Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 14.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 566/2023
Вид
Решение № 220
Подписан
14.08.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Асен Владимиров Попов, Стоян Константинов Попов, Яна Панева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148 · Наказателен кодекс
  • чл.148 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78А · Наказателен кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600566 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.313 и сл. от НПК, с предмет присъдата ном.234, постановена по НЧХД №298/2022г. на РС-Варна, с която подсъдимият Н. Б. Н. е бил признат за виновен, за това че на 25.12.2021 г. в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, причинил на П. Г. А. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият е бил признат със същата присъда за невиновен, за това, че на 25.12.2021 г. в с.Близнаци, община Аврен, област Варна, публично, в нейно присъствие, нарекъл П. Г. А. „курво долна“,“ пачавра долна“, „майка ти долна“, „С. не ти е никакъв, той е само един ебач, любовник, курво“, с което унизил честта и достойнството ѝ, престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.

С оглед произнасянето в наказателно осъдителната част, предявения срещу подсъдимия граждански иск от П. А., като обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1, е бил уважен до размер от 1000/хиляда/лева от предявения в размер на 5000 лева. Отхвърлен изцяло е бил предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.148 от НК.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия , който чрез своя защитник, адв.И. А., е депозирал жалба. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В частност се твърди неправилно възприета фактическа обстановка и от там погрешен краен извод на съда по отношение въпроса за вината на подсъдимия. По 1 същество се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и признаване подсъдимия за невиновен.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, представлява се от процесуалния си представител адв.А., който поддържа депозираната жалба по изнесените в нея основания.

Частният тъжител А., се явява лично и се представлява от адв.П. Д., който поддържа тезата, че ВРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Моли съдът да потвърди присъдата.

Подсъдимият, в последната си дума предоставя на съда да реши.

Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните по делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Тъжителката А. и подсъдимия били в много влошени отношения по повод на имотни спорове. Тя живеела на семейни начала със св.й. в с.Близнаци, *******. Половината имот бил дарен през 1983г. на св.й. от бащата на подсъдимия, като впоследствие й. прехвърлил собствеността си, чрез покупко-продажба на пострадалата. Другата половина била собственост на сестрата на й., племенница на подсъдимия, която от своя страна я дарила на св.М. Н., дъщеря на подс.Н.. Подсъдимият Н. бил и собственик на съседния имот, находящ се на ул.******. Н. бил в лоши отношения с пострадалата и племенника си, тъй като не считал за редно, че тъжителката станала собственик на принадлежащ на бащата му имот.

След като дъщеря му получила дарението, двамата настоятелно искали достъп до имота. А. от друга страна отказвала, поради което и започнали съдебни спорове помежду им. Спора бил решен след като с Определение № 60452 от 16.12.2021г. ВКС не допуснал касационно обжалване на решение № 849/07.05.2021г. по в.гр. дело № 3146/2020г. по описа на ВОС, с което било потвърдено решение № 3489/27.07. 2020г. по гр. дело №788/2020г. по описа на РС Варна. В процесния ден 25.12.2021г. около 14 часа подсъдимият Н. заедно със свидетелите – в. Б.а/негова дъщеря и адвокат на св.Н./, М. Н., А.Н.брат на Н./, Н.с Г., Д.

Е.М. отишли до имота, в който живеела тъжителката и св.й. с намерението да влязат в него.

Пострадалата нямала намерение да пуска никого в имота поради което между нея и подсъдимия и дошлите с него свидетели възникнал скандал. Входната врата към имота била заключена, и тъй като пострадалата отказвала да отключи Н. започнал да реже мрежата с клещи. Тъжителката се опитала да му попречи, като искала да вдигне отрязаната част от мрежата. Подсъдимият натиснал мрежата с ръце, прекрачил я с единия крак и ударил А. с клещите по главата. От главата на тъжителката потекла кръв, завило и се свят. Позвънила на тел.112, помолила да изпратят линейка и полиция, като обяснила ситуацията. На място пристигнали полицейски служители, на които тъжителката обяснила ситуацията.

Пристигнал и екип от ФСМП Долни Чифлик, който обработил раните и. На тъжителката и подсъдимия били съставени предупредителни протоколи. На другия ден тъжителката посетила съдебна медицина при МБАЛ Св.Анна Варна където била освидетелства. Видно от медицинско удостоверение № 1399/2021 год. А. получила контузия на главата, травматичен 2 оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана, които били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да са получени в указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд счита за безспорно установена въз основа на събраните от първостепенния съд гласни и писмени доказателства, като техният анализ, след съвкупната им преценка не доведе настоящата инстанция до различен правен извод.

Първоинстанционният съд е извършил обстоен и мотивиран анализ на доказателствата по делото, който се подкрепя и споделя изцяло от въззивния съд, допълнен и доразвит в следващите редове:

С оглед характера на възведеното обвинение и твърдяното в тъжбата деяние, фактологията следва да се установи основно на база на гласни доказателства. В тази връзка правилно ВРС е разграничил три групи свидетелски показания. От една страна са свидетелските показания на свидетелите й. и Г. , които кореспондират с наведените в тъжбата оплаквания.

От другата страна са свидетелските показания на свидетелите в. Б.а-дъщеря на подсъдимия, М. Н., А.Н., Н.с Г., Д. М, М. Б., Р. Б.а.

ВРС подробно е изложил съдържанието имащо отношение към инкриминираното деяние на визираните гласни доказателства, като е изложил мотиви защо дава вяра на първата група свидетелски показания. Отчетено е обстоятелството, че и двамата са в обтегнати отношения с подсъдимия, като показанията им са ценени с оглед на факта, че са в унисон с показанията на свидетелите в трета група и най-важно със заключението по съдебно медицинската експертиза. Тези свидетелски показания, както ВРС, така и настоящият състав намира за достоверни и спомагащи за разкрИ.е на обективната истина по делото, тъй като кореспондират помежду си и не са противоречиви.

Вярно е, че доказателственият материал следва да се цени не в количествено, а в качествено отношение, като в конкретния случай събраните доказателства в полза на частното обвинение са достатъчно категорични, за да се изгради убедителен и непоколебим извод за наличие на твърдяното престъпление.

След така направения съвкупен доказателствен анализ, настоящата инстанция също счита, че деянието осъществяващо състав на престъпление по чл.130 от НК, за което е обвинен с тъжбата подсъдимият е обективно и субективно съставомерно.

Събраните доказателства по делото свидетелстват за наличие на спор между страните, датиращ много преди процесната дата. Очевидно този конфликт прераства в съдебни спорове и накрая във физическо съприкосновение. В първоинстанционното производство е направен всестранен опит за установяване на твърдяните факти и обстоятелства, като са събрани всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, предложени от страните. В пълна степен са уважени относимите доказателствени искания на страните с цел изчерпване на всички доказателствени способи.

По отношение на възведеното с тъжбата второ обвинение, поради липса на надлежна жалба присъдата на ВРС е влязло в законна сила. Това прави и недопустимо излагането на становище от въззивната инстанция по мотивите на ВРС.

Предвид изхода на делото по обвинението по чл.130 от НК, правилно гражданският 3 иск за претърпени неимуществени вреди е бил уважен, а отхвърлен като неоснователен този свързан с обвинението по чл.148 от НК. Отново поради липса на жалба съдът не би могъл да се произнесе по отношение отхвърлената претенция за размера до 5000/пет хиляди/лева.

По отношение на възраженията, отправени от жалбоподателя:

На първо място се прави възражение по отношение анализа на гласните доказателства. Напротив, ВОС намери, че първоинстанционния съд е отчел особените отношения между свидетелите чиито показания е ценил и подсъдимия. На няколко пъти ВРС е обсъдил наличните свидетелски показания, като е изложил мотиви защо именно е приел за достоверни показанията на формираната първа група. Основна причина за недостоверност на втората група свидетелски показания, както според ВРС, така и според настоящата инстанция е обективно установеното телесно увреждане, за което липсва обяснения в този му вид в тези показания. Не на последно място те релевират и на останалите свидетелски показания от формираната трета група. Неоснователна е забележката на зашитата по отношение на показанията на свидетеля Г. в насока, че не са били ценени в частта по отношение обидните реплики, и това ги компрометира и в останалата част. ВРС не е намерил показанията за недостоверни, но ги е счел недостатъчни да приеме осъществен състава на инкриминираното деяние, доколкото липсват възприятия в останалите свидетели. Това ВРС е намерил достатъчно на база и съдебна практика да приеме несъставомерност на деянието по чл.148 от НК. В тази част мотивите на първоинстанционния съд не подлежат на въззивна проверка поради изложените по-горе причини.

Поради горните съображения, настоящият състав счете, че не са налице основания за постановяване на нова, оправдателна присъда, като искането в жалбата по същество не може да се удовлетвори и същата се остави без уважение и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда номер 234, постановена по НЧХД №298/2022г. на РСВарна, в частта, с която подсъдимият Н. е бил признат за виновен, за това че на 25.12.2021 г. в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, причинил на П. Г. А. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, като на основание чл.78А от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 лева, както и в частта с която на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД е осъден подсъдимия Н. Б.

Н. да заплати на П. Г. А., ЕГН ********, сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 25.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като на подсъдимия са възложени и съдебните разноски.

В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

4

Решението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5