Решение № 3998 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3998 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20261100504778 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 61341/07.05.2026 г. по вх. рег. на СГС от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу постановление за приети по делото разноски от 22.01.2026 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790, с район на действие СГС, по изп. д. № 20267900400080, с което е намален размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя о т 150.00 лв.

(76.69 евро) на 50.00 лв. (25.56 евро).

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 150.00 лв. (76.69 евро) не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника Е.Г.Ч..

В законоустановения срок са депозирани и писмени мотиви от ЧСИ Р.В., рег. № 790, с район на действие СГС , с които се изразява становище за законосъобразност и правилност на определените по делото разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20267900400080 по описа на ЧСИ Р.В., рег. № 790, с район на действие СГС е образувано на 14.01.2026 г. по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу длъжника Е.Г.Ч., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.09.2025 г. по гр. д. № 3442/2025 г. по описа на СРС, 120-ти с-в, за заплащане на следните суми: сумата за държавна такса в размер на 22.97 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 50.00 лв.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно, по силата на което „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД упълномощава старши юрисконсулт М.Е.К., да го представлява по образуваното изпълнително дело.

На 15.01.2026 г. е направен опит да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение, но длъжникът не е бил открит на адреса. С вх. № 8777/22.01.2026 г. е депозирано възражение от длъжника срещу размера на разноските по изпълнението, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Във връзка с депозираното от длъжника възражение е издадено Постановление № 514 от 22.01.2026 г, с което са редуцирани разноските от 150.00 лв. на 50.00 лв. Постановлението е изпратено на взискателя и на длъжника на 22.01.2026 г. На 30.01.2026 г. длъжникът е наредил плащане за пълното погасяване на задължението в размер на 249.54 евро (488.06 лв.).

Относно депозираната жалба, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК .

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното 2 постановление.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените в разпоредбата хипотези – при прекратяване на делото на основание чл. 433 от ГПК (освен ако плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство), при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Трайно в съдебната практика се приема, че нормата на чл. 79 от ГПК установява специален режим на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производство, който изключва приложението на общите правила, действащи в исковия процес.

В настоящия случай не се установява наличието на някое от изключенията по чл. 79 от ГПК, поради което на общо основание длъжникът дължи разноските по изпълнението, включително сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

На следващо място съдът отчита, че към момента на включване на юрисконсултското възнаграждение в поканата за доброволно изпълнение, както и с оглед последващото му редуциране от съдебния изпълнител, процесуалните действия на пълномощника на взискателя се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

С оглед разясненията, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 относно приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът не е обвързан от правилото за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС (напр. Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., както и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г.).

Дължимото възнаграждение може да бъде определено под минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сегашно наименование "Наредба за възнаграждения за адвокатска работа"), като следва да се съобразят фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и установената съдебна практика. В настоящия случай съдът 3 намира, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия се свеждат единствено до сезиране на съдебния изпълнител с искане за образуване на изпълнително дело и събиране на вземането по изпълнителния лист. Няма данни за неефективност на избрания от взискателя способ, вкл. при нарочно овластяване на съдебния изпълнител с правата по чл.

18 от ЗЧСИ.

За пълнота следва да се отбележи, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Макар съдът да не е обвързан от минималните размери по Наредбата, същите могат да служат като ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на възнаграждението.

По изложените съображения жалбата на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 61341/07.05.2026 г. по вх. рег. на СГС, на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу постановление за приети по делото разноски от 22.01.2026 г. на ЧСИ Р.В., рег. № 790, с район на действие СГС, по изп. д. № 20267900400080, с което е намален размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя о т 150.00 лв.

(76.69 евро) на 50.00 лв. (25.56 евро).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5