Решение № 226 от 16.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500352 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №4202/27.05.2022г. подадена от С. А. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Д., ул. ******* № **** чрез адв.Е. П. – СА, притежаващ личен номер ********** със служебен адрес гр.С., ***, ул. ********, № *** , ет. ** тел: *********** срещу решение №181 от 20.04.2022г. постановено по гр.д. №20211510102438/2021 по описа на Районен съд – Дупница с което въззивникът е осъден да заплати на "************"q ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.

****** № *** представлявано от П. В. К. - Р., Прокурист, чрез адв.Й. Г. от АК - Кюстендил, съд.адрес гр.Д., ул. ******* № ****, ет. *** сумата 3644.00 лв., представляваща причинена вреда на работодателя – имуществена вреда ( пропусната полза), от неотчетени пред НЗОК на извършените от ответника в периода

01.11.2020г.-09.11.2020г. медико-диагностична дейност

№100211/11.02.2020г., сключен с НЗОК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска ( 08.12.2021г.) до окончателното плащане.С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски за 1 производството възлизащи на 1046.00 лв. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в неправилно приложение на материалноправна норма, несъответствие на крайните изводи на съда с релевантните за правния спор факти с правно значение, установяващи се от събраните в производството доказателства – както е посочено в решение №57 от 19.05.2017г., постановено по гр.д. №3457/2016г. на І-во ГО ВКС.Изводът на съда за основателност на осъдителната претенция поради доказаност на следните обстоятелства:умишлено противоправно поведение или престъпно деяние на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждането на имуществените права на работодателя, имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби, причинно – следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и причинените вреди, т.е претърпените загуби са закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние или престъпление е оспорен, като неправилен. Оспорва се наличие на умишлено противоправно поведение от ищеца, намиращо се в причинно следствена връзка с причинената вреда, като задължително условие при което е възможно ангажиране отговорността на въззивника, ведно с престъпление или извън изпълнение на трудовите задължения, както следва и от решение №9 от 31.01.2018г. по гр.д.№1504/2017, ВКС, 4-то гр.отделение. Сочи се, че в отговор на оспорваното от ответника твърдение за авторство на извършените изследвания, поставена диагноза и осъществено оформяне на направления от ответника, своевременно са представени доказателства, че именно ответника е осъществил посочените действия, за периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. по представените с исковата молба 238 бр. направления.С цел установяване на обективната истина, с нарочна молба от 24.02.2022г. било направено искане за представяне на всички рентгенови изследвания и то в оригинал, въз основа на представени 238 бр. медицински направления.Отказът за допускане на посоченото доказателство е определен, като нарушение в изискването на чл.183, ал.1 ГПК,и особено мотива за отказа – злоупотреба с процесуални права.Противопоставено е становище, че посоченото доказателствено искане не е нищо друго освен надлежно упражняване на процесуални права. Предвид оспорването на факта, че адв.Н. е извършвал рентгенови изследвания, за 2 което са съставени представените с исковата молба медицински направления, непредставянето на всички рентгенови изследвания, се сочи като съществен пропуск в доказателствената активност на насрещната страна и в подкрепа на становището за неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за недопустимост на събраните свидетелски показания за установяване на посоченото спорно обстоятелство.Възражението се обосновава с обстоятелството, че според действащата Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета през 2006г., медицинските направления представляват официални документи, характеризиращи се с определена форма, поради което на основание чл.164 т.2 и т.3 от ГПК свидетелски показания за удостоверените с тези писмени документи обстоятелства са недопустими. Едновременно с изложеното в жалбата се оспорва изразеното становище от ищцовата страна, относно възможността медицински направления да бъдат подписвани от различно от адв.Н. лице, на основание пълномощно, като евентуално съдържаща се в пълномощното клауза в противен смисъл е оспорена ,като нищожна, доколкото медицински документи могат да бъдат подписвани само и единствено от лекар, т.е това право е определено, като непрехвърлимо- предвид Наредба за достъп до медицинската помощ, приета с ПМС №119 от 22.05.2006г. в сила от 02.06.2006г.Аргумент в подкрепа на това становище се извлича от показанията на свид.К., сочещ, че в направлението трябва да има подпис на лекар – стр.10, и признанието на факта, че голяма част от направленията се подписани от въззивника. Като обстоятелство изключващо отговорността на жалбоподателя за евентуално претърпени от „****************“ ООД, за периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. вреди се изтъква обстоятелството, че тези вреди са резултат от бездействие на ръководните органи на дружеството след 09.11.2020г., за което свидетелства Договор за оказване на медико – диагностична дейност №100211/11.02.2020г., подписан между ищцовото дружество и НЗОК, чл.17 а.13 от който предвижда, че при обективна невъзможност на изпълнителя да се отчете по определения в Наредбата ред, се допуска възможност за отчитане на място В РЗОК в определени срокове след мотивирано искане.Според чл.18 от договора, изпълнителят представя в РЗОК направления за медико – диагностична дейност, най – късно до третия ден на месеца, следващ отчетния период, а при неспазване на тези срокове по чл.19, 20 и чл.21 за представяне на финансово – отчетни документи от 3 изпълнителя, обработката им и съответното изплащане се извършват в сроковетне за следващия период на отчитане.В допълнение с чл.23 е установено, че извършените дейности не се заплащат ако не са отчетени за два последователни месеца – т.е за дружеството е съществувала правна възможност за получаване на дължимите средства, от което то не се е възползвало. Извън горното се сочи, че в ДОГОВОРА, сключен между ищцовото дружество и НЗОК не е предвидена хипотеза, при която здравната каса може да откаже плащане на извършените медицински дейности, заради обстоятелството, че отчетът на дружеството не е подаден с електронен подпис на лекаря, извършил конкретните медицински изследвания.Заявено е, че при опит за отчитане и получен отказ, същият е щял да бъде незаконосъобразен, тъй като здравната каса не разполага с правна възможност да отказва плащане на това основание. Анализирано е и заключението на вещото лице и акцентът в същото, относно действието на разпоредбите на чл.17 и чл.13 от Договора – отнасящи се за случаите, когато има обективна причина да не може да се подаде отчета, през интернет портала на НЗОК или чрез web услута.Според експерта за всеки конкретен случай трябва да има констативен протокол за възникналите извънредни обстоятелства, който се подава в РЗОК заедно с мотивирано искане, случаят да бъда разгледан от РЗОК, която да вземе решение дали да уважи или да не уважи искането.Сочи се, че в разглеждания случай такъв протокол не е съставен , нито са предприети каквито и да било действия в унисон с посочената разпоредба в договора и изводите на вещото лице.Разгледано е и даденото от вещото лице тълкуване за понятието обективна причина, като причина, която не е във връзка с поведението на органи на дружеството, за което се съставя протокол за извънредна ситуация и се подава искане, за настъпили извънредни обстоятелства – доказателство за бездействието на дружеството, за наличие на правна възможност за отчитане от друга страна.Като доказателство за възможността за отчитане на дружеството в по – късен момент се сочи съдебно- икономическа експертиза, изготвена по гр.д.№591/2021г. Районен съд -Дупница, вещото лице заявило, че ищцовото дружество „**********“ ООД, е могло да се позове на чл.17, ал.1 от Договора за оказване на медико – диагностична дейност, и да подаде на място, с мотивирано искане, отчетите за извършени от него дейности по клинични пътеки, в срока по чл.17, ал.5 от договора – до 17 часа, на третия работен ден, следващ отчетния, както и в срока за отчитане на финансовите 4 документи за следващия период ( чл.23). Категорично се поддържа, че доказателства за умишлено действия или бездействие на въззивника, намиращо се в причинно – следствена връзка с причинените вреди по делото не са ангажирани.Изискването за определена форма на вината, без ново различно от съществуващия в наказателния процес определение за видовете вина, както е посочено в решение №542/07.02.2012г. по дело №1083/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о е безспорно и такава не е доказана – чл.203, ал.2 вр. с чл.210 КТ. Като самостоятелно основание за неправилност на обжалваното решение се изтъква, необсъждане на всички доводи на страните и относимите към тях доказателства – твърди се, че не били обсъдени никои от възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба и направени в производството пред първата инстанция.Твърди се липсващ обстоен анализ на доказателствата по делото. В съответствие с изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК е искане за постановяване на решение, за решаване на спора по същество, чрез отмяна на обжалваното решение, като неправилно. В жалбата се сочат следните доказателства,при условията на чл.266, ал.3 ГПК: на основание чл.183, ал.1 ГПК всички рентгенови изследвания, извършени въз основа на представените с исковата молба общо 237 бр. месдицински направления на пациенти.Посочено е съдържанието на разпоредбата на чл.183, ал.1 ГПК и начинът на тълкуване на нормата в съдебната практика – решение №189 от 25.09.2018г. по гр.д.№890/2018г. на Върховния касационен съд, ІV-то, гр.отд-е. Като неясен и неразбираем е обяснен факта, че по делото са представени 41 бр. рентегенови изследвания, изрично е подчертано обстоятелството, че подписите на въззивника в различните документи се различават , видно с просто око, при което д-р Н. е бил в невъзможност да потвърди дали подписа е негов или не.Необходимостта от представяне на оригинали на документа е обяснена и с възможността за оспорване на тяхната автентичност респ. истинност, както следва от решение №75 от 04.08.2020 г. по гр.д. №4626/2019г. на ВКСОбърнато е внимание и на обстоятелството, в едно от представените рентгенови изсдледвания, е описано извършено изследване на пациент с имена К. Д., изследване на бял дроб и сърце с номер 5733, какъвто пациент не фигурира в представените 237брмедицински изледвания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „*****************“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на 5 управление гр.Д., ул. ******** № ***, представлявано от П. К. - Р., прокурист чрез адв.Й. Г., съд. адрес гр.Д., ул. *********, № **, ет. *** .В отговора е обсновано становище за неоснователност на жалбата.Поддържа се категорично доказаност на противоправно деяние на въззивника, нарушил свои задължения, произтичащи от съществуващо към онзи момент трудово правоотношение, свидетелство за което е и съществуващ висящ съдебен спор относно уволнението на д-р Н., за доказаност на причинно – следствена връзка между действието на работника и настъпилата вреда.За доказаване на посоченото твърдение се сочи съдебно – техническа експертиза, според която дейност ( изследване) може да бъде отчетена чрез НЗОК, само едниствено по електронен път и само и единствено с подпис на лекарля извършил изследването.БЕЗ КЕП на лекаря извършил изследването дейност не би могла да бъде отчетена, органите на дружеството в лицето на следващият управител е нямало как да подадат отчет за извършени от ответника изследвания, нито в началото на следващия месец, нито в по – късен период.В отговор на възражението за низвършвана дейност от въззивника в периода от 01.11.2020г. до 09.11.2020г. се сочат 41 бр- рентгенови изследния на пациенти, преминали през рентгена през същия период, които 41 бр. изследвания съдържат извършени такива от ответника във всеки един от работните дни от посочения период.Непредставянето на останалите рентгенови изследвания е обосновано с невъзможност за представянето им, поради неналичието им в държане на дружеството, в отсъствие на правна норма вменяваща подобно задължение.За останалите изследвания се сочи, че били предоставени от пациенти, от общопрактикуващи лекари.Била изразена готовност за представяне на документите в оригинал, но процесуалният представител на ответника не оспорил тези доказателства, а поискал срок за изразяване на становище по представените такива, след което с молба с вх.