Решение № 813 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело № 20251100501469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15904/20.08.2024г. по гр.д. № 30250 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 51-ви състав са отхвърлени исковете на „Евролаб 2011“ЕООД, ЕИК206684087 срещу К. Ж. Б., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.06.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, представляващо клеветнически твърдения и изрази в интервю, излъчено в ефира на Нова телевизия и публикувано на интернет страница https://nova.bg. на

29.05.2022г., като „Евролаб 2011“ЕООД, ЕИК206684087 е осъдено да заплати на К. Ж. Б., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2651,32лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№314237/07.10.2024г. по регистъра на СРС от ищеца „Евролаб 2011“ЕООД, ЕИК206684087 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Посочил е, че събраните доказателства установявали, че изложените твърдения от ищеца са по отношение на ищеца, защото той бил описана от ответника фирма, която през последните 10 години извършва фитосанитарен контрол на ГКПП „Капитан 1

Андреево“, за ищеца били и твърденията за предложения подкуп на директора на БАБХ. Тези твърдения на ответника били неточни, подвеждащи и лъжовни, навеждали на извършено от ищеца противоправно поведение.

Казаното от ответника не било оценъчно съждение, а твърдения за факт- че извършва контрол въпреки извършвания такъв държавен, че е на ГКПП без правно основание, че нарушава законите на държавата 10 години; че има връзка с лица, които според ответника се занимават с нелегални дейности. Не била установена по делото връзка между ищеца и фирмата , извършваща контрола годините преди това - „Интерпред Еврологистик“ЕООД; че е са подадени документи за обработка на камион , който бил минал границата преди седмица и вече бил в Германия, че на директора на БАБХ бил предложен подкуп за да не се случат промените на границата, които трябвало да се случат, като договор бил сключен на 21.12 в 22:26ч. от стария директор; че саботират процеса на преминаване на автомобили като слагат един камиони, които не им обработват документите и се получава опашка; оказва натиск на служители на БАБХ да не си вършат работата, за да се получава забавяне. Тези твърдения на ответника прекрачвали границата на свободата на изразяване, съдържали позорящи доброто търговско име на ищеца, бе значение за ангажиране на отговорността на ответника било дали е поканен от телевизията поради обществения интерес към случая. Неправилен бил извода на районния съд, че юридическо лице не може да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не съдържала такова ограничение. В случая поведението на ответника уронвало доброто име на ищеца, твърденията му достигнали до неограничен брой хора, те създали неудобства за ищеца , ответникът въвел в заблуждение аудиторията, като приписал незаконни и укорими от морална гледна точка действия на ищеца. Съдът на ЕС приел че юридическите лица можели да търпят неимуществени вреди. Това било възприето и от ВКС с Решение № 35/12.08.2022г. по дело 3901/2018г. Твърденията на ищеца безспорно притежавали обиден и клеветнически характер и били от естество да засегнат доброто му име. В подкрепа на тези аргументи била и Директива /ЕС/ 2016/943, ясно сочеща, че „търговската тайна“ има нематериален характер и следвало да се съобрази при определянето на обезщетението. Част от нормите на тази директива били транспонирани в Закона за защита на търговската тайна. Разпоредбата на чл. 19 от този закон предвиждала възможност за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди . Практиката на ЕСПЧ също приемала, че в полза на юридическо лице може да се присъждат обезщетения за неимуществени вреди, като се държи сметка за репутацията на дружеството, несигурността при вземането на решенията, разрив в управлението на дружеството, както и макар и в по-малка степен причинените на управителните органи безпокойства и тревоги. Районният съд не бил изложил свои мотиви а препратил към цитираната от в решението практика.

Районният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства.

Установявало се от заключението по техническата експертиза, че ответникът е 2 изрекъл процесните думи. Установявало се, че единствената цел на ответника била на опетни доброто име на ищеца и да го наклевети. Широкото разпространение на твърденията на ответника било установено по делото и от свидетелските показания, те установили и променените параметри на съществуващи търговски отношения, че е имало отлив от сключваните договори и загубил клиенти, служители Търговските дружества имали право на добро име, нямало основание да се откаже присъждане на обезщетение за вреди от накърняването им. На юридическите лица ЕСПЧ признавал право на обезщетение за неимуществени вреди – такива от неосигуряване на справедлив процес в разумен срок; право на свобода за изповядване на религия, право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред националните власти, право на свобода на събранията и сдружаването, право на защита от дискриминация .Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията за разноски на насрещната страна поради прекомерност.

Въззиваемият – ответник по исковете - К. Ж. Б. , ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, по делото не било установено процесните изрази да се отнасят до ищеца, както и че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди. Не бил посочил името на ищеца, изявленията му били за начина, по който се осъществява контрола на границата през последните 10 години, тоест преди ищецът да бъде създаден като субект.

Ответникът говорел за Интерпред Еврологистик“ ЕООД, водещата назовала името на ищеца като тя погрешно била приела, че ответникът говори за ищеца Ответникът поправил водещата , като посочил че В.Д. е бил служител на фирмата, която е обслужвала 10 години. Ищецът не бил свързан с Интерпред Еврологистик“. На ГКПП“Капитан Андреево“ заедно с ищеца работели още 3-4 дружества, не можело да се свържат от зрителите изявленията на ответника с ищеца. Ищецът оперирал на този пункт само 3 месеца, тоест нямало разпознаваемост на ищеца, която да го свърже с думите на ответника. Районният съд не бил приел, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, а че такива не било доказано да са претърпени от ищеца. Принципно извод, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди било вярно, защото те нямали вътрешен психически живот. Накърняването на доброто име и авторитета на юридическо лице имало имуществено измерение . Ищецът бил различен правен субект от органните му представители , ако ФЛ, участващо в тях било претърпяло вреди то разполагало със самостоятелен иск за обезщетение на същите. Засягане на търговската репутация при така предявен иск не надхвърлял 10% от размера на претенцията. Ищецът признавал, че търговската репутация е съществен актив, тоест че претендираните вреди са имуществени.

Районният съд обсъдил всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните. Справката от НОИ сочела само за едно подадено уведомление за прекратяване на трудов договор и то по взаимно съгласие, правилно не били кредитирани показания на свидетеля в 3 обратния смисъл. С исковата молба се твърдели клеветнически изказвания, едва с въззивната жалба се сочело, че те са обидни. Твърденията на ищеца сочели че той възприема изявленията на ответника като коментар, а не твърдял факти. Ответникът като народен представител бил длъжен да участва в дебат по актуален въпрос от обществено значение. Споменаването в едно изречение на определен правен субект с лица със съмнителна репутация не било достатъчно, този субект да бъде опозорен. Отделно, Р.Ч. бил действителен собственик на „Интерпред Еврологистик“ през предходните 10 години, той бил известен с прозвището „Ами“. Вярно било, че управителят на ищеца бил служител на Интерпред Еврологистик" Събраните гласни доказателства установявали, че е била направена проверка и е имало проблем с документи на камион , че няма работещи камери в съответната зона Изразеното от ответника било загриженост за начина на осъществяване на контрола на пункта Проф. Х.Д. не се бил отрекъл от разкритото от него, че му бил предложен подкуп. Св. Х. потвърдил че му е предложен подкуп и е бил заплашван Ответникът не твърдял че предложението за подкуп идва от ищеца. Ответникът не бил твърдял, че договор за наем е сключен в 22:26ч. на 31.12., а и само по себе си това не било клеветническо твърдения или обидно Ответникът посочил че изразява лично мнение, оценявайки поведение като саботаж, доказателствата установили че тази оценка е правилна.

Доказателствата установили, че служители на БАБХ били подали сигнали, поради което и твърденията за същото били установени по делото.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 115104/07.06.2022г. уточнена с молба вх. № 179002/29.08.2022г. и молба №207004/04.10.2022г. по регистъра на СРС на „Евролаб 2011“ЕООД, ЕИК206684087 срещу К. Ж. Б., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.06.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, представляващо клеветнически твърдения и изрази в интервю, излъчено в ефира на Нова телевизия и публикувано на интернет страница https://nova.bg. на 29.05.2022г. Навел е твърдения, че на тази интернет-страница на 29.05.2022г. била публикувана статия , озаглавена „Б.: Бивш депутат е предлагал подкуп на шефа на БАБХ“, която била създадена на база на интервю, взето от ответника , в статията се съдържал видео-файл, възпроизвеждащ това интервю. В това интервю ответникът изрекъл неистини и клеветнически твърдения, с които се стремял да очерни доброто име на ищеца. Те били следните:

„ Една фирма, която се оказа, че през последните 10 години съответния фитосанитарен контрол се извършва не от държавата, а от една фирма и 4 се оказва, че тази фирма не е случайна. Като човек провери в търговския регистър и без да има достъп до други данни може да установи връзки с лица широко известни в публичното пространство“.

С това изявление ответникът вменявал на ищеца, че въпреки че ищецът не извършва фитосанитарен контрол, това се извършвало от служители на БАБХ.

Ищецът извършвал дейност на пункта от началото на 2022г., а не от 10 години.

Ищецът ползвал под наем помещения на пункта след проведен търг, а не както ответникът се опитвал да вмени, че фирмата не е случайна и е там без валидно правно основание.

„В търговския регистър ако се види, виждат се лица като „Т.“, „К.“, „Ами“ и т.н. лица, които в публичното пространство се свързват с дейности, които така да кажем граничат със закона или не са законни“.

Това изявление ответникът направил в отговор на въпрос на водещата да говори с имена и с какви връзки , с кого е открил. С отговора си ответникът вменявал на ищеца връзки с лица, което според него се занимават с нелегални дейности, но такива ищецът нямал, целяла се злепоставянето на ищеца и настройване на общественото мнение срещу него.