Решение № 118 от 02.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430107112 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв.Т. М. против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ЕООД ***.

Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че между ищцата, в качеството на кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, като кредитодател, бил сключен на 27.04.2023 година Договор за потребителски кредит ***. По силата на същия, на ищцата била предоставена паричната сума в общ размер на 5000 лева. Посочените в писменото съглашение параметри били следните: сума по кредита: 5000 лева; срок на договора - 36 месеца; размер на вноската по кредита: 243,48 лева; ГПР- 49,06%; годишен лихвен процент - 41,00 %; лихвен процент на ден: 0,11%. Като дължима сума по кредита, първоначално била посочена сумата от 8765.02 лв. В раздел наречени „Параметри по кредита”, в частта „По поискана и закупена допълнителна услуга” било записано, че възнаграждението за закупената 1 допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 2000.00 лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” - 2500.00 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги се определял на 125 лева и сумата била дължима заедно с месечната погасителна вноска или общият размер на вноската ставал 368.48 лв., а размерът на общото задължение 13265,02 лв.

Навеждат се доводи, че процесния Договор за потребителски кредит *** от 27.04.2023 година е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че ищцата имала качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Като такъв, тя разполагала със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП. Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишният процент разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В настоящият случай, посоченият ГПР не съответствал на действителния. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябвало да изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Навеждат се доводи, че ако в първоначално заявения като процент ГПР - 49,06%, се включело и възнаграждението за допълнителни услуги, можело да се направи категоричен извод, че реалният процент на ГПР по процесният ДПК бил многократно завишен и реално надхвърлял значително определения от закона максимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закова била нищожна. Според ищцата, не било спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което процесният договор за погребителски кредит следвало да бъде обявен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. При това, в съответствие с нормата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.

Твърди се, че към датата на подаване на завеждане на исковата молба, ищцата Н. П. била заплатила на „Профи Кредит България” ЕООД общата сума в размер на 7153.13 лв., при което сумата в размер на 2153.13 лв. се явявала 2 недължимо платена и подлежала на връщане.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което процесния Договор за кредит да се прогласи за нищожен и да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата в размер на 2153.13лв. като заплатена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът „Профи кредит България“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва, че ищцата е заплатила над главницата сума в размер на 2153,13лв., но оспорва претенцията за нищожност на договора и счита, че не дължи връщане на процесната сума. Моли да се възложат на ищцата направените разноски, т.к. ответника не бил дал повод за завеждане на претенцията и признал иска.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че на 27.04.2023г. между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД *** като кредитор и Н. П. Б. като клиент е бил сключен договор за потребителски кредит *** ***. Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен кредит от 5 000 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 41.00 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 49.06 %.

Видно е, че при сключването на договора за кредит ищцата е закупила и две допълнителни услуги: Фаст- предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси- предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Видно е, че възнаграждението, което се дължи за първата закупена услуга, е в размер на 2 000 лв., а възнаграждението, което се дължи за втората закупена услуга, е в размер на 2 500 лв.

Основателни са доводите на ищцата, наведени в исковата молба, касаещи действителността на сключения между страните договор. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния 3 процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.

В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

От друга страна в годишния процент на разходите не е отчетен размерът на дължимото се от кредитополучателя възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси, като при включване на същото в ГПР по процесния договор за кредит същият ще надвиши многократно пет пъти законната лихва.

Тук съдът съобразява тълкуването, постановено с решение на СЕС по дело № С- 714/ 22, чиито основни правни положения могат да се обобщят по следния начин: член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Оттук член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Конкретният случай попада в горната хипотеза, доколкото действителният годишен процент на разходите по процесния договор, 4 включващ възнаграждението за закупени услуги Фаст и Флекси, надвишава значително посочения в договора и законоустановения с императивна правна норма.

Това представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК, което води до нищожност на процесния договор за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК, а оттам кредитополучателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и други разходи /чл.

23 от ЗПК/.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцата Н. П. Б. отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съдът обсъди и предявеният от ищцата иск с правно основание 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящото производство се установи нищожност на процесния договор за кредит, поради което ищцата дължи връщане само на главницата по него в размер на 5 000лв.

Установи се, при липсата на спор между страните, че ищцата Н. П. Б. е заплатила по процесния договор суми в общ размер на 7 153,13лв.

Внесените суми над размера на главницата, изчислявани на 2 153,13лв. или 1 100,88 евро, са недължимо платени по недействителния договор и подлежат на връщане от кредитора.

Ето защо, съдът приема, че и тази искова претенция се явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата направените по делото разноски. Неоснователно е възражението, че ответника не е дал повод за завеждане на делото. В правоотношението между страните не е внесено изменение на съществени елементи на процесния Договор свързани с клаузите, обуславящи неговата недействителност, а връщане на недължимоплатената сума не е сторено дори след завеждане на исковата молба, въпреки че плащането от ищцата на 5 претендираните за връщане суми изначално е било неоснователно.

В случая ищцата е ползвала безплатна правна помощ и е заявено искане от осъществилия е адвокат да му бъде присъдено възнаграждението от съда в тежест на ответника.

Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на общия материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа.

Отрицателният установителен иск е с цена 5 000лв. (определяна от размера на главницата, предмет на процесния договор) и съдът приема че това е общия материален интерес. При липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и съобразяване извършените от адвоката действия по изготвяне и подаване на исковата молба, активно участие в производството с лично явяване в съдебно заседание, съдът счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на 800лв. или 409 евро.

При този изход и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати в полза на ПлРС дължимата държавна такса в размер на общо 146,30 евро (102,26 евро по установителния иск и 44,04 евро по осъдителния иск).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. П.

Б. с ЕГН ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ***, ЕИК ***, ч е сключеният между тях Договор за потребителски кредит *** *** от 27.04.2023 г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.