Решение № 322 от 28.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Теодора Стамболова

Милена Панева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200860 по описа за 2022 година

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите М. Ц. и И. Й. срещу решение № 460001 от 11.08.2022 г. по ВНОХД № 300/2020 г. на Апелативния специализиран наказателен съд.

Според адвокатите Т. Д. и И. Д. (за подс. Ц.) решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели в развитие до неправилно прилагане на материалния закон. Настояват, че то е лишено от мотиви, а доколкото такива има – те са фрагментарни, нелогични, вътрешно противоречиви и фактологично необосновани, базирани на тенденциозно и едностранчиво обсъждане на гласни доказателства и при пълно игнориране на писмени такива, както и на приети по делото експертни заключения, а така също и на тезите и възраженията на подс. Ц. и на защитниците му. Излагат подробни съображения в тази насока. Отправят искане за отмяна на оспорения съдебен акт в частта, с която е потвърдено осъждането на Ц. по чл. 255 НК и за оневиняването на този подсъдим по това обвинение или за връщане на делото за повторното му въззивно разглеждане.

Адвокатите К. и Д. (за подс. Й.) са основали жалбата си на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Претенцията за допуснато нарушение на материалния закон са обосновали с факта на поставените решения № 503 от 21.12.2017 г. на Административен съд – Велико Търново и № 13352 от 01.11.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2994/2018 г., с които е прието, че дейността на „И.“ ЕООД е съответна на данъчното законодателство. Претендират и допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК поради неправилен и едностранчив анализ на доказателствата, подценяване и игнориране на едни доказателства и фаворизиране на други.

Обстойно са обосновали тезата си. Според жалбата допусната е и явна несправедливост на наложеното от първата инстанция и утвърдено от въззивния съд наказание на подс. Й., като липсва справедлива преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства. С жалбата е направено искане за отмяна на решението в частта, с която е потвърдено осъждането на Й. по чл. 255 НК и за оневиняването на този подсъдим по 1 същото обвинение. В алтернатива на това искане е предложено връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за намаляване на наложеното на И. Й. наказание с прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК.

В съдебното заседание пред настоящия състав всеки от защитниците поддържа съответната жалба, изложените в нея съображения и направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила, като изразява становище, че то документира извършен от въззивния съд внимателен анализ на събраните по делото многобройни доказателства и експертни заключения, съдържа и отговор на направените от страните възражения. Спорна счита единствено справедливостта на наложените наказания, като предлага те да бъдат смекчени и да бъде приложен института на условното осъждане.

Всеки от подсъдимите Ц. и Й. заявява солидарност с казаното от своите защитници.

В последната си дума и двамата молят за пълно оневиняване, а подс. Ц. отправя алтернативна молба – за намаляване на срока на наложеното му наказание.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда от 17.01.2020 г. по НОХД № 2595/2017 г. състав на Специализирания наказателен съд е признал подсъдимия М. Б. Ц. за виновен в това, че за периода от 09.08.2013 г. до 11.07.2014 г. в гр. Л., със седем деяния (конкретно описани в присъдата), извършени при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач с И.

М. Й. (последният като извършител) умишлено улеснил Й. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо в размер на 91 867,31 лв. дължим от „И.“ ЕООД данък добавена стойност, като при воденето на счетоводството да състави документи с невярно съдържание – отчетни регистри (дневници за покупки на „И.“ ЕООД) и да потвърди неистина в декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и по чл. 116, ал. 1 ППЗДДС и така да приспадне неследващ се данъчен кредит за „И.“ ЕООД, поради което и на осн. чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл.

54 НК му е наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и конфискация на ½-ра идеална част от моторно превозно средство с рег. № ***.

С тази присъда М. Ц. е признат за невиновен в това в периода от началото на м. юли 2013 г. до 11.07.2014 г. в с. Ъ., обл. Л. да се е сговорил с И. М. Й. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 255 НК, чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 6 НПК.

Със същата присъда вторият подсъдим по делото – И. М. Й. е признат за виновен в това, че за периода от 09.08.2013 г. до 11.07.2014 г. в гр. Л. със седем деяния, извършени при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с М. Б. Ц.

(последният като помагач) избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо в размер на 91 867,31 лв. дължим от „И.“ ЕООД данък добавена стойност, като при воденето на счетоводството съставил документи с невярно съдържание – отчетни регистри (дневници за покупки на „И.“ ЕООД) и потвърдил неистина в декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и по чл. 116, ал. 1 ППЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на осн. чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и конфискация на ½-ра идеална част от товарен автомобил с рег. № *** и ½-ра идеална част от недвижим имот, кадастр. № 470, УПИ (парцел) 1, кв. 36 – 82, находящ се в с. Б., общ. Л., ул. „П.“ № ***.

Подс. Й. е признат за невиновен в това в периода от началото на м. юли 2013 г. до 11.07.2014 г. в с. Ъ., обл. Л. да се е сговорил с М. Ц. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно 2 престъпления по чл. 255 НК, чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 6 НПК.

С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото и с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена изцяло, като в тежест на всеки от подсъдимите е възложено заплащането на допълнително направените при въззивното разглеждане на делото разноски.

Касационните жалби срещу този акт са основателни, макар и не по всички, изложени в тях съображения.

Преди всичко, във връзка с направените искания за пълно оневиняване на всеки от двамата подсъдими, настоящият състав ще припомни, че касационният контрол, е ориентиран към процесуалната и материално-правната законосъобразност на оспорения съдебен акт. Тази негова особеност изключва възможността за упражняващият го съд да установява нови фактически положения, било то в рамките на събраните от предходните инстанции доказателства или чрез собствена активност по попълване на празноти и изясняване на неясноти и противоречия в доказателствата. Основните въпроси по делото е възможно да се пререшат от касационния съд единствено и само в рамките на приетата от предходните съдилища фактология. Изключение в това отношение прави хипотезата на чл.

354, ал. 5 НПК, която в случая не е налице. Ето защо ВКС би могъл да оправдае подсъдимия/те само, ако приетата от предходните инстанции фактология не сочи деянието да е извършено, или да е извършено от подсъдимия, или ако не очертава признаците на престъпление. В случая това фундаментално за упражняване на правомощието по чл. чл.

354, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК условие отсъства, доколкото от страна на въззивния съд са споделени констатациите на първата инстанция, според които към времето на запознанството между двамата подсъдими, т.е. в началото на 2012 г. , Ц. вече знаел, че може да си набавя големи парични суми, улеснявайки търговските си партньори да избягват установяването и плащането на данъчни задължения, като използва контролирани от него търговци за фиктивни получатели на стоки по вътреобщностни придобивания, без реално те да получават тази стока, а тя да се доставя директно на реалния търговец-купувач. Като такива дружества са посочени „К.“ ЕООД, „А.-12“ ЕООД и „А. г.“ ЕООД. Според мотивите, тази именно схема Ц. е разяснил на Й. при срещата им от началото на 2012 г. и поради взаимната изгода от нея, двамата взели решение да извършват доставки чрез ВОП от „Б.“ ЕООД в полза на „И.“ ЕООД, ползвайки горепосочените, контролирани от Ц. фирми за фиктивни получатели по доставките. Прието е, че по тази схема са били извършени симулативни сделки между „К.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и „А. г.“ ЕООД - като получатели и „Б.“ ЕООД - като доставчик на месо, което постъпвало директно в базата на реалния купувач по доставките - „И.“ ЕООД в с. Ъ.. Впоследствие е била документално оформяна доставката му в полза на този търговец от страна на „К.“ ЕООД, „А.-12“ ЕООД и „А. г.“ ЕООД.

Тези факти, в съчетание с изложените от първостепенния съд и споделени от въззивната инстанция останали обстоятелства, съпътстващи съставянето на всяка от инкриминираните фактури, по същество подкрепят обвинителната теза и изключват възможността за оневиняване на всеки от подсъдимите без нов преглед и оценка на доказателствата и експертните заключения и формиране на нови фактически изводи, каквото правомощие в настоящото касационно производство върховната инстанция няма (арг. от чл. 351, ал. 1 – 3 НПК).

Доколкото в двете жалби се поддържа касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, при това със сходни аргументи, защитните възражения в това направление следва да бъдат обсъдени едновременно.

Почти всички, констатирани от защитата пороци от процесуален характер действително съществуват в дейността на въззивния съд, като с основание се възразява, че 3 постановеното от този съд решение не е резултат от практическа реализация на принципните положения, заложени в чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 НПК и изискванията на чл.

107, ал. 5 НПК. Всъщност неоснователно е единствено възражението за несъобразяване от страна на съдилищата от предходните инстанции, в т.ч. и от страна на въззивния съд, с решенията на Великотърновския административен съд и Върховния административен съд относно РА № Р-11-1400587-091-01/13.10.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, изд. по отношение на „И.“ ЕООД. Както вече ВКС е разяснявал в практиката си, при това и по тълкувателен път (ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС и ТР № 4/2016 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС), липсва обвързаност между наказателното и данъчното производства, като макар укриването на данъчни задължения, когато е предмет на наказателния процес, да свързва доказателствената съвкупност и с резултатите от ревизионната дейност на данъчната администрация, двете производства са автономни. Затова изходът на ревизионното производство не би могъл да обвърже наказателния съд по никакъв начин.

Основателни са обаче останалите възражения на защитата срещу легитимността на процеса по формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно фактите и съответствието му със заложените в горепосочените разпоредби изисквания на закона.