Решение № 16 от 05.02.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Сандански, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №*** срещу Наказателно постановление /НП/ №25-0339-000090 от 17.02.2025г. на Началник РУ Сандански, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване.

Оспорва се изложената в същото фактическа обстановка, като се твърди, че същата не отговаря на действителната такава. Правят се доказателствени искания и се претендират разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателя – редовно призован – не се явява, представлява се от процесуален представител. Същия поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на съдебните прения излага доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения на административно наказателното производство. Излагат се доводи и за недоказаност на санкционираното нарушение. Иска се от съда да отмени НП, като се претендират разноски.

Административно наказващият орган, редовно призован не се явява, не се представлява. В придружаващото административно наказателната преписка писмо е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и НП потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на разноските, ако такива се претендират.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 06.02.2025г. свидетеля С., в присъствието на свидетеля Б. – и двамата служители в РУ Сандански – и в присъствието на жалбоподателя Б. съставил

АУАН бл.

№

070372/06.02.2025г. срещу К. А. Б. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – управление на 1 товарен автомобил марка и модел „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ****, собственост на К. И. К. от село *** - на 06.02.2025г. в град Сандански, по ул. „Стефан Стамболов“ в посока ул.

„Тодор Каблешков“ , без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, в което – при идентично изложена фактическа обстановка – АНО е приел, че Б. е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на Б. административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. НП е връчено на Б. на 15.05.2025г., като в предвидения в закона срок – на 28.05.2025г. е постъпила жалба.

В хода на съдебното производство се установи, че на посочените в АУАН и НП време и място действително е била извършена проверка от служителите на РУ Сандански на жалбоподателя Б.. Установи се също така – предвид показанията на свидетеля Б. – брат на жалбоподателя – и на свидетелката М. С., както и от допълнителния разпит на свидетеля С. – че жалбоподателят Б. всъщност е управлявал съвсем различно превозно средство – лек автомобил марка и модел „опел Астра“ с неустановена по делото регистрация. Допуснатото противоречие на отразеното в АУАН и НП с действителната обстановка бе обяснено от свидетеля С. – актосъставител – с изготвяне на АУАн въз основа на представено СРМПС, в което били отразени данни за товарен автомобил, докато всъщност било възможно и жалбоподателя да е управлявал друг автомобил… При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид установената различна от изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдът приема от една страна, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото и в двата акта са отразени обстоятелства, които не отговарят на установените факти.

Същевременно, установената различна от изложената в НП и АУАН фактическа обстановка обосновава извод за недоказаност на описаното нарушение. Неясно е как би могло да се приемат за достоверни показанията на свидетелите – полицейски служители – относно управлението на МПС без поставен обезопасителен колан, когато същите не могат да посочат категорично дори какво МПС е управлявал жалбоподателя. В такава хипотеза е невъзможно да се твърди – и да се приеме за установено и доказано и обстоятелството, че въпросното МПС е било оборудвано с обезопасителен колан – каквото е изискването на закона… П изложеното и съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 25 от делото е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой.

По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1 000 лева възнаграждението е в размер на 400 лева.

Следователно заплатеното в случая възнаграждение от жалбоподателя надвишава найниския предвиден размер два пъти. Според чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за съответния вид работа. Доколкото заплатеното възнаграждение е по-високо два пъти от предвидения минимален размер, а 2 самото производство е протекло при две проведени заседания, то съдът приема възражението за основателно, поради което и на жалбоподателя следва да бъде присъдено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в предвидения в наредбата минимум – 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №25-0339-000090 от 17.02.2025г. на Началник РУ Сандански, с което на К. А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град Сандански, ул.

„***“ №*** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на К. А. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №*** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3