Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4841 от 19.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49385/2023
Вид
Решение № 4841
Подписан
19.03.2024
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4841 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110149385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 246700/04.09.2023 г., предявена от името на „***“ АД, ЕИК *** /правоприемник на ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***/, срещу Д. М. С., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на „***“ АД, ЕИК *** /правоприемник на ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***/ суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д.

М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми.

Със заявление вх. № 23054587/30.09.2020 г. ***., клон ** КЧТ с ЕИК: *** 1

/с правоприемник „***“ АД, ЕИК ***/ е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. С., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г. На 24.05.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми. Заповедта е връчена на длъжника Д. М. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 24.08.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 01.09.2023 г., е предявил искове за вземанията.

Ищецът твърди, че считано от 31.05.2023 г. е правоприемник на ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***. Посочва, че на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството му на заемодател, и ответника Д. М. С., в качеството му на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-*, по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя сумата от 6000 лв., като последният се задължил да върне същата на 58 равни месечни вноски от по 261,48 лв. Поддържа се, че ответникът преустановил плащанията си на 05.02.2017 г., към която дата бил погасил 12 месечни вноски, като останала непогасена главница в размер на 5759,99 лв. Била договорена и възнаградителна лихва, като ответникът не заплатил такава в размер на 4918,53 лв., дължима за периода 05.03.2017 г. – 17.09.2020 г. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на дължимата главница, поради което дължи и сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Д. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на „***“ АД, ЕИК *** /правоприемник на ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***/ суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за 2 период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, а в условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат А. В. от САК, е депозирал отговор на исковата молба. Развива доводи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК, тъй като въвеждал потребителя в заблуждение, доколкото от съдържанието му не ставало ясно какъв договор се сключва - дали договор за кредит, или договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и използване на кредитна карта, които имали различни характеристики. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото е съставен с размер на шрифта по-малко от 12. Прави се възражение за нищожност на уговорения ГПР, както и на клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни разходи по договора. Оспорва се ответникът да е получавал банкова карта и да е усвоявал цялата предоставена му по договора сума. Поддържа се, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С определение № 1996/15.01.2024 г., постановено в настоящото производство, съдът, констатирайки обстоятелството, че както в заповедното производство, така и в исковата молба, ищецът основава правото си на вземания срещу ответника на настъпила и надлежно обявена на ответника предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, която се твърди да е обявена на ответника – кредитополучател на 05.03.2017 г. /виж молба вх. № 75014/06.03.2024 г., подадена от името на ищеца/, е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да посочи конкретната дата, на която счита, че е обявил на ответника Д. М. С., ЕГН ********** предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, респективно да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес да претендира договорна лихва за целия срок на договора за кредит /доколкото претенциите се основават на 3 твърдения за обявена на ответника, през 2017 г., предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор и Д.

М. С., в качеството на кредитополучател.

С молба вх. № 75014/06.03.2024 г., подадена от името на ищеца, са изпълнени указанията, дадени с определение № 1996/15.01.2024 г., постановено в настоящото производство, като е посочено, че предсрочна изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д.

М. С., в качеството на кредитополучател, е обявена на последния на 05.03.2017 г., като в производство се претендира възнаградителна лихва за периода05.02.2017 г.

– 05.03.2017 г. в размер на 341,22 лева и мораторна лихва за периода 05.03.2017 г.

– 17.09.2020 г. в размер на 1998,36 лева.

Както се посочи по-горе, в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148 състав, в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.

Доколкото в исковото производство /съгласно уточненията на исковата молба, направени с подадената от името на ищеца молба вх. № 75014/06.03.2024 г., се претендира договорна лихва за сума в по-малък размер и за по-къс във времево отношение период, то настоящото исково производство следва да бъде прекратено по предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал.

2 от ЗЗД за разликата над заявения в настоящото производство размер на претендираната договорна лихва от 341,22 лева до пълния заявен в заповедното производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, размер от 4918,53 лева и за периода 06.03.2017 г. – 05.11.2020 г. Издадената в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, следва да се обезсили в частта за разликата над заявения в настоящото производство размер на претендираната договорна лихва от 341,22 лева до пълния заявен в заповедното 4 производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, размер от 4918,53 лева и за периода 06.03.2017 г. – 05.11.2020 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество суми, както следва: : 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 341,22 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.03.2017 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., а при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пред.

1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, по силата на което се е задължил да предостави на Д. М. С. сумата, предмет на договора; уговорената между страните възнаградителна лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.