Решение № 2823 от 11.03.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 78/2026
- Вид
- Решение № 2823
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Петър Касабов, Владимир Вълчев, Любомира Несторова
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, пр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 60а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 68, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2823
Пловдив, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
Членове:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ТОДОР ПЕНЕВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20267180700078 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния представител – Н. Н., срещу Решение № 1376/25.11.2025 г., постановено по а.н.д № 4259 по описа за 2025 г., на Районен съд – Пловдив, XVI - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № НП-58 от 02.07.2025г. на Председателя на КЕВР, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството - С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., на основание чл.68, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ.
Касаторът счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на ЗАНН и НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юриск. Г., поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира сторените в производството разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба, предявена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу № НП - 58 от 02.07.2025г. на Председателя на КЕВР Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-55/25.03.2025 г., съставен от Г. В. А. – на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Дружеството жалбоподател “Електроразпределение Юг” ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С. З. В., З. О. Б. и Й. Г.. На дружеството е издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността “разпределение на електрическа енергия”.
На 29.06.2023г. производителят на електрическа енергия С. Р. Х., подала Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Процедурата по присъединяване на обект за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници № 4580610 касаела обект с мощност 29,85 kW, предвиден за изграждане в [ПИ], [населено място], общ. Смолян, обл. Пловдив. В тази връзка на 02.08.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало становище № 4580610 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа, получено от заявителя.
Към 13.10.2023г. – датата, на която влезли в сила законодателни промени в ЗЕВИ, касаещи процедурата по присъединяване, производителят, С. Р. Х. нямала сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на горепосочения обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и имала издадено положително становище за присъединяване.
В тази връзка за С. Р. Х. възникнало задължение да предостави банкова гаранция или депозит в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект в срок до 15.01.2024г., която не била депозирана.
Въз основа на това, по силата на закона, процедурата била прекратена на 15.01.2024г. Въпреки това на 13.02.2024г. “Електроразпределение Юг” ЕАД изпратило до заявителя С. Р. Х. електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, подписан електронно от С. Р. Х. на същата дата.
При извършване на служебна проверка от служители на Комисията за енергийно и водно регулиране на процедурите по присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници било установено, че “Електроразпределение Юг” ЕАД с изпращане на горепосочения договор на заявителя С. Р. Х. на 13.02.2024г., е продължило прекратената по закон на 15.01.2024г. процедура № 4580610 за обект с мощност 29,85 kW, предвиден за изграждане в [ПИ], [населено място], общ. Смолян, обл. Пловдив, със заявител С. Р. Х., с което “Електроразпределение Юг” ЕАД нарушил §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г.
Писмени възражения срещу акта били депозирани по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 5000 лв.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството - жалбоподател административно нарушение по §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ /ДВ, бр.86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, за което се дължала санкция по чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Въпреки това съдът намерил, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП, тъй като в административната фаза на производството било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо по своя характер. То се изразявало в несъобразяване на АУАН и НП с императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая както в акта, така и в постановлението липсвали изложени всички съставомерни фактически обстоятелства, които касаят установеното и доказано нарушение по смисъла на §70, ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ. Разпоредбата на §70, ал.2 от ЗИД на ЗЕВИ предвиждала две кумулативни условия, а именно към датата 13.10.2023г. да е издадено положително становище за присъединяване и отново към същата дата да няма сключен предварителен или окончателен договор, т.е. за да възникне отговорност на нарушителя за вмененото му нарушение с оглед предвиденото в нарушената разпоредба, следвало в описанието на нарушението да се съдържат данни, че процедурата по присъединяване е висяща към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗЕВИ, като и данни дали и кога е издадено положително становище за присъединяване.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Съгласно § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред.
Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическите мрежи се урежда от Закона за енергията от възобновяеми източници. Детайлна уредба относно тази процедура се съдържа и в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи/отм./ и Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024г.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ /отм./, процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. /отм./.
В случая заявлението е подадено на дата 29.06.2023г., поради което производството следва да се счита за образувано до влизането в сила /13.10.2023 г./ на ЗИД на ЗЕВИ /обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г./. Тоест, по отношение на производството намира приложение правилото на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ и същото следва да бъде довършено по досегашния ред, визиран в отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ, който не е предвиждал задължение за заявителя да предоставя парична гаранция. Това задължение се въвежда с влизане в сила на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ /в сила от 13.10.2023г./, с която се поставя изискването в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В този смисъл не е налице и съставомерност на вмененото деяние на дружеството - оператора на съответната електрическа мрежа.
От друга страна, дори да се приеме, че разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./ намира приложение и по отношение на заварените случай, се констатират други съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, че установеното деяние е правилно квалифицирано като нарушение по § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./. Посочената норма не въвежда правило за поведение, адресирано към оператора на съответната електрическа мрежа, а регламентира правна последица от неизпълнение на задължението от страна на заявителя – производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. В случая не се твърди за оператора на електрическа мрежа да е възникнало задължение за прекратяване на производството. Напротив както наказващият орган, така и въззивната съдебна инстанция приемат, че този ефект настъпва по силата на закона, без да е нужно конкретно административно действие. След като описанието на нарушението се изразява в действията от страна на оператора на електрическа мрежа в продължаване на прекратена по силата на закона административна процедура, тези действия следва да намерят своето правило за поведение, което в случая не е индивидуализирано. Правилата за провеждане на процедурата и съответно конкретните задължения на оператора на електрическа мрежа се съдържат в чл. 26 – чл. 29 от ЗЕВИ. Наказващият орган не е направил връзка с нито едно от поставените в тези норми задължения, поради което действително е допуснал соченото от районния съд съществено процесуално нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място наказващият орган е приложил и санкционна норма, която няма отношение към соченото административно нарушение. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ е обща и предвижда санкция за всяко административно нарушение по ЗЕВИ, извършено от всяко лице. За нарушение на задълженията на оператора на електрическа мрежа по чл. 26 от ЗЕВИ е предвидена специалната санкционна норма на чл. 60а от ЗЕВИ, която се прилага именно за нарушения на процедурата за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.