Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 657 от 08.08.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 591/2025
Вид
Решение № 657
Подписан
08.08.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Даниела Йорданова Банкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. гр. Хасково, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100591 по описа за 2025 година

Предявени са от М. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр.Хасково, ул.

***************, чрез адв. В.М.Т от АК - Хасково, адрес за призоваване: гр.Хасково, ул. „Цар Освободител“ № 2, ет.2, офис 6, Регионален съвет на КНСБ Хасково, против Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров" – гр.Хасково, общ.Хасково, ул. „ Тимок“ № 97, ЕИК 126526325 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата твърди, че работела при ответника по трудов договор от 1999 година до 03.07.2023 година като „Старши учител", когато със Заповед № *******/30.06.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 04.07.2023г. Договорената между страните основната работна заплата за периода 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовия договор била в размер на 1801,00 лева месечно, който размер на заплатата бил изплатен.

Сочи се също така, че на 10.08.2023г. бил подписан Анекс № **** към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование № ******** от 06.12.2022 година. Съгласно чл.27, ап.1, т.2 от него, минималната основна работна заплата на „Старши учител", считано от 01.01.2023 година се определял на 1763 лева. Съгласно ал.3, т.2 „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, 1 които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %.Съгласно ал.2 на същия текст, средствата се осигуряват от държавния бюджет и са предвидени в Закона за държавния бюджет.

Ищцата твърди, че била редовен член на Синдиката на българските учители към КНСБ за процесния период, а и след това, съгласно чл.8, ал.4 от Устава на СБУ.

Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните организации на работодателите и СБУ към КНСБ, счита че така предвиденото увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023г. следвало да бъде приложено и спрямо мен.

Предвид това сочи, че след подписването на анекса, подала до ответника Заявление, с което поискала от работодателя да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 година с 15% увеличение, но то останало без резултат.

Според ищцата, размерът на основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена с 15% увеличение е в размер на 2071,15 лева. Към основната работна заплата следвало да се добави и 38% допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 787,04 лева и допълнително 51,78 лева от фонд СБКО, който е в размер на 2,5% върху ОЗ, като по този начин брутното й трудово възнаграждение /БТВ/ възлизало на сума в размер на 2909,97 лева на месец. Сочи, че доплащането за ПКС не се влияе от ОЗ. По този начин, разликата с начисленото БТВ и дължимото й БТВ, увеличено с 15%, ведно с допълнителните трудови възнаграждения за професионален опит и стаж и СБКО, възлиза на 305,00 лева на месец за периода 01.01.2023г. - 03.07.2023 година. Това формирало и размера на исковата й претенция за периода 01.01.2023 година - 03.07.2023 година, а именно за БТВ в размер на 2290,00 лева или около 1840,00 лева - дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение, чийто точен размер намира, че подлежи на установяване със съдебна експертиза.

Сочи също така, че съгласно чл.59 от КТ „При неизпълнение на задьлженията по колективния трудов договор, искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.“

Съгласно чл.245, ал.2 от КТ „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва". Сочи, че работните заплати при работодателя й се изплащали до края на месеца, за който се отнасят. Предвид това и като се 2 вземело предвид, че основанието за изплащането на претендираното трудовото възнаграждение е възникнало през месец август 2023 година, претендира лихва на посоченото основание в размер на 380,00 лв. за периода от 01.09.2023г. до момента на завеждане на исковата молба – 05.03.2025г.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1840,00 лева, представляваща дължими и незаплатени части от трудови възнаграждения на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение, считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на ищцата сумата в размер на 380,00 лева, представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 КТ за периода от 01.09.2023 г. до 05.03.2025г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и по размер.

Признава, че ищцата е била служител на училището, както и че трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № *******/30.06.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 04.07.2023г.

Не оспорва също така, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс ********/ 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ******** от 06.12.2022 г. , както и че с анекса е изменен чл. 27 от договора като е предвидено минималната работна заплата за длъжносrга "старши учител" да бъде в размер на 1763 лева, считано от 01.03.2023 г.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Счита претенциите на ищцата за актуализиране и заплащане на работна заплата съгласно Анекс към КТД в средното образование от 10.08.2023 г. за неоснователни, доколкото към дата 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имали лицата, които били заети в образованието /записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса/, а очевидно ищцата не попадала в кръга на заетите в образованието педагогически специалисти към тази дата, поради което тя не можела да се ползва от извършеното увеличение.

Сочи, че с чл. 27, ал. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ******** от 06.12.2022 г, 3 приет с Анекс ********/ 10.08.2023 г., е предвидено увеличение на индивидуалните работни заплати единствено и само на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски, считано от 01.01.2023г. Ясно бил дефиниран кръгьт на ползващите се лица, а именно "заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти" към датата на подписване на анекса -10.08.2023 г. Този извод следвал от чл. 27, ал. 3, т. 1 от КТД, с който "се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност". Аналогично било и предвиденото в § 3 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр.

75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), според който минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023г. Към датата на подписване на анекса 10.08.2023 г. лицата, притежаващи качеството "педагогически специалисти" в системата на образованието следвало да имат подписан индивидуален трудов договор с работодателя, съответно да са страна по КТД.

Сочи, че трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед № ******/30.06.2023 г., считано от 04.07.2023 г., поради което същата не е била "заето лице" в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса.

Нормата на чл. 54, ал. 1 КТ предвиждала, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая не се касаело за уговаряне на "друго " относно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 КТД, а за началния момент на увеличение на заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на сключването му. Приемането на обратното би било в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвиждал правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори.

Предвид изложеното, ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.

С протоколно определение, постановено в съдебнозаседание, проведено на 23.07.2025г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове чрез намаляване на размерите им, както следва: искът за главница с правно основание чл. 128, т.2 КТ, първоначално предявен за сумата от 1840 лева, се счита предявен за сумата от 1776,49 лева, а искът за обезщетение за забава върху главницата, първоначално предявен за сумата от 380 лева, се счита предявен за сумата от 367,49 лева.

4

В съдебно заседание, ищцата чрез пълномощника си адв. В.Т поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване като основателни и доказани. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като счита същите за неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение като ищцата е работила в ответното училище като „старши учител“ до 03.07.2023г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ със Заповед № *******/30.06.2023г. на директора на училището, считано от 04.07.2023г., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Страните не спорят, че договорената между страните основна работна заплата за периода от 01.01.2023г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение е в размер на 1801 лева месечно, както и че същото е изплатено.

Страните не спорят, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители /СБУ/ до пенсионирането си, което е видно и от приетата по делото служебна бележка от 14.01.2024г.

На 10.08.2023г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна - работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование" към Конфедерацията на труда „Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна - синдикати, е подписан Анекс № ***** към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ****/06.12.2022г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител" да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал.3, т.2, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

5

За правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищцата, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. От същото се установява, че разликата за доплащане между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 04.07.2023г. и увеличението с 15 %, съгласно Анекс № *****/10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование е в брутен размер 2289,35 лева и в нетен размер 1776,49 лева, а дължимата лихва върху главницата от 1776,49 лева за периода от 01.09.2023г. до 05.03.2024г. е в размер на 367,49 лева.