Решение № 1012 от 19.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Пазарджик, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220102404 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът К. ИЛ. В. чрез пълномощника си адвокат К. твърди, че на 09.08.2010 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг С.А.“ е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2133/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за сумата от 2 489.03 лв. главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, и 384.93 лв. – съдебни разноски.

Твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д*** С***. Счита, че от 09.08.2010 г., когато е издаден изпълнителният лист, е започнала да тече нова погасителна давност и доколкото не са настъпили факти, имащи за последица спиране или прекъсване на давността, последната е изтекла на 09.08.2015 г. с изтичане на 5-годишния срок по чл. 110 от ЗЗД относно главницата и/или 3годишния срок по чл. 111 от ЗЗД относно лихвите.

Поради това моли да бъде прието за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че не му дължи сумата от 2 489.03 лв. – главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 384.93 лв. – съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 09.08.2010 г. по гр. дело № 2133/2010 г. на Районен съд – Пазарджик, за принудителното събиране на които е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д*** С***.

Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт В. намира иска за допустим, но неоснователен.

Признава, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненсинг С.А.“ в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К. ИЛ. В. е бил сключен договор за кредит № PLUS-*** от 22.05.2007 г., въз основа на който кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2133/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и изпълнителен лист от 09.08.2010 г.

Твърди, че след издаване на изпълнителния лист са предприети редица изпълнителни действия, които са довели до спиране или прекъсване на давността, а именно: образуване на изпълнително дело № 171/2011 г. по описа на СИС към Районен съд – гр. Пазарджик на 18.04.2011 г.; подаване на молба за конституиране на нов взискател – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 02.03.2017 г.; образуване на изпълнително дело № 454/ 2018 г. по описа на ЧСИ Д*** С*** на 22.02.2018 г. с искане за насрочване на опис на движими вещи; изпращане на запорно съобщение до работодателя „***т****-***“ ЕООД на 19.04.2018 г.; изпращане на запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД на същата дата; насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, на 18.04.2019 г.; изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД на 26.02.2020 г.; насрочване на опис на движими вещи на 11.06.2021 г.

Счита, че всички изброени изпълнителни действия са прекъснали давността, поради което същата не е изтекла. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК но ВКС.

По отношение на перемпцията заявява, че същата следва да се разграничава от давноста и настъпването й не води до изтичане на давностния срок. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Позовавайки се на актуална съдебна практика, включително практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § от 1 от ЕКПЧ заявява, че ППВС № 3/1980 г., съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече, е запазило своето действие до приемането на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. от образуването на изпълнително дело № 171/2011 г. по описа на СИС към Районен съд –Пазарджик на 18.04.2011 г. до постановяването на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г., давността е била спряна, като от 26.06.2015 г. е започнала да тече отново.

По отношение на прехвърляне на вземането по изпълнителния лист заявява, че същото се основава на договор за цесия, сключен на 10.01.2017 г. между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като предишният кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да уведоми от негово име всички длъжници по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Посочва, че длъжникът К. ИЛ. В. е бил лично 2 уведомен за извършената цесия чрез уведомление, изпратено по пощата.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че на 22.05.2007 г. между кредитора „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателя К. ИЛ. В. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-***, въз основа на който на 09.08. 2010 г. по гр.д. № 2133/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 2 489.03 лв. главница, сумата от 507.6 2 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски в размер на 159.93 лв. – платена държавна такса и адвокатски хонорар и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист.

На 04.04.2011 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал до СИС при Районен съд – Пазарджик молба за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния лист. Посочил е изпълнителен способ – налагане на запор върху движимите вещи в дома на длъжника.

С разпореждане от 14.04.2011 г. е образувано изпълнително дело № 171/2011 г. по описа на СИС при Районен съд – Пазарджик. Разпоредено е изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника и извършване на справки за семейно и имущественото му състояние.

На 10.05.2011 г. е изпратено съобщение до ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик за започнато принудително изпълнение срещу длъжника и е отправено искане за предоставяне на информация за трудовите му договори.

На същата дата на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 15.05.2011 г.

На 19.05.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, според което длъжникът К. ИЛ. В. няма регистрирани трудови договори.

На 26.05.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, според което длъжникът няма задължения.

С постановление от 11.10. 2016 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по съображения, че взискателят повече от две години не е поискал изпълнителни действия спрямо длъжника.

Постановлението е връчено на взискателя на 1 2.12.2016 г., на длъжника – на 02.01.2017 г. и е влязло в сила на 10.01. 2017 г.

На 02.03.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Кредит 3

Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател в качеството на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г.

С разпореждане от 08.03. 2017 г., съобщено на молителя на 09.05. 2017 г., същият е уведомен, че изпълнителното дело е прекратено на 10.01.2017 г.

Н а 22.02.2018 г. цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал до ЧСИ Д*** С*** молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист. Формулирал е искане за извършване на справки за имуществото на длъжника и налагане на запор върху банковата му сметка, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на частния съдебен изпълнител извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

С постановление от 26.02.2018 г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д*** С***.

На 23.02.2018 г. е извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ, съгласно която длъжникът е титуляр на банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД.

На 27.02.2018 г. е извършена справка в Имотния регистър на Република Б***, съгласно която по отношение на длъжника няма вписвания.

На 01.03.2018 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, според което длъжникът няма задължения.

На същата дата е постъпило и писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ведно с приложени справки, от които се установява, че длъжникът не притежава недвижими имоти и движима собственост, но има регистриран трудов договор при работодателя „***-т****-***“ ЕООД, при когото се осигурява.

На 19.04.2018 г. до „Обединена българска банка“ АД е изпратено запорно съобщение, получено на 27.04.2018 г., за налагане на запор върху банковите сметки в лева и валута, открити на името на длъжника, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, предоставени за доверително управление, до размера на задължението.

На 19.04.2018 г. до работодателя „***-т****-***“ ЕООД е изпратено запорно съобщение, получено на 24.04.2018 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

За наложените запори длъжникът е уведомен на 24.04.2018 г.

На 05.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от „Обединена българска банка“ АД, според което дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоари.

На 25.03.2019 г. взискателят е подал молба за извършване на справка за банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях, както и за 4 насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

На 26.03.2019 г. е извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ, при която е установено, че длъжникът е титуляр на една банкова сметка, открита в „Обединена българска банка“ АД, по която по-рано е наложен запор.

С разпореждане от 18.04. 2019 г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника в гр. Б***, ул. „А***“ № ***, който ще се състои на 29.05.2019 г. от 10.00 ч.

На 18.04.2019 г. е извършена справка за действащи трудови договори на длъжника, но такива не са открити.

На същата дата на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена на 23.04.2019 г. чрез залепване на уведомление, с която същият е уведомен за насрочения опис на движими вещи.

Н а 24.02.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за извършване на справка за банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.

Справката е извършена 25.02.2020 г., но е установена единствено банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, по която вече е наложен запор.

На 26.02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, връчено на 02.03.2020 г., за налагане на запор върху банковите сметки в лева и валута, открити на името на длъжника, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, предоставени за доверително управление, до размера на задължението.

На 16.03.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, от съдържанието на което се установява, че длъжникът не е клиент на банката.

С молба от 01.06.2021 г. взискателят отново е поискал извършване на справка за банковите сметки на длъжника и налагане на запор, както и насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 01.06.2021 г. е извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ, но не са установени банкови сметки и сейфове.