Определение № 547 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав Ст. Маратилов като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК.

Постъпила е молба вх.№5804/28.05.2025 г. от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ чрез адв.Л. за изменение на решение №220/23.05.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответника, като са въведени са оплаквания за ниска фактическа и правна сложност на спора.

Ответната страна Т. Г. Т. чрез адв.М. е депозирал писмен отговор, в който се поддържа, че молбата е неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските.

В този смисъл, молбата за изменение на решението в частта за разноските, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д.№786/2024 г. по описа на ПзОС е образувано по реда на чл.258 и следващи от ГПК по въззивна жалба от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД против решение №134/23.08.2024 г. по гр.д.№435/2023 г. по описа на РС – Панагюрище.

В развилото се въззивно производство е депозиран писмен отговор от Т.

Т. чрез адв.М., в който е направено искане за присъждане на разноски.

Приложено е договор за правна защита и съдействие за 400 лв., пълномощно и списък по чл.80 ГПК.

С решение №220/23.05.2025 г. съдът е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Осъдил е жалбоподателя да заплати на Т. Т. сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Молбата е неоснователна.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава. Ето защо, в случая въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

След преценка фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, доколкото предмет на същото са обективно съединени искове с правно 2 основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.146, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200, вр. чл.79 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и след преценка действително осъществената защита от адвоката на ответника във въззивното производство, съдът намира, че присъденото в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е справедливо и обосновано и със същото трудът на адвоката не е надценен.

По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.

Съгласно чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване първоначалния съдебен акт, поради което настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5804/28.05.2025 г. от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ чрез адв.Л. за изменение на решение №220/23.05.2025 г. в частта за разноските, постановено по в.гр.д.№786/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3