Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 572 от 26.09.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 357/2023
Вид
Определение № 572
Подписан
26.09.2023
В сила
26.09.2023
Състав
Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.2, ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.2, ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Габрово, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500357 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ" ООД срещу разпореждане №1675/03.08.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 1177/2023г. на РС – Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че са неправилни изводите на съда относно неспазването на разпоредбата на чл. 184 от ГПК, тъй като в случая не се касаело за електронен документ, изпратен до съда на хартиен носител, а за изпратен в оригинал електронен документ, заедно с лог файловете, удостоверяващи всяко едно действие извършено от клиента, включително информация за устройството, от което е извършено и IP адреса.

Дейността на деловодствата на съда по разпечатване на изпратените електронни документи и липсата на заверка от деловодител не следва да води до неблагоприятни последствия за страната, изпратила документите си електронно.

В жалбата се сочи още, че електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор, е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.

1

13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени доказателства в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.

От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на клиента на лична карта за установяване на самоличността му. Заемната сума е изплатена на длъжника по договора за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора.

Съгласно чл.2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 па Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ).

Съгласно чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, 2 адрес, телефон, електронна поща) следвало да се приеме, че те носят неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В чл.20, ал.2 ОУ е посочено, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за потребителски кредит. По силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните са постигнали съгласие, по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните съобщения на саморъчен подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесния договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя. Доколкото електронният документ е приравнен на хартиения, както и обстоятелството, че процесният договор е създаден на друг траен носител - информационни системи на кредитора, то следва да се приеме, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК.

Предвид горното, съдът нямал основание да отхвърли заявлението изцяло, а следвало да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК, както и за присъждане на разноски представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възтнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява, че РС - Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 500.00 лева - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 10.57 лева. - възнаградителна лихва за периода 07.06.2022г.-26.06.2022г., сумата от 79.63 лева -договорна неустойка за периода 07.06.2022г.-26.06.2022г., сумата от 65.00 лева - законна лихва за забава дължима и неплатена за периода от 01.08.2022г. – 3

01.07.2023г.; сумата 43.08 лева неустойка за забава за периода 25.08.2022г. до изплащане на задължението, сумата 135.00 лева - разходи за събиране на вземането поради забава .

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК като е приел, че съгласно изложеното в т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят обосновава дължимостта на претендираните суми с възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ. Към заявлението е представен на хартиен носител договорът, на който се позовава заявителят, като липсва заверка на страната, която го представя по реда на чл. 184 ал.1 пр. 1-во от ГПК. Като е приел, че несъответствието с това изискване не съставлява нередовност на заявлението по смисъла на чл. 127 и 128 от ГПК, заповедният съд е отхвърлил изцяло депозираното заявление като е дал указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл. 415 ал.1 т.3 от ГПК.

Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното :

Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т. З ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Видно от приложения към заявлението лог файл процесния договор за паричен заем е сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени между страните волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора.

В случая, за да отхвърли изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК съдът е приел, че е налице потребителски договор за кредит сключен от разстояние, но не е изпълнено изискването същият, заедно с приложенията, да бъде представен в заверен препис заедно със заявлението. Прието е, че доколкото в 4 случая договорът представлява електронен документ, същият следва да бъде представен на хартиен носител със заверка относно верността му с оригинала.

Тъй като безспорно е налице сключен между страните договор, по който заявителят претендира дължими му се суми, въззивният съд следва да се произнесе по претенцията, като служебно извърши преценка относно наличието на клаузи, нарушаващи добрите нрави и закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 500.00 лева, с фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,46%. Дължимата по кредита сума е платима еднократно и е в размер на 510.57 лева. Предвидено е заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 110.43 лева.

Дължимата вноска с такса за експресно разглеждане е в размер на 621 лева като нея е договорена отстъпка в размер на 30.80 лева. Крайната дължима сума е в размер на 590.20 лева, с падеж на задължението на 26.06.2022г.

С депозираното заявление кредиторът претендира освен главницата по кредита също и неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения - съгласно чл.6.2 от договора и чл.37 ал.3 и ал.4 от ОУ. Размерът на това задължение е определен на 110.43 лева. В договора задължение за представяне на обезпечение не е предвидено. Видно от приложения договор за паричен заем Кредирект № 688614/07.06.2022г. сумата от 110.43 лева представлява такса за експресно разглеждане, дължима на осн. чл. 3.10 от Договора.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимата сума, като е направил плащане по кредита в размер на 20 лева.

Освен това във връзка с лоялната програма на дружеството на длъжника е направена отстъпка в размер на 30.80 лева, която е приспадната от размера на дължимата компенсаторна неустойка.

Поради неизпълнението от страна на кредитополучателя върху чистия размер на главницата била начислена и законна лихва за забава в размер на 69.96 лева, начислена била и неустойка за забава от 59.02 лева съгласно чл.4 от договора и чл.3 от Тарифата за таксите, в размер на 10% от остатъка на дълга, изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била начислена на 25.08.2022г., като размера на общото задължение към този момент бил 590.20 лева.

5

Към задълженията на длъжника били начислени и разходи за събиране на вземането поради забава съобразно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш" ООД в размер на 135 лв.

При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора, противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, се установи следното :

В договора са въведени неравноправни клаузи, свързани със заплащане на такса за експресно разглеждане и на разходи за събиране на вземането поради забава. Разглеждането на заявлението за отпускане на кредит е необходимо присъща дейност свързана с усвояване на кредита, а действията по събирането му – такива по управление на кредита, поради което събирането на такса за извършването им е в противоречие със забраната на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това съгласно чл.10 а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието на събираните такси следва да бъде ясно и точно определен в договора за потребителски кредит, а в процесния договор клауза свързана със задължение за заплащане на разходите за събиране на кредита поради просрочие не се съдържа. В заявлението липсва и конкретизация за какви действия са начислени отнапред определените разходи за събиране и дали такива реално са извършени.