Решение № 154 от 03.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20224001000154 по описа за 2022 година Със свое Решение № 36/18.04.2022 год. по т. д. № 118/2021 год.

Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 380 ал. 1 във вр. с чл. 432 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София да заплати на В.

В. П. от гр. Искър, чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на сестра й Н. В. П., загинала при ПТП на 12.04.2019 год., причинено от водача на л. а. „Фолксваген голф“ с рег. № ЕН 69 **** Р. В. П., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019 год. до окончателното изплащане, като за разликата до 50 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. Р. М. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 356 лв., а по сметка на ПлОС ДТ в размер на 800 лв.

Осъдил В. В. П., чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД деловодни разноски в размер на 840 лв.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 20 000 лв., ведно със съответната законна лихва и разноските, е подадена от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез пълномощника адв. Н. М.. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Недоказани са твърденията за проявление на нематериални вреди. Определеното обезщетение е несправедливо и е в отклонение от задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 год.). Решението не съдържа 1 мотиви, основани на преценка на конкретни обстоятелства. Позовава се на заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза – че ищцата е преживяла нормално загубата на сестра си и към момента няма обективни белези на дистрес. Не е доказано съществуването на изключителна, емоционална, дълбока и трайна връзка между ищцата и нейната сестра, както и че настъпилите вреди са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Поддържа възражението за принос от страна на родителите на пострадалата за настъпване на противоправния резултат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт К.

Захариев. Претендира разноски съгласно представен списък.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ищцата В. В. П. от гр. Искър, чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., представлявана от адв. Р. М.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави без уважение. Изложени са обстойни съображения по наведените в жалбата оплаквания. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Ищцата В. В. П., чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., е предявила против ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие от смъртта на нейната сестра Н. В. П., настъпила в ПТП на 12.04.2019 год., причинено от водача на л. а.

„Фолксваген голф“ с рег. № ЕН 69 **** Р. В. П., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.06.2019 год. до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е оспорил иска като недопустим поради неспазена процедура по чл. 380 КЗ и като неоснователен.

Оспорил механизма на произшествието, настъпването на неимуществени вреди за ищцата в причинна връзка с ПТП, както и размера на претендираното обезщетение. Направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправомерно поведение на законните представители на пострадалата, изразяващо се в нарушение на нормативно установените правила за превоз на деца с МПС, регламентирани в чл. 137б и сл.

ЗДвП – чрез система за обезопасяване на деца.

В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните са поддържали първоначално заявените твърдения и становища по релевантните факти и обстоятелства.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е настъпването на ПТП на 12.04.2019 г., по път II-13 по посока от гр. Д. Дъбник към гр. Искър, между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН 69-****, управляван от Р. В. П. и лек автомобил „Хонда ХРВ“ с рег. № М 39-****, управляван от И. М.. В резултат на произшествието е настъпила 2 смъртта на Н. В. П., която е пътувала на задната седалка заедно с майка си С. Х.

П.. Образувано е било ДП № Д 77/2019 г. по описа на ОП – Плевен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, което е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради смъртта на извършителя Р. П. (Постановление от 25.03.2020 г. на ОП – Плевен). По делото са представени Констативен протокол за ПТП от 13.04.2019 г. и материали от ДП № № 77/2019 г. по описа на ОП- Плевен.

Безспорно е също така, че водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН 69-**** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Лев инс“ АД.

Ищцата В. В. П. е сестра на пострадалата Н. В. П., която към датата на ПТП е била на почти 3 години, а ищцата – на 7 год. (Удостоверение за родствени връзки от 25.04.2019 г. на Община Искър).

Относно механизма на ПТП по делото пред първата инстанция е допусната и изслушана автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.

Иванов. Механизмът на ПТП, описан от експерта, е следният: лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН 69-****, управляван от Р. П., се е движел по път II-13 в посока от гр. Д. Дъбник към гр. Искър със скорост 93.17 км/ч. На задна дясна седалка на автомобила е пътувала Н. П. и майка й С. Х. П.. Другият автомобил „Хонда ХРВ“с рег. № М 39-****, управляван от И. М., се е движел в насрещната лента със скорост 90.66 км/ч. Когато двете МПС са били на разстояние около 65.25 м. едно от друго, лек автомобил „Фолксваген Голф“ е променил направлението си към насрещната лента и е пресякъл осовата линия.

Настъпил е кос удар между предната дясна ъглова част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и централната челна част на „Хонда ХРВ“. Експертът е дал заключение, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност чрез системите за управление (кормилен кръг, педали на спирачката и съединител) да контролира движението на ходовите гуми съобразно изменението на направлението от полагащата му се пътна лента, с което да предотврати удара с другия автомобил.

При удара са се получили еластични и пластични деформации в контактуващите повърхности и части. Върху тялото на детето на задната седалка е действала инерционна сила, насочена напред и надясно спрямо първоначалната посока на автомобила. Тялото се е отклонило в посока към вътрешната стена и стъклото на задна дясна врата, средна дясна колона и тилната част на облегалката на предна дясна седалка. Вещото лице е посочило, че в материалите по досъдебното производство има данни за наличие на детско столче, позиционирано на дясната седалка, в което е намерено детето. В съдебно заседание пояснява, основавайки се на фотоалбума от местопроизшествието, че горната част на детето е намерена над обезопасителния колан. В същата насока са и показанията на свидетеля Т. Д. Н., който е бил свидетел и на произшествието.

Според вещото лице в зависимост от обтегнатостта на коланите и разположението е технически възможно част от тялото на детето да излезе извън столчето. Според вещото лице, дори и да е поставено в столчето и да е вързано с обезопасителен колан съобразно правилата, при голяма инерционна сила детето може да излети от столчето.

3

Смъртта на Н. П. е настъпила в резултат на получената тежка черепномозъчна травма, несъвместима с живота. Това е заключението на съдебномедицинската експертиза , изготвена от д-р П. Л.. Увреждането е получено при ПТП и е в пряка причинна връзка с него. При огледа на произшествието тялото на пострадалата е открито в детското столче, на задна дясна седалка, вързано с предпазен колан. Получените охлузвания по шията могат да се свържат с действие на коланите или на фрагменти на дясното задно стъкло.

В механизма на причиняване на гръдната травма също може да се предположи действието на предпазните колани. Обезопасителните колани възпират движението на тялото напред, но движенията на главата са сравнително свободни и тя може да бъде травмирана от близкостоящи предмети.

По делото е била допусната и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от д-р Л. А. – детски психиатър и Антоанета Андреева – клиничен психолог. В заключението си експертите приемат, че В. П. е преживяла нормално психологична реакция на скръб във връзка със смъртта на сестра си и към момента няма белези на дистрес във връзка със загубата. От психологичното и психиатричното изследване е установено, че няма данни за разстройство в психичното развитие или психично заболяване в тесен смисъл на думата. Благодарение на адекватната грижа на родителите и осигурената спокойна и сигурна среда, негативните емоционални преживявания, които са нормално психологично изводими от ситуацията на загуба на близък и са свързани с нормална психологична реакция на скръб, при В. са дезактуализирани и не се отчита нарушение във функционирането й.

Бащата на ищцата В. В. П. свидетелства, че когато й съобщили за смъртта на Н., В. се разплакала, сринала се, няколко дни била при тяхна братовчедка.

Изолирала се, основно рисувала, включително и сестра си. Били много близки с Н., играели си заедно, разделяли всичко помежду си. Все още се сеща за нея, гледа нейни снимки, плаче. Учителите им обяснявали, че понякога плаче, когато види други деца със своите сестри и братя. Впоследствие й разказали как е загинала Н..

Понякога нощем се буди и пищи, сънува сестра си, казва, че се страхува от автомобили. Вози се в автомобили, но държи да си постави колана. След смъртта на Н., се родило още едно дете, но това не променило нещата. Не са я водили на психолог, но много говорят с нея.

Според свидетелката П. И. Й. – близка и съседка на семейството в гр.

Искър, В. и сестра й имали силна връзка, играели си заедно, В. се грижела за нея, занимавала се с нея. След инцидента В. се променила, не иска толкова често да си играе, понякога плаче. Сега се радва на новороденото дете по същия начин, по който си играела и със сестра си. Често показва снимката на Н., която пази в телефона си.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от смъртта на нейната сестра, настъпила в ПТП на 12.04.2019 г., причинена от водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на 4 автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 20 000 лв., ведно със съответната законна лихва.

В частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.

Решението в обжалваната част, с която искът е уважен за сумата 20 000 лв., е валидно и допустимо, но неправилно.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Безспорно в случая е наличието на застрахователно събитие по см. на & 1 т.