Решение № 4382 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20241100509277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №89 059/13.08.2024г. по описа на СГС от длъжника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу разпореждане от 06.08.2024 г., с което е отказано намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по изп. дело № 20248380403547.

Жалбоподателят - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа, че единственото извършено процесуално действие от пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, поради което моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до 200 лв. Заявява, че банката е сигурен платец, както и че е заплатил дължимите по изпълнителното дело суми, веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди, че липсват доказателства за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление, като намали размера на 1 адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и съответно в частта относно определената и начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски в настоящото производство.

Взискателят – В.Д.И. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което е изложено становище за неоснователност на частната жалба. Претендира направените по делото разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело № 20248380403547 е образувано на 26.07.2024г. по писмена молба с вх. № 31 763 на В.Д.И., в качеството й на взискател, чрез пълномощника адв. М.Б. срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 12.07.2024 г. по гр. д. № 724/2023г. по описа на районен съд - Русе, за заплащане на сумата от 6 802.01 лева, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. по договор за банков кредит № 521/ИН/22.11.2006г., заедно със законната лихва, считано от 01.02.2023г. до окончателното изплащане на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, както и сумата от 1 522.08 лева разноски по делото и 700 лева разноски пред въззивната инстанция. С молбата за образуване е представен договор за правна защита и съдействие /л. 3 от изпълнителното дело/, съгласно който страните са договорили възнаграждение в размер на 500 лева – платени в брой.

На 26.07.2024 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 11 981.41 лв., от които главница в размер на 6 802.01 лв., със законна лихва в размер на 1 361.55 лв. за периода 01.02.2023г. до 26.07.2024г., неолихваема сума за разноски пред първа инстанция в размер на 1 522.08 лева, неолихвяема сума за разноски за въззивна инстанция в размер на 700 лева, неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство 500 лева, неолихвяема сума за авансови такси по т.1, т.5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лева, както и дължима сума по т. 26 в размер на 1 047.77 лева. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 2 длъжника на 26.07.2024г.

На 29.07.2024 г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, като съответно се намали и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 29.07.2024г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер на 11 989.69 лева. /стр. 18 от изпълнителното дело/ С обжалваното разпореждане от 06.08.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на размера на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение.

Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 07.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях.

За пълнота на акта, следва да бъде посочено, че в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил изцяло дължимата по изпълнителното дело сума.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно изпълнение е: 10 385, 64 лв. – съгласно представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 10 585, 64 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧСИ таксата е 855, 14 лв. без ДДС или 1 026, 17 лв. с ДДС. С оглед на така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и следва да бъде намален определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1 047,77 лв. на 1 026,17 лв.

Относно направените разноски за настоящото производство Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

4

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление /наименовано разпореждане/ за разноски от 06.08.2024г. постановено по изп. дело №20248380403547, с което е отказано по искане на длъжника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да бъдат редуцирани определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.

№ 43 942/26.07.2024г. по изпълнително дело №20248380403547 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лв. на 200 лв. и таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ от 1 047,77 лв. на 1 026,17 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5