Решение № 139 от 03.11.2017, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№139 гр.Ботевград, 03.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВ НАД №366 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното

:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Земеделски производител - Н.Й.Ц. с ЕГН********** с адрес ***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №23-000393 от 04.08.2017г., издадено от Н. В. К.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, й е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната страна

– Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт Й. Г. П. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писменни доказателства: справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ; известие за доставяне; АУАН № 23-000393/03.07.2017г.; протокол от извършена проверка; трудов договор № 03/06.03.2017г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; заповед №3-0058/11.02.2014г.; заповед №3-0014/04.01.2017г. - заверени ксерокопия– и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите В.Р.Г. – актосъставител, на длъжност “главен инспектор ” при Д „ИТ” София област и Б.А.Б. се установява следната фактическа обстановка:

На 03.07.2017г. в землището на с.Скравена, обл.Софийска, свидетелите В.Р.Г. и Б.А.Б. *** проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на земеделския производител - Н.Й.Ц. с ЕГН********** с адрес ***, в стопанисваната от нея вишнева градина. При извършването на тази проверка и в последствие по документи на 03.07.2017г. в офиса на ДИТСО – гр.София свидетелите Г. и Б. установили, че ЗП Н.Й.Ц. е уведомила съответната ТД на НАП за сключването на трудов договор с лицето Н. К. Н. с ЕГН**********, като е изпратил уведомление - приложение №1, но не е удостоверил връчването му на работника с подпис срещу името му в справката за заверените уведомления. За тази си констатация, на 03.07.2017г. св.Г., в присъствието на св.Б. съставил АУАН №23

– 000393/ 03.07.2017г. на Н.Й.Ц. в качеството й на земеделски производител, като квалифицирал деянието като нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в присъствието на Н.Й.Ц., след което й бил предявен за запознаване със съдържанието и същата го подписала.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №23-000393 от 04.08.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В производството по издаване на оспореното НП са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В АУАН не е посочено конкретно мястото и времето на твърдяното нарушение. В АУАН единствено са посочени местата, на които са извършени проверките от контролния орган, но не е посочено именно къде се твърди, че земеделския производител не е осъществил законоустановеното задължение да връчи на работника си завереното уведомление до ТД на НАП за сключения между тях трудов договор. Когато изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие, не винаги мястото на извършването на проверката съвпада с мястото на дължимото действие от страна на нарушителя и в такива случай, какъвто е и настоящия следва контролния орган, респ. АНО да посочи изрично мястото на твърдяното нарушение, още повече че то е и констатирано по документи. От друга срана в АУАН нарушението, което се вменява на жалбоподателя не е описано пълно, ясно и по недвусмислен начин. В АУАН нарушението е посочено, като не удостоверяване от страна на земеделския производител на връчването на уведомлението до ТД на НАП на работника с подпис срещу името му в справката за заверени удостоверения, което така отразено може да значи, че на Ц. и се вменява и че не е връчила копие от същото. От друга срана в АУАН не се съдържат всички обективни елементи от посочената за нарушена разпоредба на чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, като не е отразено, дали това неизпълнение на задължението е последвало от постъпване на работа от съответния работник, и кога същият започнал да престира труд за ЗП Н.Й.Ц..

Императивната норма на чл.42 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на АУАН като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае кога и къде се твърди, че е извършил съответното нарушение, описание на същото и обстоятелствата, при които е било извършено, за да може да организира защитата си. Непосочването в АУАН на конкретното място и дата на извършване на нарушението, както и описването му по неясен и объркващ начин представлява съществено нарушение на процесуални правила, което води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не би могло да бъде установено кога и къде е извършено нарушението.

Допуснатите процесуални нарушения от актосъставителя, са били пренесени и в процесното НП, където АНО обаче е добавил датата на извършване на твърдяното нарушение, като е приел, че това е датата на сключване на трудовия договор, респ. на уведомлението на ТД на НАП, като не става ясно с оглед на какви доказателства и поради какви съображения е счел, че именно тогава – на 06.03.2017г. е осъществено нарушението, предвид на това, че за да бъде извършено такова, следва работника да е постъпил на работа. Както е посочено в трудовия договор, Найденов е следвало да постъпи на работа най- рано на 07.03.2017г. и именно тогава според съда е било възможно да бъде извършено нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29 декември 2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

Липсата на посочване на време на извършване на нарушението в АУАН не може да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че наказателното постановление се издава и когато е допуснато процесуално нарушение при съставянето на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не касае всяко процесуално нарушение в акта за установяване на административно нарушение, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл.44 от ЗАНН процедура за това. Липсата на посочено време на извършване на нарушението би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов акт за установяване на административно нарушение стига да на са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл.34 от ЗАНН, което в случая не е извършено, а АНО е добавил в НП дата.

Допуснатите в случая процесуални нарушения в административно-наказателното производство по издаването на процесното НП са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и представляват основание за отмяна изцяло на НП.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното

НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*-****** от

04.08.2017г., издадено от Н. В. К.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град С. към ГД ИТ, против Земеделски производител - Н.Й.Ц. с ЕГН**********, с адрес *** като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :