Решение № 349 от 14.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Габрово, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210101747 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „ФИНАСИТИ” ЕАД /с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД/, с ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, бул.

„**********“ № 5 срещу Д. Н. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********, общ. Габрово, ул. ********* № 7.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че на 17.01.2020г. бил издаден от ответника Запис на заповед, с която било поето безусловно и неотменимо задължение на датата на падежа на записа на заповед - 17.04.2020г„ издателят да заплати на „ФИНАСИТИ” ЕАД /с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД/ с ЕИК 204695366 сумата от 9467,86 лева, като тази сума била платима без разноски и протест в брой в офиса на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД на законните представители на Дружеството или овластени от тях лица, или по банков път - по банкова сметка на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД. На основание чл. 468, ал. 1, т. 4 от Търговския закон записът на заповед бил платим на датата на падежа - 17.04.2020г.

На датата на падежа записът на заповед бил предявен за плащане на издателя Д. Н. И., ЕГН **********.

Процесният запис на заповед бил подписан във връзка с каузално правоотношение, а именно договор за финансов лизинг № 16003945/00002 от 17.01.2020 г.

До момента претендираната сума 3577,16 лева, представляваща част от общо 1 дължимата сума по записа на заповед, не била заплатена на "ФИНАСИТИ" ЕАД, поради която причина дружеството поискало от съда да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. Н. И.. ЕГН ********** за заплащане на сумата от 3577,16 лева, представляващи част от общата дължима сума по записа на заповед, както и законната лихва върху нея от датата на депозиране заявлението в съда до окончателното изплащане.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 3577,16 лева - главница, представляваща частично задължение от общото в размер на 9467,86 лева по Запис на заповед от 17.01.2020г. с падеж 17.04.2020г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението - 12.01.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 49/18.01.2021 г. по ч. гр. д. № 56/2021 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по исковото и заповедното производство, в това число юрисконсултско възнаграждание.

Б. От страна на ответника:

Особеният правоотношение. представител на ответника твърди, че има каузално

Ищецът следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване всички свои фактически и правни твърдения.

В хода по същество отправя искане за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация и доказателствена тежест:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. и чл. 535 – чл. 538 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже:

- наличието на запис на заповед с поемател ищеца и издател ответникът;

- редовност на записа на заповед от външна страна;

- каузална сделка, по която са налице задължения в размер на претендираната по записа на заповед сума;

- наличието на връзка между абстрактната сделка /записа на заповед/ и каузалната, по силата на която задължението на ответника в качеството на издател на записа на заповед да има обезпечителна функция относно задължението по каузалната 2 сделка;

- идентичност на дължимата по записа на заповед сума с присъдената по заповедното производство.

2. От фактическа и правна страна:

По делото е представен запис на заповед, издаден от ответника на 17.01.2020г., с която е поето безусловно и неотменимо задължение на датата на падежа на записа на заповед - 17.04.2020г. издателят да заплати на „ФИНАСИТИ” ЕАД /с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД/, с ЕИК 204695366 сумата от 9467,86 лева, платима без разноски и протест в брой на датата на падежа - 17.04.2020г. в офиса на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, на законните представители на Дружеството или овластени от тях лица, или по банков път - по банкова сметка на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД.

От страна на ищеца се признава, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, а именно договор за финансов лизинг № 16003945/00002 от 17.01.2020 г.

Съгласно чл. 3 ал. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора. Процесният договор е договор за финансов лизинг с право на изкупуване, който съдържа елемент на кредитиране, което увеличава разходите за придобиването на вещта от лизингополучателя с допълнителна цена, включена в лизинговите вноски и поради това за него важат разпоредбите на ЗЗП.

Видно от приобщения по настоящото дело Договор за финансов лизинг с № 16003945/00002 от 17.01.2020 г. /неоспорен от страните/ същият е сключен между ищеца, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството на линигополучател.

Предмет на договора е придобиването от лизингодателя на МПС марка и модел "Audi А4", рама WAUZZZ8Е45А400403 и предоставянето му на лизингополучателя за ползване с право на изкупуване, при задължение на лизингополучателя да заплаща главница и договорна лихва върху неизплатената стойност на актива съгласно погасителния план към договора.

Относно задълженията на ответника по посочения договор за лизинг е приобщена по настоящото дело справка за дължими суми по посочения договор за финансов лизинг /неоспорена от страните/, издадена от служител на ищцовото дружество. Видно от нея задълженията на ищеца по договора включват:

- задължения за вноски по договора за финансов лизинг /които са посочени в погасителния план/ в размер на 804,18 лева;

- задължения за застрахователна премия по застрахователна полица - 189,90 лева;

- неустойка за просрочена вноска с падеж 10.09.2020г. с 6 дни – 0,44 лева;

- неустойки в размер на 15% от доставната цена – 1020 лева;

- изчисляване на ДДС при прекратяване до 15.01.2021 г. – 794,64 лева;

- временно преустановяване ползването на актив по договор за финансов лизинг – 696,00 лева;

- транспортна услуга по договора за финансов лизинг – 72 лева.

3

Видно от издадената по ч. гр. д. № 56/2021 г. на РС Габрово Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 49/18.01.2021 г., с нея е присъдена главница в размер на 3577,16 лева.

Отразените в справката неустойки не представляват главница по договора.

Главница е частта от дължима сума без лихви, такси, неустойки и др. Отделно от посоченото клаузата за начисляване на неустойка в размер на 15% от доставната цена – 1020 лева е нищожна на осн. чл.33 ал.2 от ЗПК, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Нищожна на същото основание е и клаузата за присъждане на сумата 696,00 лева, отразена като временно преустановяване ползването на актив по договор за финансов лизинг, т.е. също форма на неустойка.

По причина разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК е нищожна и клаузата за изчисляване на ДДС при прекратяване до 15.01.2021 г. в размер на 794,64 лева – начисляването на ДДС е функция от приложение на закона за ДДС, а не на прекратяване на договора.

Не е посочено никакво основание за начисляване на транспортна услуга по договора за финансов лизинг – 72 лева. По посочената причина и по причина на това, че задължението за транспортна услуга също не представлява главница, тази сума не отразява задължение за главница, отразена в заповедта за изпълнение.

Като дължима главница може да бъде отнесено задължението за застрахователна премия по застрахователна полица в размер на 189,90 лева и задълженията за вноски по договора за финансов лизинг в размер на 804,18 лева, или общо в размер на 994,08 лева, до който размер следва да бъде уважен иска и отхвърлен за разликата над посочения размер до претендирания размер от 3577,16 лева.

3. Относно претенциите за присъждане на разноски:

Разноски се претендират само от страна на ищеца, както следва:

- за исковото производство: 300 лева възнаграждание за юрисконсулт /от какъвто е представляван ищецът/, 330 лева за особен преставител на ответника, 71,54 лева за държавна такса, или разноски за исковото производство в общ размер на 701,54 лева;

- направени в заповедното производство: държавна такса в размер на 71,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева , в общ размер на 121,54 лева, които са присъдени със заповедта.

Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 360 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, и цената на иска, следва да бъде определено възнаграждание в максималния размер от 300 лева, което се претендира от 4 ищеца.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по исковото производство 194,96 лева.

Съразмерно с признатата за дължима сума следва да бъдат присъдени разноските от заповедното производство, а именно в размер на 33,78 лева.