Решение № 193 от 16.12.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Харманли, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20245630200353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано е по жалба, подадена от Шукри С. Кмбер,ЕГН **********,от с.Тополово, чрез адв. В. Ч. срещу Наказателно постановление № 9/24 от 02.07.2024 г. на Директора на ОДБХ Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.70 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига, за извършено нарушение на чл.24 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.2 от същия закон, е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 000 лв.

В жалбата се развиват съображения за допуснати съществени нарушения при издаване на НП и АУАН, поради което се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. В.Ч..Последният поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, отново моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.

АНО се представлява от юрисконсулт Цв.Ч., която моли за потвърждение на атакуваното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:На 16.12.2023 г. от служители при ОБДХ Хасково, била извършена проверка в с.Тополово,общ.Маджарово в имот стопанисван от жалбоподателя,представляващ дворно място със сграда в груб строеж /зидана постройка/ обособена като месопреработвателно предприятие /транжорна/ с директна дистрибуция. При проверката на място се констатирало, че има разфасовано месо,подробно описано в АУАН,по вид и количество,както следва: Свинско месо 60.100 кг 16.900 кг сланина и разфасовано месо 43.200 кг.;Говеждо обезкостено месо 234 кг.;Говежди субпродукти 123,600 кг /глави 3 броя,черен дроб, бял дроб,бъбреци,сърца,шкембе,черва;Говежди кости 21,500 кг.;Колбаси /пастърма суджук/-10 кг.

На жалбоподателя било издадено Разпореждане за насочване на храни №23121603 от 16.12.2023г.;Разпореждане за забрана № 231216-02 от 16.12.2023г.На сградата били поставени лепенки ,указващи спирането на реализацията на храни от животински произход с общо тегло 449.200кг.

1

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и той е посочил,че има възражения.В последствие и в срок е подал възражение.

По делото са събрани писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: Акт за установяване на административно нарушение № 7-2024г.; Разпореждане за насочване на храни №231216-03 от 16.12.2023г.;Разпореждане за забрана № 231216-02 от 16.12.2023г.Констативен протокол №231218-01,изготвен и подписан от Д-р И. К.-гл.инспектор и К. Д.-инспектор в ОДВХ Хасково, с подробно описани констатации, който е неразделна част от съставения АУАН;Заповед №3507/14.12.2023г. на Директор ОДБХ-Хасково; Наказателно постановление № 9/02.07.2024г. и др.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на Наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу Наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното Наказателно постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37 ал.1 б.Б и на чл.47ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47 ал.1 б.А от ЗАНН от материално компетентни органи, видно само от изписаните Заповеди в посочените актове.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел по установяване на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН.

Въззивната инстанция обаче намира с оглед данните по делото, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на НП на такова основание. От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите не съдържат изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Констатираното от служителите на ОБДХ-Хасково, отдел "Контрол на храните" административно нарушение на чл.24 ал.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.2 от ЗУАВ не е надлежно индивидуализирано, като не са посочени дата и място на извършването му. Описано е нарушение от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната санкционна норма, въз основа на която не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не са посочени всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменени във вина на нарушителя.

При съставянето на акта са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите, които накърняват правото на защита на жалбоподателя. АУАН не съдържа всички необходими реквизити. Описаното в акта като нарушение е неясно и формално. На първо място следва да се отбележи, че в акта липсва посочена дата и място на извършване на нарушението, което представлява съществено и неотстранимо нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, т. е. липсват съществени реквизити на акта.

Посочената дата – 18.12.2023 г. е датата на извършване на проверката от служителите на ОДБХ-Хасково, но не и дата на извършване на самото нарушение, като се има предвид и че не е ясно какво е то. Липсата на посочена дата на нарушението прави невъзможна и проверката по чл.34 от ЗАНН.

Отделно от това в АУАН е изписана и дата на издаване 09.12.2024г.,която към момента на подаване на жалбата и разглеждане на делото не е настъпила.Съда,счита,че това не е техническа грешка ,а съществено нарушение.

На второ място в обстоятелствената част на АУАН е описано нарушение 2 неизпълнение на Разпореждане за насочване на храни №231216-03 от 16.12.2023г. На така описаното нарушение актосъставителят е дал правна квалификация по чл. чл.24 ал.1 във вр.с чл.25 ал. 1 т.2 от същия закон,във вр. с чл.138 параграф 2 ,буква „Г“ и „Ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017, като същата е неправилна и непрецизна, тъй като не съответства на отразеното деяние, категоризирано като административно нарушение. Същите грешки са преповторени и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, т. е. няма дата на извършване на деянието, а описаното нарушение не съответства на дадената му правна квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл.63 д от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски При отмяна на обжалван административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя ,следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие (л. 57), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.Представен е и втори договор за правна услуга (л. 66), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.Същия е представен в заседание на 14.10.2024г.,което е трето поред с.з. по делото.Съда намира за справедливо да присъди адвокаткси хонорар в размер на 1 000лв с оглед фактическатна и правната сложност на делото и съгласно чл.8 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да се понесат от ОДБХ –Хасково– арг. от параграф 1 т-6 от ДР на АПК вр. с чл.12 ал.5 от Устройствен правилник на БАБХ.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9/24 от 02.07.2024 г. на Директора на ОДБХ Хасково, с което на жалбоподателя Шукри С. Кмбер,ЕГН **********,от с.Тополово на основание чл.70 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига за извършено нарушение на чл.24 ал.1 във вр.с чл.25 ал. 1 т.2 от същия закон,във вр. с чл.138 параграф 2 ,буква „Г“ и „Ж“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017, е наложено наказание "Глоба" в размер на 1(000 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Хасково ДА ЗАПЛАТИ на Шукри С. Кмбер,ЕГН **********,от с.Тополово,сумата от 1000, 00 (хиляда) лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

3