Решение № 1506 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20243110203007 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Д. М. НП № 22-0460-000994 от 16.11.22г. на Началника група ОДМВР-Варна, Пето РУ „Зл.пясъци“, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП му е наложено наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е в наложена глоба в размер на 10 лв.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна , при наличие на представителна власт, и е приета от съда за разглеждане.

В Жалбата въззивната страна твърди допуснато съществено процесуално нарушение и оспорва фактическата обстановка. Прави искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично. Представлява се от адв. Г., който пледира за отмяна на НП. От доказателствата се установило, че въззивникът не отказал проверка с техническо средство. Следвало да се приемат констатациите на съда при първото разглеждане на делото относно допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Редовно упълномощената ю.к. Л. изразява становище за потвърждаване на НП 1 в писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Служителите на порицията имали информация , че въззивникът В.М. управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Поради това на 22.09.22г. около 19.00ч. по ул. 30 в посока кк“Св.св. К.и Елена“ въззивникът В. М. бил спрян за проверка докато управлявал л.а. БМВ с рег. № В 1598 ТМ.

Служители на пето РУ при ОД на МВР – Варна проверени документите му, като същият не представил контролен талон към свидетелството за управление. Била му извършена и проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. Когато обаче Ц. поискал да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, В. М. отказал. Вземането на проба се състояло в изземване на материал от устата на водача, за което имало специално предназначени тампони. Именно поради категоричния отказ на въззивника М., св. Ц. изобщо не разпечатал тампоните. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, но той не отишъл , видно от справка на ВМА МБАЛ –Варна.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства –материалите по АНП , вкл. справка от ВМА, талон за изследване, заповед за компетентност и др., както и от показанията на св.Ц., които са логични, добросъвестни и непротиворечиви, поради което са кредитирани от съда изцяло.Показанията на св.Г., дадени пред настоящия състав на съда противоречат на показанията му, дадени пред друг състав на съда, в частта им относно отказа на въззивника М. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Констатирайки това противоречие, на осн. чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, съдът прочете показанията на св. Г., дадени в хода на АНД № 3078/23г. на 16.04.24г. След прочитането им св. Г. заяви, че потвърждава именно тези показания. Това е и логично с оглед обстоятелството, че те са дадени по-скоро след събитието, за което свидетелства, както и с оглед казаното от него в с.з. на 11.12.24 г.М“отдавна беше, но не си спомням дали са му давали тампони за проба… аз бях в колата отзад и не мога да знам…“. Поради това съдът прие да кредитира показанията на св. Г., дадени пред друг състав на съда на 16.04.24г.

Предвид горното, съдът не споделя становището на защитата, че не следва да се кредитират показанията на св. Ц. и че описаната в АУАН фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Изложената фактическа обстановка обосновава заключението, че като е отказал извършването на проверка с техническо средство за наличие на 2 наркотични вещества, В.М. е извършил нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.

Именно за това е наказан въззивникът и съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.

Нормата на чл. 174 ал.3 възвежда в административно нарушение специален случай на осуетяването на проверка. В тази норма на практика се описват две проверки –едната за употреба наркотични вещества, другата - за употреба на алкохол. Поради това съдът намира, че осуетяването на която и да е проверка – било то за алкохол или за наркотични вещества, осъществява състава нарушението.

Противоречивата съдебна практика по този въпрос е преодоляна с Тълкувателно решение № 13/20.12.21г. по ТД № 1/21г на ОС на съдиите от I и II колегия на ВАС, според което „Отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания“

Предвид горното, независимо, че не е отказал проверка за алкохол, като е отказал проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, въззивникът В. М. е осъществил състава на нарушението по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП

Съгласно изричната повеля на чл.189з от ЗДвП, за нарушения по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН.

Нарушението не е и малозначително по см.чл. 9 ал.2 от НК, тъй като е налице обществена опасност на деянието и тази обществена опасност не е явно незначителна. Случаят не се отличава от обикновените случаи от този род.

Безспорно е установено, че водачът не е представил талона към СУМПС, макар че е бил длъжен, поради което съдът намира, че е съществен и съставът на нарушението по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е обявено за наказуемо по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

При провеждане на АНП са нарушени процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове. Нарушенията са описани пълно и точно от фактическа страна, като са посочени всички правно значими факти. Нарушенията са описани и от фактическа страна, като са посочени всички съставомерни признаци и съответната на тях правна квалификация.

Съдът не споделя становището, че не става ясно за какво е наказано лицето по т., от НП. Фактите безспорно описват отказ да бъде извършена проверка с техническо средство. За това именно е и образувано административнонаказателното производство, чието начало се поставя н АУАН. След съставянето му възниква и другото обстоятелство, а именно това, че М. не се явил в здравното заведение за медицинско изследване. Това обстоятелство е относимо към предмета на проверката и за пълнота е 3 описано в НП, като това не ограничава правото на защита. Става ясно за какво е наказано лицето, като диспозитивната част на НП съответства на обстоятелствената. Съответна на тях е и направената правна квалификация по чл. 174 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, която се отнася именно до осуетяване на проверката с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

АНО е наложил наказанията в размера, императивно посочен от закона, поради което не са налице основания те да се считат за несъразмерно тежки на извършеното.

Предвид изложеното, НП следва да бъде потвърдено, а искането на въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза следва да бъде оставено без уважение.

В полза на ОД на МВР-Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева.

С оглед горното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0460000994 от 16.11.22г. на Началника група ОДМВР-Варна, Пето РУ „Зл.пясъци“, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП на В. М. е наложено наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е в наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4