Решение № 2663 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110163539 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Г. А., чрез адв. М., срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г., поради противоречието му със закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 2913,67 лв., представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че на 13.12.2023 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 950 лв. Според чл. 17, ал. 1 от договора, в тридневен срок от датата на сключването му, заемателят следвало да осигури обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени изисквания на заемодателя. В чл. 27, ал. 1 било предвидено, че в случай че заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение по договора, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на отпуснатия кредит за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, или сумата от 2693,97 лв., съгласно погасителния план. Сумата по заема била 1 предоставена за срок от шест месеца, при фиксиран лихвен процент от 36% и ГПР в размер на 42,58%. Ищцата излага съображения, поради които счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора липсва яснота относно механизма на формиране на ГПР по кредита, както и че посоченият ГПР не отговаря на действително приложимия. Счита, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави и има за цел неоснователно обогатяване в полза на заемодателя, както и че с клаузата се заобикалят изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага съображения за неравноправност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че неустойката в размер на 2693,97 лв. следвало да бъде съобразена при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че към настоящия момент е заплатила сумата от 2913,67 лв. за погасяване на задълженията по договора. Моли съда да прогласи нищожността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, както и да осъди ответника да й възстанови сумата от 2913,67 лв., представляваща получено без основание плащане по нищожен договор, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Потвърждава, че е страна по сключен с ищцата договор за потребителски кредит за сумата от 950 лв. Излага съображения, поради които счита, че процесният договор за потребителски кредит е действителен.

В проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото намаляване, като същият се счита за предявен за сумата от 1208,67 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.08.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г., по който ищцата, в качеството й на заемател, е усвоила сумата от 950 лв.

2

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 10.11.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г., погасителен план към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, и приложимите към него Общи условия. По силата на сключения договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г. заемодателят „..“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 950,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 24 месеца съгласно погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 24 фиксирани погасителни вноски, всяка от които в размер на 174,28 лева, включваща главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 36. Дължимата сума по договора в хипотеза, при която не е осигурена гаранция от потребителя и последният дължи неустойка, е в размер на 2693,97 лева. Безспорно е между страните, че главницата по договора и предоставена на потребителя, което се установява и от представената разпечатка на детайли за трансакция от 13.12.2023г..

Съгласно чл. 17 от процесния договори за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължил в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант – физическо лице, на възраст над 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500 лв. или над тази сума, който няма записи в ЦКР относно просрочия по кредити или заеми, да има валидно трудово правоотношение поне в последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора за кредит, да не е поръчител по друг кредит към банка или финансова институция или кредитополучател по кредит със „..“ АД, като посоченото лице следва да поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора. Алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки/. При неизпълнение на посоченото задължение е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на сумата от 0,9 % върху усвоената сума за всеки ден, в който това задължение не е изпълнено, като видно от погасителния 3 план дължимата сума за неустойка, която е начислена е в размер на 2693,97 лева. Предвидено е тази сума да се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и да бъде отразена в погасителния план /чл. 27, ал.2 от договора/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По искът с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ../13.12.2023 г., твърдените основания за недействителност на договора (уговаряне на ГПР в размер, надхъвърлящ законоустановения максимален такъв).

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит от 13.12.2023 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти 4 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Между страните е спорен въпросът дали уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР. Съдът намира следното по този въпрос: Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по[1]специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Видно от данните по делото, уговорения в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 20 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на 5 договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице – поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.