Решение № 260175 от 05.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260175, 05.10.2020г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав

На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

Таня Георгиева секретар : Валентина

Василева , като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 1689 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от

„Профи кредит България“ ЕООД против Решение № 1172/09.04.2020г., пост. по гр.д.№ 18150/2018, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният против Г.П.Г. иск признаване за установено, че Г. дължи за заплащане на сумата от 850лв., главница по Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г., ведно със законната лихва от 08.06.2018г. , за която сума е издадена Заповед №6519/18.07.2018 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№9621/2018, ПРС.

Жалбоподателят „Профи кредит България“ ЕООД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Счита, че съдът неправилно е приел , че е нестъпила предсрочна изискуемост на 19.06.2012г., поради което и вземането е погасено по давност. Сочи, че е налице несъответствие между фактическите констатации на съда и формираните правни изводи. Счита, че след като е прието в решението, че не е настъпила предсрочна изискуемост, то следва да се отчете крайният срок за погасяване на кредита, а именно 03.03.2014г., от който не е изтекла погасителната давност за вземането. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г.П.Г., чрез особения си представител адв. Д. оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, с което е отхвърлен един от предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени установителни искове по чл.420 от ГПК. Решението се обжалва само в частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта на главница по Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен процесния договор с предмет предоставяне на заем в размер на 850лв., със срок на връщане – 24 равни месечни вноски – до 03.03.2014г., че заемната сума е предадена на кредитополучателя. Приел е за установено, че плащания не са извършвани.

Приел е за установено настъпването на предсрочна изискуемост на 19.06.2018г., поради което и е уважил направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

В настоящето производство не се оспорва установената фактическа обстановка, а се прави единствено възражение за вътрешно противоречие в мотивите на съда относно настъпване на изискуемостта на процесното вземане и респ. относно правилното приложение на нормите , уреждащи погасяване на задълженията по давност. Следва да се отбележи, че жалбоподателят последователно – и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и в исковата молба е поддържал, че с оглед приложението на чл.10.3.1 от договора между страните просрочието на една месечна вноска с повече от 30 дни, води до автоматично прекратяване на договора без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие и др. Поради това е претендирал, че договорът е прекратен още на 19.06.2012г. Ответникът не е повдигал спор по този въпрос, поради което и това твърдение е прието за доказано , както и с оглед действителната договорка в тази насока в договора между страните. С прекратяване на договора всяка от страните дължи връщане на полученото по него. Следователно от този момент става изискуемо е връщането на главницата по договора за заем. Съгл. чл.110 от ГПК с изтичане на пет годишен срок се погасяват всички вземания. Следователно в настоящия случай от 19.06.2012г. до 08.06.2018г. са изтекли повече от пет години и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на невърната главница по договора на револвиращ заем е било погасено по давност.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати разноските на въззиваемата страна, но доколкото по делото въззиваемият е бил представляван от особен представител, то следва да се заплати дължимото адвокатско възнаграждение на назначения особен представител адв. Д. в размер на 300лв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя да прекомерност на претендираните разноски , предвид установените минимуми в Н№1/2004 МРАВ.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1172/09.04.2020г., пост. по гр.д.№ 18150/2018, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, против Г.П.Г., ЕГН **********, иск признаване за установено, че Г. дължи за заплащане на сумата от 850лв., главница по Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г., ведно със законната лихва от 08.06.2018г. , за която сума е издадена Заповед №6519/18.07.2018 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№9621/2018, ПРС.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД,

ЕИК *********, да заплати на адв. Н.М.Д.,***, оф.13, сумата от 300лв., възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :