Решение № 7798 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7798 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100508019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 381/09.01.2023 г. на СРС, 138 с-в по гр. Д. № 29898/22 г. е признато за установено, на основание чл.422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. че съществува вземане на Х. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

**** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. Ястребец“ № 23Б, за сумата от 12, 83 лева, подлежащана връщане като получена без основание, което вземане е било предмет на заповед на изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 14265 по описа на 2022 г. на СРС, 25 състав. Ответното дружество е осъдено за разноски в исковото и заповедното производство.

Въззивната жалба е подадена от „Топлофикация“ ЕАД. В нея се излагат твърдения, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че ищецът е собственик на процесния имот и потребител на предлаганите от „Топлофикация София“ ЕАД услуги. Поради това ищецът е потребител на топлинна енергия и съществува валидно облигационното отношение. Поради изложените мотиви ответното дружество 1 не дължи процесната сума.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Излага, че твърдението на ищеца за наличие на облигационно отношение между страните в съдебното производство е неоснователно, тъй като наличието/липсата на облигационна връзка е било извън предмета на спора.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът намира следното:

На 18.03.2022 г. ищецът Х. Д. Д. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 12,83 лева, недължимо платени с разписка №0400015208359400 от 16.03.2022 г. С разпореждане № 36818 от 26.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.

№ 14265/2022 г. 25-и състав е уважено искането, за което е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД са депозирали възражение и поради което ищецът е предявил иск относно вземането си в размер на 12,83 лева.

С влязло в сила решение №172892 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д.

№ 70184/2018 г. по описа на СРС, 29-и състав, е признато за установено, че ищецът не дължи процесната сума за доставена топлинна енергия за имот с клиентски номер 326921.

От доказателставата по делото е видно, че процесната сума, предсталвяваща плащане по фактура № 553631127/ м.12.2006 г., която е включена в процесната сума в производвтото по гр.д. № 70184/2018 г., в което е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът Х. Д. не дължи процесната сума от 12,83 лева на ответника „Топлофикация София“. ЕАД, поради липса на доказателства, че ищецът в настоящото производство има качесттото „потребител“ на топлинна енергия.

По отношение правилността на решението настоящият въззивен състав намира следното:

2

За да се изпълни фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се изисква да бъде налице предаване, съответно получаване на нещо без основание т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имущество на едно лице в имуществото на друго – съгласно т. 1 ППВС 1/1979 г.

Предмет на делото е въпросът дали е било налице основание за получаване от страна на ответника на сумата от 12,83 лева. Неоснователно е възражението въведено с въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с което се оспорва липсата на валидно облигационно отношение. Въпросът за наличието на облигационна връзка не е предмет на спор по делото.

С оглед гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно. Въззивният състав се солидализира с изводите на СРС и препраща към тях на основание чл. 272 катоне намира за необходимо да ги преповтаря изцяло.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Като съобрази предмета на спора и размера на иска, съдът намира, че в полза на адв. Илчев следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева за подаване на отговор на въззивната жалба на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 381/09.01.2023г., постановено по гр.дело № 29898/2023г. по описа на СРС, 25-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД за сумата в размер на 100 лева, представляващо адвокатско възнаграждение на адв. Николай Илчев.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4