Решение № 713 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110114935 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът ЗД БУЛ ИНС АД е задължен да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 402,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ6890НР, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица

№93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.

№СВ4273КР, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 16,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 7.4.2021 г. Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски.

Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, и той е възразил по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове да установяване на вземанията си.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. К. и Г. Н. А., двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 21.12.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.

№СВ4273КР, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при извършване на маневра на изход на паркинг се блъска в спрелия пред него л.а. с рег. №СВ6890НР и му причинява повреди. В показанията на двамата свидетели има противоречия. Съдът се доверява на показанията на свидетеля А., тъй като за разлика от казаното от свид. К. те са логически последователни, непротиворечиви и имат опора в изготвения именно от тези двама свидетели двустранен протокол за произшествието. Докато показанията на свид.К. са логически непоследователни, объркани и вътрешнопротиворечиви, поради което съдът не им дава вяра.

По делото е безспорен договорът за застраховка - полица №93001910037688 от 2019 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.

№СВ6890НР и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.

Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на т.а. с рег. №СВ4273КР, въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег. №СВ6890НР за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 402,58 лв.

От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 495,50 лв.

2

От изходящия номер на отрицателния отговор на поканата за плащане по чл.411 КЗ на отвентика до ищеца от 15.10.2020 г. се установява, че поканата на ищеца за обезщетение, във връзка с процесното произшествие е постъпила при ответника най-късно на посочената дата 15.10.2020 г. и тогава най-късно е поставено началото на срока по чл.412 КЗ.

По делото не се доказва ответникът да е платил на ищеца обезщетението по чл.411 КЗ.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

Според тези кекстове с плащането на обезщетението по чл.405, ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка

„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за марката на повредения автомобил надвишават претендирания размер на обезщетението, поради искът е изцяло 3 основателен, защото ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване и по-нисък размер на цената за ремонта на автомобила.

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетата САТЕ.

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД :

Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху регресната покана, че на 15.10.2020 г. ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, поради което същият е в забава преди 15.11.2020 г. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху главното вземане за исковия период 15.11.2020 – 7.4.2021 г. е равно на претендирания размер на обезщетението. Ето защо искът е изцяло основателен и следва да се уважи.

Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на обезщетение за направените разноски, съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 425,00 лв. - за направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното – ч.гр.д. №27989/21 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената части от исковете.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК 831830482 и адрес в гр.София, ул.Джеймс Баучер 87 е задължен да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788 и адрес в гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А, следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 402,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ6890НР, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – 4 полица №93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №СВ4273КР, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 16,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 7.4.2021 г.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника ЗД БУЛ ИНС АД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД, с посочените индивидуализиращи данни, следните суми: 425,00 лв.

–обезщетение за направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното – ч.гр.д. №27989/21 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, , съразмерно на уважената части от исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5