Определение № 674 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. София, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500327 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал.

3 ГПК.

С редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба с вх. Рег. № 9265 от 03.11.2025г., Комисията за отнемане на незаконна придобито имущество с ЕИК 131463734, чрез пр. представител обжалва като неправилно определение № 601/10.10.2025 г. постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски окръжен съд за 2022г., с което е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК (изрично указан да бъде приложен с определение № 2343 от 16.09.2025 г. постановено по ч. гр.д. № 2314 по опис на САС за 2025 г. и указанията спазени) е оставена без уважение молбата за изменение на определение № 309 от 12.05.2025 г., постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски окръжен съд за 2022г. по реда на чл. 77 от ГПК, с което е постановено задължение на КОНПИ да заплати, държавна такса в размер на 4 255.13 лева за образуване на делото, след неговото приключване.

В частната жалба се обосновават оплаквания за материална незаконосъобразност на осъждането за разноски, като се излагат доводи, на че при постановяване на обжалваното определение и определението, с което са присъдени разноски по реда на чл. 77 от ГПК, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Поддържат се съображения, че като процесуален субситуент на държавата КОНПИ не дължи държавна такса и спрямо нея е приложима разпоредбата на чл. 162, ал.5 от ДОПК), а не общите правила за разпределение на разноските по смисъла на чл. 78 от ГПК.

Отправено е искане за отмяна на определение определението и постановяване на акт по същество, с който да бъде отменено определение № определение № 601/10.10.2025 г. постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски 1 окръжен съд за 2022г. и постоновяване на акт по същество, с който да бъде отменено и определение № 601/10.10.2025 г. постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски окръжен съд за 2022г, с което е постановено задължение на КОНПИ да заплати, държавна такса в размер на 4 255.13 лева, на основание чл. 77 от ГПК. Обосновано е и оплакване за нарушение на процесуалните правила, като възоснова на логически връзки, с които без да се отрича, че са били налице предпоставките за присъждане на дължимата държавна такса към момента на постановяване на решението, се излагат доводи, че редът по който ищецът е осъден, а именно чл. 77 от ГПК, касае само тези случаи, при които задължението за държавна такса е било налично към момента на образуване на делото, а не към момента на неговото приключване.

Настоящият състав на САС като съобрази, че е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба срещу съдебен акт, постановен по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК приема, че е компетентен да се поразнесе по поставения частно правен спор развил се между ищеца в исковото производство КОНПИ и първоинстнационният съд, постановил влязло в законна сила на 14.03.2025г. решение № 35 от 18.02.2024г. постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски окръжен съд за 2022г. по въпроса за дължимостта на държавната такса за разреждане на делото и редът по който е присъден съответния размер.

Обжалваното определение е правилно и обосновано.

Относно дължимостта на държавна такса от Комисията вече е формирана практика на ВКС с опр. № 2833/04.10.23 по ч. г. д. № 3948/23, ІІІ ГО, опр. № 2366/3.08.23 по г. д. № 4777/22, опр. № 13/12.01.21 по ч. г. д. № 3107/20, IV ГО, опр. № 1666/15.06.23 по г. д. № 170/23, IV ГО, реш. № 147/16.09.19 по г. д. № 1998/18, IV ГО, и др. Съгласно разрешенията дадени в горепосочените определения държавните такси се дължат от ищеца при постановяване на крайният акт, с който приключва делото във всяка инстанция когато са налице и останалите предпоставки, каквито могат да бъдат отхвърлен иск или прекратено исково производство. С тези разрешения, Върховният касационен съд отчел, а и нормата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ доколкото при подаването на исковата молба, ищецът не е задължен да внася държавна такса.

Разпоредбата на чл. 77 от ГПК, дава възможност на съда, при определени хипотези да постанови осъдителен диспозитив, чрез който принудително да бъдат събрани задължения за разноски. Обикновено, това са суми, които са определени в хода на процеса и страните са останали задължени за тях, защото не са ги внесли в опредения от съда в срок. КОНПИ не дължи предварително държавна такса, но възоснова на специална правна норми дължи такава след приключване на съдебното производство, т.е. основанието за присъждане е наличието на краен съдебен акт в съответната инстанция със съответното съдържание.

2

Когато съдът е пропуснал да се произнесе в частта за разноските изцяло или за някой от тях, той може да бъде сезиран с молба от страната, която носи правния интерес да претендира разноски. Когато разноските следват от задължението да заплати държавна такса, правният интерес не принадлежи на нито една от страните в исковото производство, затова начинът, по който следва да се съберат тези разноски се инициира от съда. За несъбрани такси се носи имуществена отговорност освен дисциплинарна като последица от неприсъдена държавна такса (аналогично на несъбрана такава при образуване на производството). Не е спорно, че се дължи държавна такса, не е спорно, че тя се определя с крайния съдебен акт, не е спорен и нейният размер. Спори се от задължения да плати ищец, дали може да бъде присъждана по инициирания от първоинстанционния съд ред, след като решението е влязло в законна сила и от този момент е изтекла една година. Отговорът на този въпрос е положителен предвид, че в жалбата не е обосновано нито едно правоизключващо възражение. Такова би могло да бъде само наличието на плащане или погА.о по давност право на съда да присъжда разноски следващи от задължение за заплащане на държавна такса. Относно оплакването, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 157, ал.2 вр. чл. 156, ал. 6 от от ЗОНПИ, при наличие на съответните предпоставки, настоящият състав приема, че то е неоснователно, защото и самият частен жалбоподател не твърди, че допълнително представените доказателства са писмени и са били налични към момента, в който се е развира административната фаза на процеса. Допълнително пред съда, ответникът се е позовал на гласни доказателства, които не са включени в условието на чл. 156, ал. 6 от ГПК.

Относно оплакването, че съдът сам е игнорирал СПН (силата на присъдено нещо) следваща от Решение № 35 от 18.02.2024г. по гр.д. № 152 по опис на Окръжен съд – Кюстендил в частта за разноските, настоящият състав намира следното: Силата на присъдено нещо, следва от влязло в законна сила решение, с което е разрешен спор по същество. За останалите въпроси, които са свързани с този спор но не са по неговото същество, решението има характер на съдебно определение, което не се полза със сила на присъдено нещо. Отделно от това, никъде в акта, не се отхвърля претенция за разноски в размер на дължимата държавна такса, за да е налице пререшаване на спора, след влизане в сила на съдебното определение.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба с вх. Рег. № 9265 от 3

03.11.2025г. подадена от Комисията за отнемане на незаконна придобито имущество с ЕИК 131463734, чрез пр. представител срещу Определение № 601/10.10.2025 г. постановено по гр.д. № 158 по опис на Кюстендилски окръжен съд за 2022г.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4