Решение № 3518 от 09.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, с която е предявен иск против Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес посочен в заявлението: гр.

**************, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Х. С. Б., ЕГН **********, съществуването на вземания в полза на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, за коиото е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 1133/2025г. по описа на РС И. за следните суми: 874.94 лева /осемстотин седемдесет и четири лева и 94 стотинки / неплатена главница по Договор за кредит № ***** г., 77.38 лева /седемдесет и седем лева и 38 стотинки/ - договорна лихва начислена за периода от 23.11.2024г. до 02.07.2025г., 45.03 лева /четиридесет и пет лева и 03 стотинки/ - мораторна лихва, дължима за периода от 23.11.2024 г. до 02.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2025 г. до окончателното му изплащане: 21.25 лева /двадесет и един лева и 25 стотинки / държавна такса и 50 лева /четиристотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 26 НЗПП, съобразно действащата редакция на последната норма към настоящия момент.

Твърди се, че на*****г. на ищеца било връчено съобщение за депозирано възражение по ЧГД № 1133/2025 г. по описа на Районен съд - И. от ответника Х. С. Б., като му бил даден едномесечен срок на кредитора за предявяване на установителен иск длъжника. Също така се твърди, че на 23.11.2024 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ****** г. по реда на ЗПФУР, като ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на кредит от „Кредисимо“ ЕАД, като попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, като зададените полета в заявлението бил попълнил личните си данни, както и приложил снимки на личната си карта. При подаване на заявлението било посочено желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.

Твърди се, че на посочения от ответника електронен адрес били изпратени автоматично Договор № ***** г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия, и 1

Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта на дружеството документите били налични и преди сключване на договора, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.

На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него на Кредисимо суми заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, ответникът маркирал чекбокса с текст „С натискането на бутона "Вземи парите сега!“ декларирал бил, че се е запознал със СЕФ, проверил бил въведените данни и приел ОУ и договора, както и бил маркирал чекбокса, че е уведомен за обработката на личните му данни. С натискане на бутона за “Вземи парите сега“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя бил заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ.

Въз основа на така сключения договор за кредит, ищецът предоставил на ответника заем, в размер на 874.94 лева при лихва и други условия, подробно уговорени в договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Сочи, че по договора няма извършвани плащания.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорват твърденията на ищеца за сключване на Договор № 3081788/23.11.2024 г. между ищеца и ответник, тъй като не били представени доказателства за сключването му, както и не бил представен самият договор за потребителски кредит към приложенията към исковата молба.

Излагат се твърдения, че ответникът не е усвоил главницата по процесния договор.

В случай, че съдът приеме, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, то да счете, че договорът за кредит се явява недействителен поради нарушения на изискванията на ЗПК, а именно: чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 9 и 10.

На следващо място е посочено, че уговореното обезпечение представлявало скрит разход за длъжника, като кредиторът не бил включил това възнаграждение към ГПР по договора. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното електронно заповедно производство се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК за процесните суми, постъпило възражение от длъжника в срока по член 414 ГПК и предявяване на уст. иск за паричното вземане от ищеца в едномесечния срок, предоставен от заповедния съд за посочените в заповедта за изпълнение вземания. Това прави искът допустим и същият следва да бъде разгледан по същество.

В заповедното производство, представляващо неразделна част от настоящето, са приложени писмени доказателства – договор за кредит № ******* г., ведно с Приложение 1 към него и Общи условия.

Подаденото от ответника в заповедното производство възражение по член 414 ГПК съдържа изявление, че сключеният договор за кредит е недействителен, затова по него се дължи чистата стойност на кредита, която била платена. Налице е признание на ответника за сключването на договора за кредит, но с възражение за неговата недействителност и за плащане на чистатата стойност на договора.

Предвид така извършеното изявление съдът приема, че между страните е бил сключен процесния договор за кредит № 3081788/23.11.2024 г. и че ищецът е получил процесната сума в заем.

В подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че заемната сума е била предоставена на ответника се установява от представеното и неоспорено от ответника справка за периода 23.11.2024г. -23.11.2024г. по разплащателна сметка, разкрита в ПИБ с титуляр Х. С. Б., че на основание договор за кредит № 3081788 по неговата сметка са постъпили 850 лева. Остатъкът от 24,94 лева е била удържана при предоставяне на кредита като застрахователна премия по незадължителна застраховка със съгласието на 2 кредитоискателя.

Възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит, поради нарушения на изискванията на ЗПК - чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 9 и 10 не се споделят. Лихвеният процент по кредита е изрично посочен в договора за кредит и Приложение № 1 към Договора за кредит, като е ясно какъв е размерът на дължимата лихва по месечни вноски и изчислението на общия дължим размер на лихвата за периода на кредита може да бъде пресметнато. В чл. 9 на Приложение № 1 е даден общият размер на всички плащания (главница и лихва). Освен това лихвеният процент по кредита е фиксиран.

Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК доколкото единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва, като не се установява уговарянето на възнаграждение за поръчител /сключването на договор за поръчителство/. Видно от т. 12 от ОУ, приобщени в заповедното производство, кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението (на основание заповед № 4757/04.11.2024 г. на председателя на КЗП тази разпоредба не се прилага до решаването на въпроса от съда или от административния орган по различен начин). По изложените съображения съдът намира договорът за кредит за действителен.

Ответникът не е доказал плащане, с оглед на което искът като основателен и доказан следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода от делото на ищеца ще се присъдят разноски по заповедното производство в размер на

21.25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, ккато и в исковото в размер на 128,74 лева държавна такса и 100 лева юрк. възнаграждение.

Сумите ще се присъдят в евро съгласно Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. С. Б., ЕГН **********, съществуването на вземания в полза на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр.д. № 1133/2025г. по описа на РС Ихтиман за следните суми: 447,35 евро неплатена главница по Договор за кредит № *******г.; 39,56 евро договорна лихва начислена за периода от 23.11.2024г. до 02.07.2025г.; 23,02 евро, дължима за периода от 23.11.2024 г. до 02.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2025 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Х. С. Б., ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437 разноски по заповедното производство в размер на 10,86 евро държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото в размер на 65,82 евро държавна такса и 51,13 евро юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4