Решение № 725 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 25.01.2024 г. на ответника „Абаут Хоум” ЕООД, чрез назначения му особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, срещу решението от 21.12.2023 г. по т. д. № 1318/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което на осн. чл. 155, т. 3 ТЗ е прекратено същото дружество по иск, предявен от прокурор при Софийската градска прокуратура.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел наличието на прекратителното основание по чл. 155, т. 3 ТЗ спрямо ответното дружество. Сочи се, че наличието на предпоставките на чл. 155, т. 3 ТЗ нямало за задължителна последица прекратяването на дружеството, което противоречало на духа на закона. Твърди се, че дружеството продължавало да извършва търговска дейност, имало регистрирано фискално устройство и нает персонал от 3 лица, като продължавало да извършва сделки и след смъртта на управителя – видно от уведомлението на НАП. Не било установено и дали наследникът Я. Р. е имал осигурен достъп до книжата на дружеството, за да може да вземе информирано решение дали да продължи дейността на дружеството, а ръкописното му заявление до съда сочело, че същият не познал търговските дела на дружеството.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура, като представител на ищеца по иска, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Същевременно, искът е предявен и във връзка с чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвиждащ, че едноличното ООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Изяснено е в т. 1 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, че прекратяването на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ се извършва по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, т.е. по иск на прокурора.

В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези формални предпоставки са налице, доколкото от доказателствата се установява, че едноличният собственик и управител З. П. Р. е починал на ******** г., откогато и до днес липсва вписан нов управител, което е видно и от служебно извършената от въззивния съд справка в търговския регистър. В учредителния акт на дружеството не е предвидено, че дейността му ще продължи и след смъртта на едноличния собственик, а същевременно – повече от 2,5 год. липсва заявено от наследниците на същия продължаване на дейността, което следва да се извърши чрез предприемане на действия по вписване на нов ЕСК /или нови съдружници/ и нов управител.

Причините, поради които подобно продължаване на дейността и вписване на нов управител не е заявено в търговския регистър, са ирелевантни при преценката по чл. 157, ал. 1 и чл.

155, т. 3 ТЗ. В случая, без да е бил длъжен, първоинстанционният съд е издирил единственият наследник по закон на починалия едноличен собственик – Я. З. Р., като му е предоставил възможност да заяви дали желае да продължи дейността на дружеството. В молба от 12.09.2023 г. същият изрично е заявил, че не желае да продължи тази дейност.

Отново следва да се подчертае, че тази молба не е от значение, а е важното, че липсва заявено по партидата на дружеството в ТР продължаване на дейността на дружеството от наследника. Мотивите и съображенията за бездействието на наследника са без значение.

Изложените в жалбата доводи са ирелевантни към основателността на предявения иск.

Стопанската и социална целесъобразност на запазването на дружеството не може да преодолее настоящия му незаконен вътрешен статут /липсата на каквито и да било органи на управление и членски състав/, който изцяло опорочава съществуването му като правен субект, лишен напълно от представителен орган, което е и пречка да изразява правновалидна воля и да бъде страна по каквито и да било сделки в оборота. Това именно е и основното съображение на закона в подобна хипотеза да бъде прекратена дейността на дружеството и да бъде назначен представляващ го ликвидатор. Дори след прекратяването обаче дейността на дружеството може да бъде продължена от неговия наследник съобразно чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ, както е изяснено и в ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, доколкото до заличаването на дружеството, то продължава да съществува. Ето защо искът е основателен.

2

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 и 7 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съда разноски в размер на: 1) 40 лв. – за дължимата държавна такса по въззивната жалба, и 2) 300 лв. – разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на назначения особен представител.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.12.2023 г. по т. д. № 1318/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав.

ОСЪЖДА „Абаут Хоум” ЕООД с ЕИК – 206413381, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, ул. „Симеоновско шосе“ № 110, да заплати по сметка на Софийския апелативен съд сумата 40 лв., представляваща държавна такса по въззивната жалба, както и сумата 300 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на назначения му особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Съобщението до особения представител на ответното дружество да се изпрати чрез обявените по делото профили в ССЕВ и ЕПЕП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3