Определение № 214 от 30.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20242000500028 по описа за 2024 година

С решение № 58 от 19.03.2024 г. по настоящото дело съдът е отменил обжалваното решение № 261 от 21.11.2023 г. по гр.д. № 256/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, след което е отхвърлил исковете на Т. Г. В. от гр.

Сливен против ЗД “Б. и.” АД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 150 000 лв. в резултат на смъртта на брат й В. Г. В. вследствие ПТП от 19.03.2022 г., причинено виновно от Т. Г. Г., заедно със законната лихва от 05.04.2023 г. до пълното изплащане. С решението е осъдена Т. Г. В. да заплати на ЗД “Б. и.” АД сумата 5640 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 6640 лв. – разноски за въззивното производство.

Въззивникът ЗД “Б. и.” АД е подал частна жалба против решението в частта му за разноските. Застрахователят поддържа, че съдът не е съобразил произнасянето си по разноските с разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС относно определянето на възнаграждението при предявен частичен иск. Определеното и изплатено възнаграждение не било прекомерно с оглед размера, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Поискал е присъждане на разноските в пълен размер – 12 840 лв. с вкл. ДДС.

С разпореждане № 250 от 09.04.2024 г. съдът, след като е приел, че изявлението на страната, макар и озаглавено “частна жалба” и адресирано до ВКС, по същество представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, е разпоредил препис от частната жалба да се изпрати на въззиваемата Т. В.. Указано е на страната, че съдът ще разгледа тази жалба като искане за изменение на решението на осн. чл. 248 ГПК. Указано е правото на страната да представи отговор по искането.

Отговор не е постъпил.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

1

Искането е неоснователно.

За да прецени, че платеното за първата инстанция от ответниказастраховател адвокатско възнаграждение следва да се намали поради прекомерност до приетия размер от 5640 лв., съдът съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и актуалната практика на ВКС: определение № 50015 от 16.02.2024 по т. д. N 1908/2022 г. на ВКС, ТК, Първо ТО и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. N 1990/2023 г. на ВКС, ТК, Второ ТО.

С решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

При наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, 1 ДФЕС определените с Наредба № 1 от 09.01.2004 г. на ВАдвС минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, когато на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали. В съответствие с това разбиране и при съобразяване ниската фактическа и правна сложност на конкретното дело съдът е преценил, че хонорар в размер на 12 840 лв. с вкл. ДДС за първата инстанция е прекомерен, а за да определи в каква степен следва да се намали хонорара, е взел под внимание характера на разгледания правен спор, обема на извършената работа по защитата на ответника, размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, служещи за необвързващ съда ориентир, както и платения от застрахователя адвокатски хонорар за въззивната инстанция, чийто размер не се оспорва от ищцата.

Не са налице основания в производството по чл. 248 ГПК съдът да 2 преразгледа така формираната позиция. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ЗД “Б. и.” АД (частна жалба с рег. № 3546 от 04.04.2024 г.) за изменение на решение № 58 от 19.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 28/2024 г. по описа на БАС, в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3