Определение № 25261 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25261 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512776 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Л. Е. Д. срещу определение № 39837/25.09.2025 г. по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 22610/13.12.2024 г., постановено по делото, като са намалени присъдените в полза на ответника Л.

Е. Д. – М. разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 750 лв. на сумата в размер на 285 лв. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса, както и обстоятелството, че освен явяване в открито съдебно заседание, процесуалното представителство на ответницата се е изразявало и в изготвяне на отговор на исковата молба.

Твърди, че възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение не е направено в рамките на първоинстанционното производство, а едва с молбата по чл. 248 ГПК. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, 1 становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Е. Д. – М., Д.Х.П., Д.Д.П. и Е.Д.П., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

С решение № 22610/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, са уважени частично предявените искове срещу Д.Х.П., Д.Д.П. и Е.Д.П., а по отношение на ответницата Л. Е. Д. – М. производството по делото е прекратено на основание чл. 126 ГПК, като „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Л. Е. Д. – М. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 750 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение № 39837/25.09.2025 г. по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 22610/13.12.2024 г., постановено по делото, като са намалени присъдените в полза на ответницата Л. Е. Д. – М. разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 750 лв. на сумата в размер на 285 лв.

За да уважи частично молбата по чл. 248 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените в полза на ответницата Л. Е. Д. – М. разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност, наличието на кумулативно съединяване на искове, извършените процесуални действия и приключването на делото само в едно открито съдебно заседание, както и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г. на СЕС, че държавите – членки следва да гарантират възстановяването единствено на „разумни и пропорционални“ съдебни 2 разноски, адвокатското възнаграждение в размер на 750 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до сумата от 285 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Съображенията за това са следните:

С оглед обема на извършените от процесуалния представител на ответницата процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на исковата молба и участие в едно открито съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на СТЕ, и липсата на фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че адекватният и съответстващ на пазарните условия размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата е в размера, определен от първоинстанционния съд, именно – сумата от 285 лв.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е заявено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК и е било преклудирано. Видно от т. 5 от „особените искания“ към исковата молба възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е било релевирано още с исковата молба, като с решението първоинстанционният съд не се е произнесъл по това възражение.

Предвид изложеното по – горе, частната жалба от Л. Е. Д. срещу определение № 39837/25.09.2025 г. по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от Л. Е. Д. срещу определение № 39837/25.09.2025 г. по гр. д. № 49934/22 г. по описа на СРС, 141 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4