Определение № 698 от 03.11.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 03.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20263100601869 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на глава ХХII от НПК вр. чл. 396 от ГПК.

С Определение № 1756/28.10.2026 г., постановено по НОХД № 3160/2026 г. на ВРС, 4-ти състав, е оставена без уважение молба на адв. Р. Ш., повереник на И. Х. М. - пострадал по НОХД 3160/2026г. по описа на РСВарна, за допускане на обезпечение на предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес.

Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила частна жалба, ведно с допълнение към същата, от И. Х. М., чрез адв. Р. Ш. от АК Варна, с която се иска отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Изложени са доводи, че ВРС неправилно се е позовал на чл. 72, ал. 1 от НК, която е неприложима в процесния случай. Наведени са също твърдения, че районният съд не е обсъдил предпоставките за допускане на обезпечението, като крайният извод, че молбата е неясна и неопределена поради липса на индивидуализация и конкретизация на обезпечителните мерки, е незаконосъобразен.

Варненският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по НОХД 3160/2026г. по описа на

Районен съд - Варна е образувано по обвинителен акт срещу В. Ж. Ж. за това, че на 29.06.2025г. в гр. Варна причинил телесна повреда на повече от едно лице, като на И. Х. М. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна и лява лъчева кости в горна трета, обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по – малък от 2 до 3 месеца, а на А. А.В. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на долната устна, травматичен оток в същата област и кръвонасядания по дясната буза, които травматични увреждания в своята съвкупност са 1 обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. Чл. 129, ал. 1 от НК.

По делото в качеството на частен обвинител и гр. ищец е конституирана И. Х. М. и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 12 000 евро, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1 от НК.

На 27.10.2026 г. от страна на И. М. е депозирана молба за допускане на обезпечение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск спрямо подс. В. Ж. Ж., като е отправено искане да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху банкови сметки, запор върху трудовото възнаграждение, запор върху притежаваните МПС на подс. В. Ж. Ж.. Молбата е оставена без уважение от първостепенния съд.

Като прецени изложеното и всички останали материали по делото, настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, поради следното:

Според константната съдебна практика, по искане на прокурора или пострадалия за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата и за обезпечаване на бъдещ или предявен граждански иск в наказателното производство се произнася съответния първоинстанционен съд по реда и правилата на чл. 72 и чл. 73 от НПК вр. чл. 389-403 от ГПК.

Поради горното, въззивният съд намира наведените в жалбата възражения за реда, по който е разгледана молбата, за неоснователни.

На следващо място, неоснователни са възраженията и относно предпоставките за допускане на обезпечението. Безспорно е установено, че молителката И. М. има качеството на пострадало лице, респективно на граждански ищец, от престъпление по чл. 131, ал.1 от НК, съгласно внесеният срещу подс. В. Ж. обвинителен акт.

За да допусне обезпечение, съдът, ръководейки се от разпоредбите на чл.

389-403 от ГПК /по препращане от чл. 72, ал. 1 и чл. 73 от НПК/, както и от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК, следва да прецени дали същият е вероятно основателен, както и дали обезпечителната мярка е подходяща и оправдана с оглед обезпечителната нужда. Вероятната основателност се преценява с оглед твърденията в молбата и представените към нея писмени доказателства. В молбата следва да се посочи вида на исканата обезпечителна мярка, както и да се конкретизира имуществото в достатъчна степен, за да е налице яснота дали обезпечителната мярка е оправдана и подходяща. Съдът следва да прецени и съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.

В настоящия случай, исканите обезпечителни мерки са неясни, доколкото от молителката не са посочени конкретни недвижими имоти, банкови сметки, месторабота и притежаваните МПС, върху които се иска налагане на запор и възбрана.

2

Липсата на доказателства в тази насока препятства извършването на дължимата от съда проверка относно адекватността на исканите обезпечителни мерки спрямо имущественото положение на подсъдимия, а именно – надхвърлят ли несеквестируемия минимум, който подлежи на принудително изпълнение, респективно дали няма да се допусне свръхобезпечение на задължението, чието обезпечение се търси и по този начин да се достигне до неоправдано засягане правата на подсъдимото лице.

В този смисъл, при липсата на достатъчна конкретизация в молбата съдът не може да направи извод за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение и подходящата обезпечителна мярка. В тази насока са и правните изводи в обжалваното определение, които напълно се споделят от въззивния съд.

Поради това, първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1756/28.10.2026 г., постановено по НОХД № 3160/2026 г. на Районен съд - Варна, 4-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3