Решение № 16360 от 19.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19577/2025
- Вид
- Решение № 16360
- Подписан
- 19.08.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16360 гр. София, 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110119577 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „К. Р.В.“ ЕООД, ЕИК *********, против „В. 90“ ООД, ЕИК *********.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между страните са съществували трайни търговски отношения за предоставяне на счетоводни услуги и ТРЗ администриране, започнали през юли 2023 г. Твърди се, че за месец юли 2024 г. е изпълнил договорените дейности, включващи обработка на 420 бр. документи по ЗДДС, Интрастат декларации, изготвяне на документи за НАП във връзка със запор и обработка на заплати на 84 служители. За тези услуги е издадена фактура № ********** от 05.08.2024 г. на стойност 5796.00 лв. с ДДС, която не е платена.
При тези твърдения, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „В. 90“ ООД, че дължи на „К. Р.В.“ ЕООД сумата в размер на 5796.00 лв. – главница, представляваща възнаграждение за предоставени счетоводни услуги и ТРЗ администриране за месец юли 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.11.2024 г. – до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло по основание и размер. Признава наличието на неформални договорни отношения, но твърди пълно неизпълнение, а в условията на евентуалност некачествено изпълнение на услугите за м. юли 2024 г. Твърди, че подадените осигурителни декларации са били некоректни, което е наложило корекцията им от негова страна и е довело до съставяне на АУАН от ТСБ. Оспорва фактурирания размер, като твърди, че той не съответства на договорените цени. Твърди още, че ищецът е спрял работа и е 1 отказал да отстрани недостатъците. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземане, произтичащо от неизпълнен договор за услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 66840/2024 г. по описа на СРС в съда - 05.11.2024 г.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на неформален договор за счетоводни услуги, точното изпълнение на описаните в исковата молба счетоводни и ТРЗ услуги за м. юли 2024 г.; приемането на работата от ответника; размера на договореното възнаграждение, което претендира. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и възраженията си - за некачествено изпълнение и грешки в декларациите; че сам е извършил част от дейностите (оперативно счетоводство); наличието на причинно-следствена връзка между действията на ищеца и наложените административни санкции.
Между страните е спорно както наличието и съдържанието на договорното правоотношение, така и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца през процесния период. Ответникът въвежда възражение, че услугите не са изпълнени в уговорения обем и с необходимото качество, като сочи конкретни пропуски в счетоводното и ТРЗ обслужване и на това основание оспорва дължимостта на претендираното възнаграждение.
От представената електронна кореспонденция съдът приема за установено, че между страните е възникнало договорно правоотношение за предоставяне на счетоводни и свързани с администрирането на трудовите правоотношения услуги. С електронно писмо от 07.07.2023 г. управителят на ищцовото дружество К.В е изпратил на Т.Н – финансов директор на ответното дружество и лице, осъществяващо от негово име оперативната комуникация с изпълнителя – конкретна оферта за „ТРЗ и ЛС администриране“. Офертата съдържа подробно изброяване на включените дейности – изчисляване и изготвяне на ведомости за работни заплати и фишове; изчисляване на дължими данъци, социални и здравни осигуровки; подаване на декларации обр. 1 и обр. 6; болнични листове и документи към НОИ; водене на регистър на представените болнични листове; изготвяне на трудови договори, допълнителни споразумения, граждански договори, заповеди за отпуск и прекратяване на трудови правоотношения; попълване на трудови и осигурителни книжки; подаване на уведомления по КТ; изготвяне на месечни работни графици; консултации и други изрично посочени дейности.
В същото електронно писмо е определено и възнаграждението – при персонал от 50 до 100 служители по 18 лв. на служител, а при персонал от 100 до 200 служители – по 14 лв. на служител, като цените са без ДДС.
На посочената дата св. Н. изрично е отговорила: „Условията ме устройват 2 и ги приемам“, като е предложила провеждане на следващ разговор за организацията на работата. Това изявление представлява недвусмислено приемане на отправената оферта и установява постигането на съгласие относно съществените елементи на правоотношението – вида на възложените услуги и начина за определяне на възнаграждението. Последвалото фактическо изпълнение на услугите в продължение на повече от година, предоставянето от ответника на необходимата счетоводна и кадрова информация, извършването от ищеца на счетоводни и ТРЗ дейности и заплащането на възнагражденията за предходни периоди потвърждават съществуването на трайно договорно правоотношение между страните.
Обстоятелството, че отношенията не са обективирани в нарочен писмен договор, не обосновава противоположен извод, доколкото за този вид договор законът не предвижда писмена форма за действителност, а съдържанието му може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, включително електронната кореспонденция и последвалото поведение на страните.
По своята правна характеристика процесното правоотношение съдържа елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, доколкото ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извършва определен комплекс от счетоводни и ТРЗ дейности и да предоставя съответния резултат от тях.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата работа. Изпълнителят следва да установи възлагането, извършването на работата и размера на възнаграждението, а когато възложителят противопоставя възражение за недостатъци при изпълнението, последните и тяхното отражение върху дължимото възнаграждение подлежат на самостоятелна преценка. Наличието на отделни недостатъци не води само по себе си до отпадане на правото на възнаграждение за действително извършената работа. Значение имат характерът и съществеността им, връзката им с конкретно възложената дейност и процесния период, причините за възникването им, възможността за отстраняване и отражението им върху ефективността на извършената работа.
При преценката на възраженията на ответника относно обема и качеството на изпълнението съдът съобрази заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза (допълнена), по която вещото лице е извършило проверка на счетоводните данни при двете дружества, първичната счетоводна документация, счетоводните регистри и сметки, банкови документи, данъчни и осигурителни документи и относимата електронна кореспонденция, поради което предоставя обективната доказателствена основа, както относно действително извършените дейности, така и относно констатираните непълноти в изпълнението.
От заключението на ССчЕ се установява, че ищецът реално е осъществявал счетоводното и ТРЗ обслужване на ответника и през процесния период, като са обработвани счетоводни документи, водени са съответните счетоводни регистри, извършвани са дейности във връзка с ДДС, INTRASTAT и трудовите правоотношения, подавани са декларации обр. 1 и обр. 6, уведомления по КТ и болнични листове и са изготвяни свързаните с тях документи. Следователно възражението на ответника за липса на изпълнение 3 или за такова неизпълнение, което да е равнозначно на неизвършване на възложената работа.
Същевременно, ССчЕ установява конкретни непълноти и пропуски допуснати от страна на ищеца. В тази връзка вещото лице е констатирало, че плащанията към НАП, отнасящи се за м. май и м. юни 2024 г., не са били осчетоводени ръчно от ищеца с необходимото разпределение на сумите по съответните фондове, като това впоследствие е извършено от ответника. По сметка 463 „Разчети за здравно осигуряване“ вещото лице е установило осчетоводяване на платежните суми без съответното начисление. Тези констатации установяват обективна непълнота на счетоводното обработване.
Съдът отчита, че експертът определя плащанията като отнасящи се за м. май и м. юни 2024 г., без да сочи счетоводна основа, въз основа на която целият констатиран пропуск да бъде отнесен именно към дължимото изпълнение за м. юли 2024 г. Поради това тази констатация има значение при общата преценка за качеството на изпълнението, но не позволява сама по себе си количествено определяне на неизпълнена част от процесната месечна услуга.
Видно от заключението на ССчЕ, не са извършвани изравнявания и потвърждения на разчетните отношения с доставчици, клиенти и подотчетни лица, като към 31.12.2023 г. партидите на клиенти и доставчици не са били приключвани и не са изпращани потвърдителни писма. И тази констатация сочи непълнота при счетоводното обслужване, но е относима към предходен отчетен период и не установява конкретно неизпълнена дейност през м. юли 2024 г.
По отношение на банковите кредити и лизинговите задължения вещото лице е констатирало липса на извършвани изравнявания и съпоставки.
Същевременно при непосредствената проверка на банковото извлечение и счетоводния дневник е установено, че счетоводното салдо е коректно посочено. Експертизата сочи още и непредоставяне от страна на ответника на част от необходимата информация, въпреки отправено от страна на ищеца искане. Следователно тук се установява пропуск в контролната счетоводна дейност, но не и настъпила счетоводна неточност, която да обезсмисля извършената работа, като причините за непълнотата не могат да бъдат отнесени изцяло към поведението на изпълнителя.
По отношение на производственото счетоводство, вещото лице е установило, че закупените материали са заведени по сметка 302 „Материали“, но вложените в производството материали не са изписвани от тази сметка и липсва осчетоводяване по сметка 303 „Готова продукция“. Производствената информация се е съдържала в ERP системата на ответника, но не е била автоматично прехвърляна в използваната счетоводна програма, поради което е било необходимо ръчното й обработване, което ищецът не е извършвал текущо. Впоследствие данните са въведени от ответника със стара дата.
И този недостатък обаче не може да бъде оценяван изолирано от поведението на възложителя. От експертизата се установява, че ищецът е изисквал справки за незавършеното производство, произведената продукция по количества и артикули и данни относно складовите наличности, които не са му били предоставени в необходимия обем. Следователно доказателствата не позволяват констатираната непълнота на производственото счетоводство да бъде вменена изцяло на ищеца.
4
Относно обработването на болничните листове ССчЕ установява несъответствие в ТРЗ програмата, в която част от документите са фигурирали като неподадени, но при проверката е установено, че същите фактически са били подадени от ищеца чрез софтуера на НОИ и са били подадени в срок.
Следователно се установява техническа непълнота във вътрешното отразяване, но не и неизпълнение на същественото задължение за своевременно подаване на документите пред компетентния орган.