Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 199 от 27.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1356/2022
Вид
Решение № 199
Подписан
27.02.2023
В сила
20.02.2024
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78,ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20225220101356 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от ищеца Н. Н. А., ЕГН-********** от Затвора в гр. Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Директора Ивайло Йорданов.

С подадената искова молба се иска от съдът да постанови решение , с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищецът обезщетение в размер на 5000.00 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди, които са били претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, състоящо се в неизплащане на присъдено със съдебно решение парично обезщетение.

Съгласно изложеното в исковата молба, с Решение № 2534/15.12.2015 г., постановено по административно дело 2329/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът е отхвърлил исковете на ищеца срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Твърди се с подадената искова молба, че с решение на Върховния административен съд по административно дело №2038/2016 г. ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е бил осъден да изплати на ищеца Н. Н. А. сума 1 в размер на 300 лева като обезщетение за лошите и незадоволителни условия, при които А. е изтърпявал наказанието си в Затвора в гр. Пловдив, като на ищеца е била присъдена и законна лихва до изплащане на съответната сума.

Твърди се в подадената искова молба, че впоследствие ищеца А. е прехвърлил тези свои вземания в размер на 300 лева ведно с съответната законна лихва на Г. М. А.. от с. ..............., област Кърджали. Твърди се, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са отказали да изплатят съответното парично обезщетение, като са изложени подробни съображения в тази насока. Цитирана е съдебна практика и законови разпоредби.

Твърди се в подадената искова молба, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е изплатила дължимата сума на ищеца, поради което се е наложило същият да подаде писмо с №1889/24.03.2022 г. до главния директор на ГДИН София. Въпреки това, сумите които му се дължат не са били изплатени от ответника.

Оформен е петитум с който се иска от съда да осъди ответникът да заплати обезщетение на ищеца в размер на 5000.00 лева за причинените му неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите на ответника. С допълнителна молба ищеца е уточнил, че претендира и присъждането на законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на съответната сума.

Ищецът е посочил и банкова сметка съгласно изискванията на чл. 127 ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

С определение № 194/27.01.2022 г. съдът е освободил ищеца А. от внасянето на такси и разноски по производството.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото доказателства се установява , че между страните е било водено административно дело №2329/2014г. по описа на Административен съд- гр.Пловдив, приключило с краен съдебен акт, с който съдът е отхвърлил исковете на ищеца А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Решението на Административен съд- гр. Пловдив е било 2 обжалвано от ищеца пред Върховен административен съд на Р. България, като е било образувано адм.дело №2038/2016г. по описа на ВАС. Върховният съд се е произнесъл с Решение №7353 от 13.06.2017г., с което е изменил решението на Административен съд- Пловдив, постановено по административно дело №2329/2014г., и е осъдил ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на ищеца Н. Н. А., ЕГН-********** сума в размер на 300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. неимуществени вреди за периода 19.03.2014г. -14.04.2014г. от незаконосъобразните действия и бездействия , произтичащи от лошите условия в затвора в гр. Пловдив.

Същевременно, ответникът Н. А. е бил осъден да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр. София следните суми: С решение №2/07.01.2015г , постановено по адм.дело№552/2014г по описа на Адм.съдПазарджик , влязло в законна сила на 22.12.2015г. - сумата от 300 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; с Решение №88/18.02.2015г по адм.дело №902/2014г по описа на Адм.съд-Пазарджик, , влязло в сила на 03.05.2016г., сумата от 300 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; с Решение №219/09.04.2015г по адм.дело№1025/2014г, влязло в сила на 26.05.2016г- сумата от 300 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; и с Решение №194/24.03.2015г. по адм.дело №901/2014г по описа на Адм.съд-Пазарджик, влязло в сила на 03.05.2016г сумата от 300 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на Решение №2534/15.12.2015г по адм.дело№2329/2014г по описа на Адм.съд-Пловдив и Решение №7353/13.06.2017г по адм.дело №2038/2016г по описа на ВАС, е бил издаден изпълнителен лист на 17.10.2017г., с който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н. Н. А. сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 19.03.2014г до 14.04.2014г, произтичащи от лоши условия в Затвора-Пловдив.

С Договор за прехвърляне на вземане / договор за цесия/, собственоръчно изготвен от ищеца, Н. Н. А., ЕГН-********** е прехвърлил на Г. М. А.. с ЕГН ********** вземането си срещу ищеца на основание влязлото в сила съдебно решение №2534/15.12.2015г по адм.дело 3

№2329/2014г. по описа на Адм.съд-Пловдив. Г. М. А.. е изпратила покана до ГДИН на 13.11.2017г. , към която е приложен сключеният договор за цесия.Тази покана е получена от ответника в настоящото производство на 16.11.2017г., видно от данните за входирането/ вх.№Г-614/16.11.2017г.

Между страните не се спори, че Г. М. А.. с ЕГН ********** е майка на ищеца Н. А..

Процесният договор за прехвърляне на вземане, по силата на който Н. Н.

А. с ЕГН ********** е прехвърлил вземането си в размер на 300.00 лв., представляващо присъдено обезщетение с влязло в сила решение по адм.дело №2329/2014г. по описа на Адм.съд-Пловдив, е бил оспорен от ГДИН по съдебен ред, като е било образувано производството по гр.дело №5052/2017г. по описа на РС- Пазарджик. С Решение №1210 от 18.10.2018г., постановено по гр.дело №5052/2017г. по описа на съда, РС- Пазарджик ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-град София сключения между Н. Н. А. с ЕГН ********** и Г.

М. А. с ЕГН ********** договор за прехвърляне на вземане.

Това решение на РС- Пазарджик, постановено гр.дело №5052/2017г. по описа на съда е било обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик, като е потвърдено с Решение №139 от 19.04.2019г., постановено по в.гр.дело №68/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Установява се също така, че на 26.05.2022г. от ГД“ИН“ Затвора- гр.

Пловдив е била преведена по сметката на личната партида на Н. Н. А., ЕГН********** в Затвора- Пазарджик сумата от 865.38лв., от които главница в размер на 500.00лв., а остатъкът от 365.38лв. – лихва. С главницата от 500.00лв. ответникът е заплатил на А. дължимата сума от 300.00лв. по Изпълнителен лист от 17.10.2017г. по №2038/2016г. по описа на ВАС , както и 200.00лв. по изпълнителен лист по административно дело №5776/2015г. по описа на ВАС.

Видно от представеното и прието по делото Извлечение по сметка, процесната сума от 865.38лв е постъпила по личната партида на Н. Н. А., ЕГН-********** в Затвора- Пазарджик на 27.05.2022г., след което същата е била удържана вследствие на наложени запори по изпълнително дело №39/2019г., изпълнително дело №40/2019г. и изпълнително дело №41/2019г.

4 по описа на СИС при РС- Ардино.

По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Д. П. Г., съгласно показанията на който, ищецът А. е бил много учуден и разочарован, че е не е получил дължимото му се от ГДИН. А. потърсил отговор на този въпрос от администрацията на затвора, но не получил такъв. Според А. тези парични средства не били постъпили и по сметката на майка му,въпреки изричното му желание за това, като същите му били необходими за закупуването на телевизор. Ищецът бил изнервен и разочарован, че не е успял да получи дължимите му се пари, страдал от безсъние.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от ищеца в настоящото производство Н. Н. А., ЕГН-********** от Затвора в гр.

Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Директора Ивайло Йорданов, с който иск се претендира заплащането на обезщетение в размер на 5000.00 лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразното бездействие на служителите на ответника. Твърди се от ищцовата страна, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието са причинили на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното си бездействие, състоящо се в неизплащане на присъдено със съдебно решение парично обезщетение. От приетите по делото доказателства се установява , че между страните е било водено административно дело №2329/2014г. по описа на Административен съд- гр.Пловдив, приключило с краен съдебен акт, с който съдът е отхвърлил исковете на ищеца А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Решението на Административен съд- гр. Пловдив е било обжалвано от ищеца пред Върховен административен съд на Р. България, като е било образувано адм.дело №2038/2016г. по описа на ВАС. Върховният съд се е произнесъл с Решение №7353 от 13.06.2017г., с което е изменил решението на Административен съд- Пловдив, постановено по административно дело №2329/2014г., и е осъдил ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на ищеца Н. Н. А., ЕГН-********** 5 сума в размер на 300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. неимуществени вреди за периода 19.03.2014г. -14.04.2014г. от незаконосъобразните действия и бездействия , произтичащи от лошите условия в затвора в гр. Пловдив.

Предявеният от ищеца А. иск е допустим, тъй като е налице правен интерес за него от предявяването му.

Разгледан по същество, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан поради следните съображения:

За да се ангажира отговорността на ответника при условията на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че е налице деликт, от който са били причинени на ищеца неимуществени вреди, виновно причинени му от бездействието на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при или по повод изпълнението на служебните им задължения.

Според настоящият съдебен състав обаче не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на закона, за да бъде ангажирана отговорността на ответника в настоящото производство, като установената от приетия доказателствен материал фактическа обстановка ярко контрастира с изложеното от ищеца. Не се спори между страните по делото ,че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Директора Ивайло Йорданов, е имало задължение към ищеца А. във връзка с водените административно дело №2329/2014г. по описа на Административен съдгр.Пловдив и адм.дело №2038/2016г. по описа на ВАС. Налице е влязло в сила Решение №7353 от 13.06.2017г., с което ВАС е изменил решението на Административен съд- Пловдив, постановено по административно дело №2329/2014г., и е осъдил ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на ищеца Н. Н. А., ЕГН-********** сума в размер на 300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. неимуществени вреди за периода 19.03.2014г.-14.04.2014г. от незаконосъобразните действия и бездействия , произтичащи от лошите условия в затвора в гр. Пловдив. Въз основа на Решение №2534/15.12.2015г по адм.дело№2329/2014г по описа на Адм.съд-Пловдив и Решение №7353/13.06.2017г по адм.дело №2038/2016г по описа на ВАС, е бил издаден изпълнителен лист на 17.10.2017г., с който 6