Решение № 30 от 26.02.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Харманли, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20245630200552 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Г. Д. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, ****, чрез пълномощника адв.В.А., против Наказателно постановление №24-0271-000600 от 22.07.2024 година на Началник група при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково.

Жалбоподателят твърди, че НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва извършването на нарушението.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв.А. заявява, че поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 27.06.2024г. в 23:07 часа, в гр.Харманли, на кръстовището на ул. „Рила“ и ул.

1

„Ал.Стамболийски“, жалбоподателят Г.Н. допуснал управление на водач под посочената в чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП възраст да управлява индивидуално електрическо превозно средство по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост до 50 км/ч, а именно сина му Д. Г. Д., ЕГН:**********.

С оглед на така установеното е съставен АУАН №938322 от 27.06.2024г. от П. Д.

– инспектор при РУ-Харманли за нарушение по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №24-0271000600 от 22.07.2024 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50 лв.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №938322 от 27.06.2024г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя П. Д. и присъствалия на проверката св.Г. Д. – служители на РУ-Харманли. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При издаването на АУАН и на наказателното постановление (НП) съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи 2 административно-наказателното производство.

Жалбоподателят Г.Н. е санкциониран за нарушение по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП, който предвижда, че минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е шестнадесет години – по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h. За такова нарушение санкционната норма на чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП предвижда наказание в твърд размер – глоба от 50 лв. А според параг.6, т.18б от ДР на ЗДвП "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

В настоящия случай жалбоподателят Г.Н. следва да отговаря на основание посочените законови разпоредби и съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН, който предвижда, че за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

Жалбоподателят не оспорва, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство Д. Д. Г. Д., ЕГН:********** е негов син, който е малолетен, т.е. жалбоподателят като негов родител отговаря по силата на посочената разпоредба на чл.26 ал.3 от ЗАНН, в случай че съзнателно е допуснал извършване на процесното нарушение.

Безспорно доказано е по делото от събраните непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства чрез свидетелите П. Д. и Г. Д. и наличните писмени доказателства, които ги подкрепят и които имат доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, а именно АУАН №938322 от 27.06.2024г., че на посочената дата и място - 27.06.2024г. в 23:07 часа, в гр.Харманли, на кръстовището на ул. „Рила“ и ул. „Ал.Стамболийски“, жалбоподателят Г.Н. допуснал малолетният му син Д. Г. Д., ЕГН:********** да управлява индивидуално електрическо превозно средство по пътищата и улиците с максимално разрешена скорост до 50 км/ч. Несъмнено водачът Д. Г. Д., ЕГН:********** към датата на нарушението е малолетен и не отговаря на минимално допустимата възраст за управление на индивидуално електрическо превозно средство по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h, която според закона е 16 години.

Следователно и при така установените факти правилно АНО е квалифицирал 3 нарушението като такова по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съдът също така счита, че жалбоподателят Г.Н., като родител на малолетния водач Д.Д., съзнателно е допуснал извършване на процесното нарушение от неговия низходящ съгласно чл.26 ал.3 от ЗАНН, което се потвърждава и от установените по делото факти, а именно че на процесната дата, при това в този късен час – 23:07 часа, малолетното дете Д. Г. Д., ЕГН:********** е бил навън с индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС). При това положение няма как да се приеме, че родителят не е допускал извършване на нарушението по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП, още повече че липсват и твърдения за обратното, а и доказателства, че родителят например не е бил наясно, че детето му е навън с индивидуално електрическо превозно средство. А и няма как това да бъде другояче, при положение че минимално допустимата възраст въобще за управление на такъв тип превозно средство е 14 години и то в случаите, в които ИЕПС се управлява по велосипедни алеи съгласно чл.80а ал.3, т.2 от ЗДвП. След като родителят е допуснал малолетното му дете, ненавършило 14-годишна възраст, да излезе навън с ИЕПС, то очевидно е допускал, при това съзнателно възможността то да извърши нарушение по чл.80а ал.3 от ЗДвП. За това свидетелства и обстоятелството, че АУАН е подписан от жалбоподоателя без възражения. Предвид това съдът намира за доказано, че жалбоподателят Г.Н. съзнателно е допуснал малолетното му дете да реализира фактическия състав на нарушението по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП и следва да отговаря за това нарушение като негов родител съобразно чл.26 ал.3 от ЗАНН.

За процесното нарушението жалбоподателят законосъобразно е наказан с предвиденото в санкционната норма на чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП наказание в твърд размер, а именно глоба от 50 лв.

От субективна страна адм.нарушие по чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП е извършено от страна на жалбоподателя виновно, при условията на евентуален умисъл - нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите последици и е допускал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.

Тези мотиви обосновават извода на съда за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно.

Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя разноски по делото не следва да се присъждат.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0271-000600 от 22.07.2024 4 година на Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Г. Д. Н., ЕГН:********** от гр.Харманли, **** за нарушение на чл.80а ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4, т.13 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 5