Определение № 3545 от 26.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3545 гр. София, 26.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110129812 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г., 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от становище с вх. на СРС № 231595/28.10.2022 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно освен ако 1 пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № . г. дисциплинарно наказание „забележка”.

Ищецът Р.. твърди, че заема длъжността „библиотекар“ при ответника, като на 11.02.2022 г. работодателят издал Заповед № 02 /съгласно уточнителна молба от 20.09.2022 г./, с която било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като незаконосъобразна поради това, че наказанието било наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както и поради липса на мотиви в заповедта. Отделно от това поддържа, че не била извършила никакво нарушение на трудовата дисциплина, установена от работодателя, още по-малко пък била нарушила т. 1 от заповед от 07.07.2021 г., във връзка с което били поискани писмени обяснения. Ето защо, моли съда да постанови решение за отмяна на наложеното наказание „забележка“ като незаконосъобразно, като се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът „Н.“ НЧ оспорва предявения иск, като твърди, че същият е недопустим поради това, че, на първо място, в исковата молба се твърдяло, че заповедта е от дата 01.02.2022 г., а едва с уточнителната молба се посочвало, че заповедта е от дата 11.02.2022 г.

Отделно от това работодателят твърди, че издадената от него Заповед № . г. не можела да произведе действие, тъй като не била връчвана на работника, поради което и дисциплинарното наказание не можело да се счита за наложено. Оттам за ищеца липсвало правен интерес от предявения иск. Предвид изложеното, моли за прекратяване на делото и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът намира предявения иск за допустим на този етап. Вярно е принципното съждение на ответника, че съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Съдът намира, че изброяването на начините на връчване в чл. 195, ал. 2 КТ не е изчерпателно, като 2 връчването на заповедта за дисциплинарно наказание може да се установява с всички допустими доказателства. От значение е единствено волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание да достигне до работника/служителя, като в случая най-късната дата, на която може да се приеме, че това е станало, е 20.09.2022 г., когато самата Заповед № 02 е представена по делото, т. е. и самият служител се е запознал с нейното съдържание.

Съдът намира за допустимо и уточнението на датата на издаване на заповедта, направено с молба от 20.09.2022 г., доколкото работодателят не твърди да е издавал друга заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Р.. от дата 01.02.2022 г., която да е предмет на иска, а и уточнението, направено от ищеца с молба от 20.09.2022 г., е в изпълнение указанията на съда, поради което е напълно допустимо.

По доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните.

Характерът на търсената с този конститутивен иск защита, а именно: признаване незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „забележка“ изисква установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание, както и спазване на формалната процедура за това в т. ч. и изискване за спазване на срока по чл. 194 КТ, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, като установи и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.

СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства ищцата да е извършила вмененото ѝ дисциплинарно нарушение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществуващо между страните трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заема длъжността „библиотекар“, както и че работодателят е издал Заповед № . г., с която е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на Р.., която не е отменена.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3