни във връзка с т.8 от ОУ към допълнителното споразумение от 30.07.2010 г. към договора за кредит. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.М.В. е депозирал отговор на исковата молба, подадена от „О.Ф.Б.” ЕАД, с която исковете се оспорват изцяло по основание и размер, както и като недопустими. Излага, че представените доказателства не установяват предаването на паричната суми, нито валидността на цесията. Оспорва да е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, тъй като уведомлението по чл. 99 от ЗЗД било изпратено на грешен адрес – ж.к. Тр. *. Твърди, че не е обвързан от цесията и защото е продължил да извършва плащания по кредита към „Б. Д.“ ЕАД. Излага, че претендираните от банката суми не кореспондират на прехвърлените с цесията. Сочи, че кредитът е изцяло погасен предвид извършените плащания от общо 15335,99 лв. - 4709,15 лв. в периода 21.7.2009 г. до 30.10.2012 г. и 10626,84 лв. по изпълнителното дело в периода 13.10.2012 г. - до 07.01.2019 г. Излага, че не са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като сочи, че представя извлечения от банкова сметка, ***. до датата на предсрочно обявяване на кредита за изискуем – 24.02.2012 г., са извършвани редовни ежемесечни плащания. Поради това счита, че счетоводната справка, въз основа на която е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 11611/12 г. е неистински документ, доколкото сочи, че длъжникът е бил в забава в плащанията по кредита повече от 90 дни. Моли се отхвърляне на предявените искове по тези съображения и присъждане на направените по делото разноски.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми. срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва –1/ че с „Б.Д.” ЕАД е сключен договор за покупко-продажба на вземания, предмет на който е и вземането на банката срещу ответника; 2/ съобщаването на цесията на ответника; 3/ наличието на сключен между „Б. Д.” ЕАД и ответника договор за кредит; 4/ усвояването на кредита от страна на ответника; 5/ факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост; 6/ че уговореният лихвен процент и ГПР са в съответствие с типичните разходи на кредитора и обичайната му печалба; 7/ размера на претендираното вземане по отделни пера.

От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 22.11.2012 г., сключен с „Б. Д.“ ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от текстовете на чл. 1.1 и чл. 2.1 от договора, ищецът се е споразумял с финансовата институция да придобие всички дължими на банката суми по предоставени просрочени потребителски кредити, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви посочени в приемно-предавателен протокол. В тази връзка по делото е представено извлечение от визирания протокол (л. 69), в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника, датата на договора и размера на прехвърленото вземане, които кореспондират напълно на твърденията на ищеца за съществените елементи на кредитното правоотношение, поради което съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен, съответно процесният договор за цесия от 22.11.2012 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на претендираните права към момента на образуване на делото.

До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна възражение на ответника, че последният като длъжник по първоначалното заемно правоотношение не е редовно уведомен за цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото. В тази връзка трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.), а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес. След като ответникът не релевира възражение за извършено погасяване преди датата на иницииране на съдебния спор, а напротив оспорва същите по основание и размер, следва настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между цедента „Б. Д.“ ЕАД и ответника, с исковата молба е представен двустранно подписан препис от Договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2009 г., ведно с ОУ (л. 9 - 15), съгласно който банката се е задължила да отпусне на ответника А.М.В. заем от 10000,00 лв. със срок на издължаване от 120 месеца. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 15,95 % на годишна база, при

ГПР от 16,91 %. Договорът е обезпечен с поръчителството на едно физическо лице.

С представеното допълнително споразумение от 30.07.2010 г. страните са се договорили, че остатъкът от дълга по кредита от 10485,00 лв. ще бъде погасяван по нов погасителен план, подписан и от двете страни, съобразно който за периода 22.07.2010 г. – 22.07.2019 г. ответникът следва да върне тази сума и 9116,00 лв. договорна лихва.

Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че при подписване на договора на 20.07.2009 г. кредитът е бил предоставен по банков път на ответника, както и че в периода 21.07.2009 г. – 11.12.2012 г. последният е извършил погашения в общ размер на 5263,10 лв.

Последното обстоятелство съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за ответника факт, че е получил реално заемната сума. следователно се установява нейното усвояване. В тази връзка самият ответник с отговора на исковата молба е представил извлечение от банковата си сметка (л. 104), от която се установява, че на 21.07.2009 г. сметката му е заверена със сумата от 10000,00 лв.

С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора и допълнителното споразумение и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното въникване на заемно правоотношение за сумата от 10000,00 лв.