Решение № 33 от 14.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Лом, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200088 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ***, седалище и адрес на управление: ***, е недоволен от издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София Електронен фиш № **********, с който на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника му – мл. адв. Л. П. е постъпила молба с изразено становище по същество. Моли се да бъде отменен издадения ЕФ, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган не се представлява. От процесуалния му представител – юрк. К. М. е постъпило становище, в което се моли да бъде потвърден електронния фиш, алтернативно – да бъде изменен.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

1

С Електронен фиш № ********** на АПИ - София на *** на осн. чл.

187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. за това, че на 20.05.2023 г. с ППС - специален автомобил ***, с рег. номер ***, с технически допустима максимална маса 25000, брой оси 3, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Медковец, се движил по път 81 км 127+874 с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени доказателства налагат следната фактическа обстановка:

ЕФ № ********** е издаден за това, че на 20.05.2023 г. е установено ППС - специален автомобил ***, с рег. номер ***, с технически допустима максимална маса 25000, брой оси 3, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Медковец, с движение по път 81 км 127+874 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика, на когото е регистрирано ППС. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който предвижда, че „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на 2 съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

При анализ на събраните по делото доказателства и спазването на вътрешното законодателство и правото на ЕС, съдът намира, че така издаденият ЕФ се явява незаконосъобразен, по следните съображения:

На първо място, основателни са изложените в жалбата аргументи досежно разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса, във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното право едва с изменението на ЗП, прието със ЗИДЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които - ал. 7 гласи, че: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. Така формулирана, процедурата е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с 3 общностното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗП (публ. ДВ. бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че „Предложенията имат за цел от една страна транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на ТОЛ таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на ТОЛ такси, а от друга страна да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на ТОЛ данни. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимизират грешките във функционирането на ТОЛ системата, обработването на ТОЛ данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна след изтичане на срока за доброволно заплащане на ТОЛ таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административнонаказателната отговорност“. Тази процедура е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на ЕУЕПТ, минималното съдържание на заявлението за област на ЕУЕПТ, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно деклариране на ТОЛ данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на ТОЛ-таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административно наказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок, е гаранция за спазването на основни принципи на правото. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на 4 компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса“. С оглед на това се налага извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на ТОЛ данни и заплащане на ТОЛ такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от Общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.

Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.

За да спази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на деклариране на ТОЛ данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят собственика/водача на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък ТОЛ - такса. В случая, видно от материалите по делото, уведомяване не е извършено, поради което АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразността на издадения ЕФ.

Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че при издаването му е нарушен принципът на съразмерност, залегнал в Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Легалното понятие за „ТОЛ такса“ е дадено в чл. 2, б) от въпросната Директива, където се посочва, че „такса за ползване“ означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство. От понятието се извежда, че 5 дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с Наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда за ЮЛ и ЕТ налагането на административно наказание „имуществена санкция“ в абсолютно определен размер от 2 500 лева.

Макар държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл и Решение № 144 от 10.02.2025 г. по КАНД № 534/2024 г. на АС – Монтана/.