Решение № 1005 от 11.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. С., 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110127737 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. ИВ.

ИВ., действаща в качеството на родител и законен представител на малолетното дете Т.Д. А. против [ФИРМА], представлявана от директора Е. И., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на детето неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален и психически стрес, водещ до отклонения в нормалното му развитие.

В исковата молба се твърди, че детето Т. А. посещава [ФИРМА] в гр.С., кв.Л., където ходело с радост до 19.03.2021 г., когато се прибрало с насълзени очи, треперело и не искало да говори. Вечерта заспало, но посред нощ се събудило с викове и плач.

През сълзи обяснило, че никой не го иска, а лошата госпожа ще го накаже. Постоянно повтаряло думите „виновен“ и „никой не ме иска“. След като внимателно разпитали детето, то разказало, че цял ден е било заключено в отделна стая, учителката му крещяла, че ще зарази всички по негова вина, че няма да си играе с другите деца, няма право да се храни с тях, няма право да спи, дори да стои с тях. Поддържа се, че след този ден Т. започнал да се напишква вечерно време, да крещи и да повтаря, че ще родителите му ще го изоставят, и че никой не го обича. Започнали да посещават психолог, който предупредил родителите, че ще мини време, докато травмата отмине.

Твърди се още, че детето и до сега не може да спи, категорично не желае да посещава детска градина и твърди, че иска да го изпратят там, за да го изоставят, моли майка си за прошка, че я е заразил с корона вирус. Предходното наложило да сменят детската градина, но детето било тъжно, замислено, не се усмихвало, плачело, загубило мира си.

1

По изложените в исковата молба доводи се обуславя правния интерес от предявения против ответната детска градина иск за обезщетение на претърпени от детето неимуществени вреди. Претендира се и заплащане на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че детето е заключвано само в стая и му е отправян упрек, че ще зарази всички по негова вина и няма да бъде допуснато да си играе с другите деца. Сочи се, че в групата, която е посещавало детето работят две учителки, които се редуват преди и след обяд – г-жа А.С. и г-жа С.Я.. Редовна смяна работи помощниквъзпитател – В. И.. Поддържа се, че във връзка със случилото се, директорката на детската градина провела разговори с педагогическия и непедагогическия персонал в градината, но описаното от майката поведение спрямо детето не било установено.

Твърди се, че медицинската сестра в детската градина, непрекъснато посещавала групите, поради въведените епидемиологични мерки, също не била забелязала проява на непедагогически похвати спрямо детето. По време на хранене децата се поставят на разстояние едно от друго, а по време на игра, сън и провеждане на педагогическите ситуации, детето не е отделяно от групата и другите деца. Сочи се, че към настоящия момент учителите, които работели в групата са с прекратени трудови правоотношения, поради навършени години трудов и осигурителен стаж. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че към 19.03.2021 г. детето Т.Д. А. /ищец в настоящото производство/ е бил записан и е посещавал [ФИРМА], находяща са в [АДРЕС], като негови учители са били г-жа А.С. и г-жа С.Я., а помощник възпитател – В. И..

Видно от приложените по делото заповеди за прекратяване на трудово правоотношение е, че по подадени заявления на 25.05.2021 г. и от двете учителки, трудовите им правоотношения са били прекратени, считано от 01.06.2021 г. с посочено в заповедта основание - чл.327, ал.1, т.12 КТ /придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/.

По делото е представено психологическо становище, изготвено от М.М. – психолог, от което се установява, че целта на изследването е била оценка на актуалното психоемоционално, психосоциално и функционално състояние на детето Т. А. /ищец в настоящото производство/. От изложеното в раздел „Данни от интервюто“ се установява още, че същото е по повод преживяно от детето в детската градина. Дадени 2 са препоръки за разговори с психолог с цел преодоляване на констатирания при детето преживян стрес и тревожност.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Д., В.

И. , С.Я. и Р.И..

В показанията си св.Д. /медицинска сестра в ответната детска градина/ разказва, че на знае за случая, за който е призована ката свидетел, тъй като преди това директорката я помолила да открие медицинската бележка, с която Т. е дошъл на детска градина, след като е бил в контакт със болен от ковид. Свидетелката се спомня, че на процесната дата тя е посрещнала детето, получила е бележката, прегледала го гърло и за температура, след което го е пуснала в групата. Малко след това учителката от групата на детето – г-жа С. слязла, за да я попита дали Т. е представил медицинска бележка, а свидетелката потвърдила. След описването на медицинската бележка в журнал за тази цел, свидетелката я занесла на учителката в групата. Закуската на децата вече била минала и когато влязла свидетелката видяла Т. да работи на масичка, както и другите деца, не й е направило впечатление да е бил изолиран от другите, нито да е било разстроено.

В показанията си св.В. И. /помощник-възпитател в група „М.М.“/ разказва, че си спомня за деня, когато Т. се е върнал в детската градина след прекарана карантина.

Дошъл сам, обул си пантофите и седнал на масичката, където сядат всички деца, но тя го помолила да се премести в къта за играчки, тъй като масата била мокра. По това време в групата имала само още две деца, които били малко по в страни, за да се спазват противоепидемиологичните мерки. На смяна в групата този ден била г-жа С..

Не си спомня тя да е разпитвала Т. във връзка с карантината му. Свидетелката разказва още, че децата седял по три на маса, а между масите има разстояние, за да се спазват мерките. Не си спомня този ден медицинската сестра да е идвала в групата и не й е направило впечатление този ден да е имало нещо притеснително и различно. Според свидетелката и двете учителки имат начин да се справят с „тихия тон“ с децата и не се е случвало да ги наказват или изолират в други помещения.

В показанията си св.Я. /старши учител в ответната детска градина/ разказва, че на процесната дата били на работа втора смяна. Когато пристигнала децата вече били легнали и всичко било спокойно. Т. бил в неговото легло. Разказва, че според нея и колежката и г-жа С., Т. е трябвало да се върне в групата в понеделник, а не в петък, но не е проверявала бележката. Колежката й С. споделила, че е обърнала внимание на медицинската сестра, но последната е заявила, че няма проблем. Не са разговаряли как е минал деня преди обяд и колежката й не е споделила да е имало нещо по-различно.

Разказва, че Т. е будно и емоционално дете и с него се разговаря спокойно, много е умен, организира игри на децата и те го харесват. В края на деня е предала детето на баща му в нормално състояние.

В показанията си св.И. /майка на детето/ разказва, че в началото на м.март 2021 3 г. семейството било под карантина, тъй като тя се разболяла от коронавирус. На 19.02.2021 г. карантината на Т. приключила и баща му го завел на детска градина.

Когато същия ден го взел, още когато се качило в автомобила детето споделило с баща си, че е било затворено в някаква стая и са му казали, че е убиец и щял да убие всички деца и да ги зарази с тази болест. Посочило е, че тези действия и думи са били отправени от г-жа С.. Когато детето се прибрало вкъщи на свидетелката й направило впечатление, че е тъжно. Когато го попитала какво се е случило, Т. и на нея разказал, че когато отишъл сутринта, г-жа С. го отделила от другите деца на една маса с едно столче и периодично му повтаряла, че е убиец и ще зарази нея и другите деца с този вирус. През нощта детето се събудило с вик, крещяло, че не е убиец, било се напишкало и треперело. На сутринта отново било тъжно и баща му го завел на психолог. След този инцидент детските градини били затворени и детето не посещавало групата. В продължение на две седмици обаче продължило да се буди нощем, да крещи и да се напишква. Казало, че не желае повече да посещава детската градина, защото е убиец и ще нарани другите деца и госпожата, отказвал да се среща с други деца. Предходното обусловило решение детето отново да посещава психолог.

Посещенията продължили през периода от м.април 2021 г. до м.август 2021 г.

Свидетелката споделя, че след излизане от кабинета на психолога Т. се чувствал добре, щастлив и полека-лека в началото на м.август започнал да контактува с други деца.

През м.септември 2021 г. започнал да посещава нова детска градина и споделил, че госпожите са страхотни. От тогава не се е сещал за този инцидент, но и до днес като чуе по телевизията за вирус пита дали е „онзи същия вирус“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-психологична експертиза, в което вещото лице, след като се е запознала с материалите по делото, събраните гласни доказателства и проведено психологическо изследване лично с детето е посочило, че към датата на проведеното психологическо изследване не разполага с обективни свидетелства относно възприетото от детето преди осем и половина месеца. Според вещото лице разговорите с психолога М. и родителите не мога да бъдат кредитирани, тъй като са многократно коментирани. Не се потвърждава и отбелязаното в приложеното по делото психологическо становище на М.М.

„Тенденция към трайно нарушено психосоциално, соматично и нормално функциониране“ при Т. А.. Вещото лице е посочило, че към датата на проведеното изследване такива трайни нарушения не се наблюдават. Според вещото лице, от данните, с които разполага към датата на изготвяне на заключението, може с голяма вероятност да се твърди, че през процесния период Т. е преживял остра стресова реакция, отзвучала през последващите месеци благодарение на семейството и евентуалната психологическа работа. Към периода на провеждане на психологическото изследване Т. не е показал никакви отклонения от нормата за възрастта. Към периода на провеждане на изследването Т. е показал отрицателно отношение към „лошите 4 госпожи“ от предишната група в детската градина, без вече да носи травматичен характер. Съответно това не се отразява негативно на социалните му умения или на психичното му здраве.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.